Скалите

- Тихо. - притиснах я към себе си и я целунах тя отново не съзнателно се притисна към мен и продължи даме целува.Знаех че ако спра ще получа шамар затова неспирах.След минута две целувката свърши и аз доброволно се одръпнах както и предположиш последва шамар след което тя тръгна нагоре но се спъна и за малко непадна отнво успях да я хвана навреме.
- Добре сърди ми се че те обичам но бъди по внимателна.

- Накарай ме де. - исках да я ядосам можеби ядосана щеше да слуша сърцето си.
- Разбери че неможеш вечено да криеш какво чувстваш и неми казва няма да се влюбя в теб ако небеше влюбена зашо неме уби ? Имеше толкова много шансове даго направиш но всеки път него правиш приеми го ти си влюбена в мен. - вече почти се бяхме качили до горе.

- Не, не , не, не, не съм влюбена!- накрая Клуауд ме пусна:
- и все пка лека нощ!- приближих се и го целунах с език:
- И не била влюбена!- въздъхнах:
- Казах точка по въпроса, ще се видим утре чакайм е тук! -завъртях сеи побягнах като черна котка към къщатата

- Ще те чакам и още как. - усмихнах се и бръкнах в мокрите си джобове целия бях мокър до кости от мен течеше вода и нещо шаваше в задния ми джоп.Бръкнах даго извадя но то ме ущипа.
- Ооооо... - казах аз високо и махнах проклетия рак който ме беше ощипал по дупето ( )
- Тъпи раци. - казах аз вървейки към вкъщи.

Върнах се отново при скалите и се надявах да несъм закъснял имах подарък за нея исках да и дам нещо можеби това щеше да я накара да се осъзнае иначе другия вариант е да я оставя да говори с Кира след което ще и трябва психиатър тъйкато Кира необича много вампирите особено ако бра и е влюбен в тях.Седнах на скала и продължих да мисля.

- Тихо. - казах аз и отново я целунах.Обичах я и това си беше истината неможех без нея нито миг.
- Сега веч еможеш да говориш. - усмихнах се и продължих.
- Донесох ти нещо. - извадих един букет бели рози и го подадох.
- Незнаех какви цветя обичаш затова ти донесох рози от Аляска.Само внимавай да несе ободеш.

- Хайде кажи ми. - усмихнах се и я целунах по челото.
- Хайде не се срамувай кажи какво има ? Данеби да трябва да заминеш ил даме убиеш ? - погледнах отово тъжно.
- И неси глупачка ти си най-прекрасното същество на света няма втора кат отеб обичам те. - целунах ръката и зачаках дами каже какво има.

- Виж Клауд не бива да таиш големи надежди! - той наведе глава:
- въпреки това искам да знаеш,ч е си страхотен мъж, целуваш се невероятно, но не те обичам, може би защото съм вампир! Знам,ч е сигурно някой ден ще те обикна, но ти ще си намерил любовта на живота си и ще се наложи да страда отново, но така трябва да е и без това живота ми емулти скапан!- усмихнах се и дръпнах ръцете си...

- Аз вече я открих разбери че аз обичам теб и само теб готов съм на всичко за теб и съм сигорен че няма да има друга и че ти си любовта на живота ми.КОлкото и да отричаш чувства си те няма да се променят нека ти обясня нещо.Ако нямаше нищо нямаше да дойдеш,ако нямаше нищо оначи вечер в уличката щеше даме убиеш вместо даме целунеш,ако нямаше нищо нямаше даме целунеш няколко пъти и то неслучайно ти него искаше но срцето ти да приеми го сърцето ти е вплетено в моето и те са едно цяло не се опитвай даго отричаш знам го. - казах аз с все още наведена глава.

- Ш ндей така!- притиснах се в него и сякаш подивях:
- Целувай ме!- легнах върху него и започнахме дас е целуваме страстно и никой не искаше даспре, сякаш бях под влиянието на нещо силно и непоклатимо, но какво!?

Сложих ръце на кръста и я прииснах към себе си продължих да я целувам явно оново ще има шамар но неме интересува готов съм да умра само з аедна нейна целувка.Но ако продължава така ще я завържа и ще я отведа на някое скришно място където ще сме само двамата зада може това твърдоглаво момиче най-накрая да разбере какво изпитва към мен.

Пораклатих глава и врата ми изпука.
- Аууу... - главата ме болеше ужасно.
- Можеше просто да ме целунеш и да кажеш че ме обичаш.Трудно ли беше да го кажеш ? - попитах аз и се разсмях леко.Прегънах я и отново я притиснах към себе си.
- Готов съм на всичко за теб.

- Спокойно ти можеш даго контролираш.Само се отпусни и си мисли за нещо приятно за мен например. - размях с елеко държейки сутните си на сантиметри от нейните.Целунах я отново и я притиснах към себе си неусетно започнахме да се целуваме с език беше най-хубавото нещо на света.Определено я обичах това беше сигорно бях лудо влюбен в тази вампирка.След карая на целувката тя се дръпна малко на зад но за я притиснах към себе си.
- Няма дами бягаш.

- Ще дойдш ли с мен ? - попитах аз и се усмихнах след което допълних.
- Тоест ще ми правиш ли компания на закуска ? Знам че вампирите не ядете човешка храна но ако искаш ела с мен трябва да хапна нещо. - чувствах се слаб трябваше да хапна нещо зада възтановя силите си все пак бях само на половина върколак.

- Благодаря ти знам че нетие лесно да си около мен. - усмихнах се и я целунах по чеолото.След което започнах да се храня защото бях много гладен.След като се нахраних я прегърнах и тя се обгна на мен.
- Никога нейскам да се отделям нито за миг от теб.

От доста минути ги гледаше Едуард от небето във новата си форма: . След известно време, той забеляза, че те него не са го, защото Ед беше доста нависоко и сигурно е приличал на птица. Той реши до отеди за малко при тях, за да ни им развали момента нацяло.