Скалите

Свободно за РП-та.

Разхождах се по Скалите. Това местенце ми беше адски приятно. Самата обстановка и цялостният вид ми харесваха и се чувствах наистина прекрасно. Попринцип ми харесваха високите места,защото имаха някак специфична атмосфера,която много мидопадаше и ме зареждаше с енергия. Седнах на едната скала и се загледах наоколо. Страхотно място.

- Здравей сестричке. - казах аз и седнах до нея.
- Мина доста време.Как си ? - попитах аз и се усмихнах.Не се бяхме виждали много отдавна още от мига в който бях тръгнал към Форк преди две години несъм им казвал че съм част от клана на вълците дори несъм говорил с тях от както си тръгнах.

-Клауд!-казах щастлива и го прегърнах.
-Ами..аз съм върколак,както и сам знаеш,така че не ти давам нова информация.
-От толкова дълго време не съм те виждала. Толкова се радвам,че сега те виждам. Откакто замина нямам и вест от теб. Сякаш са изминали 20 години,а не 2. Порменил си се. Забелязва се. Да не би и ти да си станал върколак като останалите от семейството? И изобщо как си. Разкажи ми.
Седнах отново на скалата и погледнах към Клауд. Последният път,когато го бях видяла беше,когато си тръгваше преди 2 години. Много време беше минало и сега беше страхотно щастие да го видя отново.

- Ами ти знаеш че участвах в експеримент и след като дойдох тук разбрах че има вампири и група лоши вампири ме нападнаха естествено ги победих после при мен дойде местния клан на върколаците и ме поканиха да се присъединя към тях и аз го направих но отказах да стана върколак останах си човек е не товно аз никога несъм бил истински човек и ти го знаеш болеста с коят обях заразен е променила ДНКато ми и ми е дала мистични сили койт онаскоро отрих. - усмихнах се това беше обобщения вариант.

-А къде е клана на върколаците? Тук още никой не знае за мен. Ако може да ме заведеш там,няма да е зле да се присъединя към тях. Ще се чувствам по-сигурна. Все пак тук има вампири. Местата тук не на никак сигурни за никого тук.
-Тук познаваш ли някого? Защото аз освен теб не познавам другиго. А и няма да е зле да знам от кога да се пазя,все пак.

- Сем.Кълън са добри вампири от тях няма нужда да се бойш те се хранят с животинска кръв.Познавам няколко човека Едуард Кълън той е вампир познавам и доста хора от върколаците.По-късно щете заведа при вълците.Ами как е майкани ? - попитах аз небях свикнал да я наричам майка.

-И аз сама не знам. Мина около седмица,след като ти замина и аз тръгнах да те търся. Трябваше да те намеря. Не бях сигурна за теб и дали ще си в безопастност. Но не можах да те намеря,защото трябваше и да се крия,а ти изминаваше дълги разтояния за много кратко време,но успях да те последвам до тук. И сега най-накрая те виждам. измина година,докато успея най-накрая да те открия. Много се радвам наистина да те видя. А за нашите,те всички са добре. Все пак са върколаци и всички умеят да се гиржат сами за себе си, а и ако беше станало нещо,някй щеше да тръгне след нас,за да ни го съобщи.
-А кой е този Кълън?-попитах заинтересована.

- Еми Едуард Кълън е нещо кат олидера на клана Кълън той е от добрите вампири както и целия клан Кълън те са нещо като елитни вампири така даги нарека.Движех се бързо защото бях с мотор но го загубих при една битка взривиха го. - прегърнах я и се усмихнах.
- Липсваше ми сестричке.

Изслушах всички,което той ми каза с голям интерес,а после заговорих.
-При теб пътя не е бил никак лек,но не исках да ти се разкривам по-рано,защото мислех,че можеш да ми кажеш да се връщам. Именно аз те браних посред нощите,когато не беше в сигурност.
-Радвам се,че те виждам,че си наред. Това е щастие за мен.
погледнах го със зелените си очи,което блестяха от радост.
-А този кълън,ще ме запознаеш по-късно. Надявам се.-казах засмяна.

