Скалите

Триша се качи на една скала и се загледа в бурното море. То блъскаше вълните си по късовете от камък. Триш усети движение и се обърна назад.

Усетих сладникавата миризма чак от плажа, сбърчих нос и тръгнах към скалите. Щом се качих на скалата където беше кръвопиецът, оп грешка кръвопийцата казах:
-Не знаеш ли че не трябва да си тук!? - погледнах я, не знаех от кой клан е затова не исках да я нападам. Туко-виж е от Кълънови и тогава щеше да ми се пише лошо. Загледах я настоятелно и тя заговори...

- Нова съм...- каза объркано Тришаи се изправи.
- Незнаех, че е забранено!- извини се тя и беше готова да си тръгне, ако трябваше.

Продължих да се държа студено, бях предпазлива и се услушвах за някой друг вълк.
-От кой клан си? - вгледах се в очите й и забелязах че са златисти:
-С животинска кръв ли се храниш?

- От...Ъъъ... А, да Кълънови!- сети се Триша.
- Да с такава се храня!- отговори и на другия въпрос тя. Ама, кое беше това момиче... или жена?
- Извинете за въпроса: Коя сте вие?- попита Кълънката объркано.

Както си мислех има въмпири.Казах на Алешси.
Отидохме при въмпирите им и казахме да се маха защото това е нашата територия или ще усетят ноктетини или зъбитени.Заплашително казах аз.

Обърнах се и видях Джейк, бях го виждала няколко път и знаех кой е. Той беше с Алексис и заплаши вампирката:
-Хей, не се опитвай да я нараниш, тя е от Кълънови. - обърнах се към кръвопийцата и отговорих:
-Аз съм Бела, а това тук са Джейк и Алексис. - усмихнах се и подадох ръка напред, момичето беше стреснато и даде назад:
-Внимавай да не паднеш, спокойно няма да те нападнем, знам че е странно да си в компанията на върколак пък камо-ли и трима..- усмихнах се отново и погледнах Джейкъб и Алексис..

Триша погледна още по-неразбираемо.
- ооокей... Аз съм Триша Кълън!- тя отговори на подадената ръка.
- Та, значи това са то върколаците!- Триш беше видимо заинтересована.

Аз изчезвам немога да стоя в компания на вампир.Казах аз и трагнах към плажа. Попитах Алешси дали идва с мен или остава с вампирката и Бела.

- Е добре, оправяйте се...- казах и поех към плажа след Джейкъб...

Кимнах:
-Едуард Кълън не ти ли каза че не бива да стъпваш тук? - погледнах към скалата.

- Може да съм пропуснала тази част!- вдигна рамене Триша.
- А ти върколаклиси?- попита Кълънката и погледна към небето.

Засмях се:
-Не усещаш ли миризмата? Хах спокойно, да върколак съм, но широко скроен.. Искаш ли да отидем на неутрална територия, тук не е много безопасно за теб. А и за мен..- зачудих се какъв е този мой късмет че попадам само на вампирки..

- Добре, но не съм добре с географията на това нясто!- призна Триша. Тя за пръв път срещаше върколак и й беше интересно.

-Добре ела ще отидем в Порт Анджелис. - усмихнах й се и я хванах за ръката, тя се стреснах и потрепна:
-Спокойно няма да те нараня..

П.П.-Пиши в някоя от темите в Порт Анджелис

Усещах че е тук след като я видях се спрях за малко и я погледнах беше много красива но незнаех как да я спечеля.Едвали тя би се влюбила в мен особено сега след като знам че съм полувърколак и не е само това и клупавите организаций и всичките глупости който преживях аз съм чудовище и колкото и даго отричам няма даго променя.Неможех да се изправя и да и кажа че съм влюбен в нея.Обърнах се и тръгнах с бавна крачка към вкъщи нядявайки се че не ме е забелязала но вече беше късно почти бях сигорен че не ме еусетила когато тя каза...

- И това ако не е обожателя ми човеко- върколак, който ме излъга!- озъбих се и Клад се обърна:
- Виж Селена неисках, просто се наложи...- изръмжах:
- А защо ме излъга, колко трогателно, да бележиш вампир!- изплезих се и обърнах глава. Минаха няколко минути мълчание след което усети ръката му да докосва моята на салата, дръпнах я:
- Разкарай се Страйф!-той въздъхна:
- Не можеш ли поне да ме изслушаш, знам, че ти е трудно, но...- прекъснах го:
- Но какво, ще ми развиеш някоя жалка теория си..- Клауд ме притисна към себе си и ме целуна, целувката беше продължитеена и аз ових ръце на врата ми и несъзнателно го целунах с език...

След края на целувката тя отново ме бутна назат.
- Излушайме моля те.До преди няколко дни и аз незнаех че съм полу-върколак сестрами ми каза че ми е било писано че ще се влюбя в теб и затова сами отнели способностите.Не съм те белязал. - допрях глава до нейната и казах тихо.
- Обичам те.

- Неплачи. - изтрих сълзата и казах.
- Аз те обичам каквато и да си дори и ти да не чувстваш същото.Опитвам се дати обясня че аз винаги щете обичам дори и ти да неме обичаш. - гледах надолу към морето и към вълните който се удряха в скалата и от тях оставаха капчици вода който се пръскаха навсякъде.

Прегърнах я и изтрих сълзите и с една кърпичка която винаги носех с себе си тя ми беше дадена от истинската ми майка която е и майка на Кира.
- Знаеш ли колко се стремях да открия семейството си така и неуспях те откриха мен и то по случайност.Винаги съм искал да съм нормално момче да израсна в обикновено семейство без моят комир и най-добър приятел да ме е предал и да се опита даме убие след коет оаз да убия него.Той ми беше като баща исках да съм като него той беше най-добрия.Опитвам се да кажа че всеки има своята история но това е само минало важно е бъдещето.Това че си вампир незначи че никога няма да си щастлива отново.

Свалих си якето и я наметнах с него.
- Аз мисля че човек сам решава какво да е тоест можеш да си тази която искаш добрата,лошата и още стотици други. - легнах до нея и я погледнах.
- Кога ще спреш да отричаш че между мен и теб има нещо ти самата несъзнателно ме целуваш прегръщаш и се сгушваш в мен.Имам в предвит че неслушаш сърцето си което чрез тези целувки и предгрътки изразява своет особствено мение по въпорса аз,ти и любовта.