Скалите

Данте леко се усмихна на Бела и каза:
-Ами да...мога да скачам високо и да виждам на 270 градуса без да места погледа си...
След това се замисли. Погледна нагоре към небето и попита:
-А ти можеш ли да правиш нещо по-специално, което другите върколаци не могат?

-Съмнявам се, някоогат но аз не съм от тях. Пък и не искам да бъда. - погледнах Данте и му се усмихнах..
-Иска ми се да скоча, но има мъртво течение и може да стане нещо. - въздъхнах тъжно, а Данте се засмя и каза:

-Можеш да влезеш с мен, довери ми се! - и след това се приближи до Бела и й подаде ръка.
Истинска усмивка се появи на лицето му.
-Хайде, не се притеснявай!

-Добре, съгласна съм. - усмихнах му се и съблякох якето си, щях да скоча с дрехите понеже от температурата на тялото ми щях да изсъхна за броени минути. Данте беше по дънки и ме чакаше, аз прибрах косата си на опашка и се засилих, щом стигнах ръба на скалата скочих в леденостудената вода. Когато излязох на повърхността извиках на Данте:
-Идваш ли, или трябва да те дърпам? - заснях се леко, а Данте...

Данте се засили и след няколко секунди скочи високо. След няколко секунди падна във водата, като метална топка. Приближи се малко до Бела и каза:
-Харесва ли ти водата?

-Амии .. става. На теб харесва ли ти? - той кимна и аз му се усмихнах, след което се гмурнах и заплувах под вода. Изведнъж някой ме дръпна на повърхността, беше Данте, засмях се и казах:
-От малка се тренирам да издържам по вода, пък и като малка брат ми опита да ме удави.. без да иска естествено, но това се отразява. - засмях се отново, този път на учудената физиономия на Данте..

Данте леко заплува към по-дълбокото.
-Мисля, че тук има някой! - каза той и веднага погледна към брега. Беше сигурен, че не са сами.
Погледна Бела и погсле отново премести погледа си към брега.

Огледах брега внимателно и различих няколко образа в далечината, това бяха брат ми и двама от приятелчетата му, ядосах се и ударих с юмрук водата. Нататък имаше още две фигури, едната оприличих на Алексис, но другата не я разпознах, а и сигурно не беше важна:
-Ела с мен. - без да иска обяснение Данте ме послуша и излязохме на брега, приближих се до брат ми който явно помириса сладникавата миризма и ме погледна с укор, казвайки:
-Бела, Бела, Бела защо продължаваш да си с тези кръвопийци. Саймън, Джефри заемете се! - ядосах се и извиках на двамата върколака който щяха да се преобразят всеки момент:
-Той е с мен, кученца не слушайте големия лош вълк. - погледнах към брат ми и продължих:
-Това с кой ще съм на плажа, в морето или на скалите не е ваша работа и никога няма да бъде! Ясно!?
-Добре де добре, само казвах. Момчета оставете тази.. вълчица с нейния кръвопиец! - последовачите на брат ми го послушаха и тръгнаха зад него мърморейки нещо. Обърнах се към Данте и казах:
-Съжалявам че трябваше да станеш свидетел на това, но нямаше как да те оставя във водата, те щяха да дойдат и да те нападнат. - погледнах към пясъка, а Данте...

Данте огледа върколаците, като усмивката на лицето му изчезна.
-Няма нищо, ставал съм свидетел и на други, по-лоши неща...- след това леко приклекна, готов ако се състои битка. Очите му леко промениха цвета си.
-Та значи това е брат ти...-допълни той без да откъсва поглед от върколаците.
Леко се приближи до тях, без да променя изражението или позата си. Искаше му се нахвърли върху момчетата, но знаеше че не е редно...за сега щеше да стои и да гледа как ще се развият нещата.

След дългото издирване. Ана реши да си почине малко. След дълго осмисляне, осъзна че се намира в Ла Пуш.
- Ла Пуш... Бела?! Дано да е тук, че не съм я виждала. - след което затвори очи. Усети миризмата й, но... усети пще много други, и то силни. Тя бързо отиде на плажа, но потулваща се в храстите до плажната ивица.
- Вампир и още върколаци? Какво става, по дяволите? - тя с бавна крачка тръгна нататък. Изведнъж нещо я повали на земята.
- Хей. Разкарай се от мене... веднага!!! и тя използва ураган за да премахне вълка. Внимаваше да не го нарани. ПОсле още един вълк се стовари върху нея, но той... по-точно тя започна да я ближи по лицето.
- И аз се радвам да те видя, Бела. - каза през смях момичето и се изправи.

Преобразих се отново в човек и казах на Ани:
-Ела искам да те запозная с някого, а не искам да го оставям много много сам. - усмихнах се на Ани и я задърпах за ръката. Стигнахме до Данте и аз застанах между тях:
-Ани - Данте, Данте - Ани. Данте Ани е моя много скъпа приятелка. - усмихнах се на Данте, който ..

Погледна вампирката и каза:
-Приятно...ми е да се запознаем! - усещаше аромата й и знаеше, че е вампир, като него.
Данте леко се приближи до нея, а после огледа лежащите на земята вълци.
-От колко време си вампир? - отново премести погледа си на Ана, като поглеждаше към Бела.

Ана извъртя очи и погледна Бела. "Ама че обноски." - помисли си тя, а после каза.
- И на мене ми е приятно да се запознаем. - каза мелодично, с крива усмивка.
- Вампир съм от сигурно от една кодина. Това какво значение има? - попита, сядайки наземята. ПОсле се прозя и азпочна да си играе с пясъка, подхвърляйки го в ръцете си.

-Нищо...просто питам...-каза Данте и погледна нагоре към небето, изглеждаше така, сякаш всеки момент ще завали дъжд.
Огледа вампирката, а после отново премести погледа си към Бела.
-От колко време се познавате?

-От доста.. не знам колко точно. - усмихнах се и на двамата и седнах до Ани:
-Ами ти Ани, помниш ли от колко време сме приятелки? - погледнах Ани след което преместих погледа си на Данте, а след това и на морете което беше доста бурно...


П.П.- Да се преместим в Плажа, че вече не сме на скалите.