- Естествено.Знаех че някой ме пази но мислех че е само глупаво усещане. - усмихнах се и вдигнах ръкава който беше само на лязовото ми рамо там имаше белези от болесна и една червена лентичка вързана на панделка.
- Това ми е от онази организация в който бях с Тифа тя много ми липсва тя ми е кат осестра също като теб преди да разбера че найстина си ми сестра. - аз се усмихнах и усетих някаква кола която се приближаваше усеах.
- Кълън. - казах аз и скрих ръката си.
- Явно ще се запознаеш с Едуард.

-Този Кълън,за който ми разказваше?-попитах учудена
И аз усещах, че нещо се приближава.
-Поне да се запозная с още някого.-казах засмяна и се заоглеждах.

Колата позабави и спря на няколко метра от Клауд. Вратата леко се отвори и Едуард слезе, като бутна лека вратата за да се затвори. След малко отиде до тях и каза:
- Семейна сбирка а ? - като се поразсмя малко.
- Та здрасти, аз съм Едуард Кълън и спокойно от добрите съм. - каза той на момичето.

Изправих се и погледнах към Едуард. Той беше строен и висок вампир.
-Аз съм Кира Дарк и съм...върколак.-казах засмяна.
-Няма да ви се пречкам,спокойно. не съм от тези насотойчите и гадните върколаци. не все още.
-Благодатя ти,че се погрижи за Клауд. Дължа ти услуга. Само кажи,ако трябва

- Ед това е малката ми сестричка. - усмихнах са и погледнах към морето.Беше много красиво.
- Ед как върви в семейството ти ? Имах предвит имате ли нови членове ?

- Ами не искам услуга, не съм му помагал чак толкова много. - каза и той.
- Ам Клауд, искаш ли да ви поразходя накаде с колата, как си между другото? - попита го Ед умислен в нещо.
- Да има две нови членки, едната съм бил я ухапал преди година, но нищо не се спомням от тогава.

-Леле. Но Клауд няма да го хапеш.-казах засмяна.
-А случайно познаваш ли други върколаци тук,освен мен,де?

- Ако питаш мене да, освен тебе и брат ти познавам и Бела Талбет, ама не се познаваме, виждал съм я и я разпознах веднага. - каза Ед.
- Мисля, че има доста още вампири и върколаци, но не съм ги срещал.

- Еми аз съм добре болеста още ме мъчи и знаеш за какво ти говоря бях се излекувал но само до някъде.Аз познвам Бела щете запозная с нея по късно тя е приятно момиче.Брат и е дясната ръка водача на глутницата в който съм и аз не че съм върколак аз съм си човек. - оясних аз и взех няколко камъчета хвърлих ги в в морето и те цопваха в водата.

-И ти си върколак,но не съвсем,де. Промяната ти може и да започне по-късно.
-Тук много вампири,чак тръпки да те побият! Жалко,че засега не знам върколаци.

- Аз трябва да тръгвам ще ви оставя даси поговорите ако Едуард иска може да те разведе из раьона аз искам да остана сам за малко. - усмихна хсе и я прегърнах потупах Ед по рамото и след малко изчезнах вече не се виждах изобщо нищо сянка.

- Ех този Клауд, каде ли отиде. Та искаш ли да те разходя наоколо, за да опознаеш мястото. И да се запознаеш с някой хора. - каза и Ед, като зачака какво ще отговори.

-Идеята е добра.
В този момнт въздуха замириса странно. В града бяха дошли нови попълнения.
-Има нов върколак. Чувствам го.
Надявах се и бях абсолютно сигурна,че и Ед го беше усетил не по-малко от мен.
-Но това не пречи д а се разходим.-казах ведро.

- Та къде искаш да отидем първо. Няма да сме с колата, защото иначе няма да е разходка нали? - и се поразсмя малко. Ам искаш ли да отидем на игрището за бейзбол, когато е облачно времето там ние от семейство Кълън играем. Не е далече, но мога да те закарам за секунди, без колата. Таман може да се запознаеш с някой мой роднина. - каза Едуард.

-Много си мил,но ме подценяваш.
Бързо се трансфирмирах във вълк и заговорих с човешки глас.
-Независимо,че си бърз като светкавица,държа сама да се придвижвам. Правила съм го досега прекалено дълго време,но ще стигна след теб за около 1-2 мин.
-Да тръгваме.

п.п. Пиши пръв!