Скалите

- Принцесо ела тук Ед знае той ми помогна да намеря розите. - усмихнах се и отидох до нея прегърнах я и я вдигнах върнах я там където бях седнал и където си говорех с Ед.
- Не ти ли тежа ? - попита тя очудена от лекотата с която я нося.
- Не принцесо неми тежиш.

- Наблюдавам ви от 30 минути и реших да дойда да ви посетя за малко. Ъм иначе как сте? - попита ги Едуард. После каза на Селена:
- Помни ние се мъчем да ставаме вегетарианци, дори месо не трябва да ядем, но ти си в началото и се учиш още. Знам че е изкушение, минавал съм през същото, но се пробвай малко и без месо, но не винаги яж месо. - каза той овъртано и неразбираемо.

- Много сме добре тя много харесва розите. - усмихнах се и я гушнах.
- Ами ти какво те води насам ? Не трябва ли да си с Ана вместо дани шпионираш ?

- Еми честно казано, Ана е някаде във Форкс. - каза той.
- Не ви шпионирам, просто ви видях и се казах, защо да не ги погледам малко, след това ми хрумна да дойда за малко, да не ви прекъсвам нацяло хубавия момент. Скоро смятам си тръгвам и да ви оставя сами. - каза им Едуард.

- Не,не неи пречиш остани колкото искаш. - усмихнах се отново и целунах Селена по челото.
- Принцесо добре ли си много си мълчелива ? - попитах аз и я погледнах дано и нямаше нищо.

- Не по-добре, да тръгвам. - каза той.
Разпери криле и литна като извика:
- Довиждане приятели!

Целунах я по главата и я взах на ръце изправих се и я понесох към вкъщи.
- Днес ще спиш при мен. - целунах я и продължих да вървя към имението.
- Искаш ли да спиш при мен или искаш дате занеса във вас ? - попитах аз и спрях за малко .

Усмихнах се и продължих да крача към вкъщи тя почт ибеше заспала което от една страна беше хубаво защот отя небеше обикновен вампир радвах се че може да спи но и ми беше малко гадно че може другите да незнаят затова.Продължих да мсиля и да вървя.

П.П. - Щепиша направо там.

Седнах на една скала и Селена седна в мен.
- Защо исакше да дойдем тук ? - попитах аз и я целунах по рамото след което допрях глава до него.
- Имам толкова много други места,а ти избра скалите.Интересно ми е какво им е специалното на тези скали. - усмихнах се леко.Неразбирах тази нейна привързаност към скалите на Ла Пуш.От тук имаше хубава гледка но едвали беше само това.

- Никога няма даме загубиш принцесо. - целунах я по бузата и казах кат осе опитвах да я успокоя.
- Сега се тревожиш да неме загубиш,а преди две седмици се чудеше как да се отървеш от мен. - разсмях се леко я погалих по крачето.
- Какво те накара да размислиш и да се влюбиш в мен ?

Я вдигнах леко и внимателно като я преместих в скута ми.
- Така неми пречеиш нито пък щете пусна камоли дате оставя. - целунах я по нослето и се усмихнах.
- Трябва да пазим бебчето и майкаму ако татко го няма те няма да са в безопасност затова татко ще остане винаги с вас. - притиснах я към себе си и погледнах напред.
- Крастиво е като теб мила моя. - ръцете и бяха на кормчето и усещах как бебчето рита.
- Ще е хутболиска. - разсмях се леко и си спомних че все още несме и измисли име.
- Скъпа,а как ще кръстим нашата малка принцеса ?

- Еми мислех нещо от рода на Клаудия. - разсмях се лекичко.
- Това прилича твърде много на твоето име. - каза тя и ме погали по врата.
- Да,тогава Венера.В древен рим това е била богинята на любовта. - усмихнах се и погалих по кормчето.
- Ще е мног опо красива ако е като теб. - казах аз и я целунах нежно.
- Е Венара харесва ли ти ?

- На мен неми пречи важни сте ти и Далиа. - усмихнах се и я цпрегърнах през кръста.
- Кога се очаква да се появи малката ми принцеса ? - попитах аз и затворих очи опитвах се да си представя каква да и е стаята мислех да е розово с лилаво женски цветове и хубави.
- Мисля да и направим стая и да и сложим розови с лилаво или нещо подобно тапети ще е хубаво. - отворих очи вече го бях измислил щеше да е страхотна стая.

- Ами аз мисля че тя трябва да знае че бащай е полу-върколак който има специални сили поради участието си в тайна организация и в един експеимент.Същото така смятам да я науча на всичко което знам,а аз мога да използвам много добре меча си затова не се очудвай ако и тя има същите умения.Колкото до твойте способности също ще и кажем.Майкай е фея вампи и има много сили и татко много я обича. - усмихнах се и я целунах леко.
- Кажи ако съм пропуснал нещо от твойтя сили.

Дръпнах я обратно върху себе си и казах.
- Не,красива си и така нека останем още малко неме интересува кой щени види тук ме познават всички и никой няма да каже нищо на никой. - целунах я и се усмихнах.
- Пък и нейскам дами бягаш заради някакво слънце.Хайде усмихни се моля те. - с два пръста внимаелно и направих една усмивка.Разсмях се леко и казах.
- Много си красива така.

- Ето още нещо ново ти казваш "Благодаря" - разсмях се леко и я целунах по челото.
- За теб винаги и всичко.Готов съм да умра за теб но не и да те загубя. - притиснах я към себе си и се усмихнах.
- Обичам те красавице. - приближих глава до нейната и я целунах след което се одръпнах бавно,а я сложи ръка на бузата ми и отново ме целуна.