Скалите

- Хммм незнам как ще реагира Кира кат оразбере че си бременна и че съм лудо влюбен в теб и че ти много ме обичаш. - казах аз и погледнах към небето с замислено изражение.Какво ли щеше да направи Кира като разбере че Селена е бременна от мен.
- Тя искаше да се срешне с теб но няма нужда аз ще говоря с нея ще я размекна с приказки за племеницата и и накрая ще и кажа когато усетя че няма да ми удари някой шамар.Но ако найстина ми е сестра и ме обича ще го приеме. - усмихна хсе и я целунах по челото като я притиснах към себе си.
- Ами ти кога ще кажеш на семейството си ?

- Необичам котки. - погледнах котката и се отместих малко настрани.
- Мразя ги още от малък е така незнам защо но немога даги понасям. - обърна хсе надругата страна зада не гледам котката.
- Съжелявам принцесо просто неги обичам. - казах аз и се обрънах отново към Селена.

Изпъшках леко и се опитах да се усмихна.
- Добре ще опитам да свикна с котката ти но нека да стой на разтояние от мен докато свикна. - дръпнах се малко назад и затворих очи исках да си е отново човек.Отворих очи,а тя все още беше котка.
- -Може ли да добиеш нормалния си вид вече ? - попитах аз и отново затворих очи.

- Хммм не. - казах аз и тя ме погледна тъжно.
- Спокойно имах предвит че не само ми харесва,а е прекрасна всичко което носиш е прекрасно самата ти си такава. - казах аз и я целунах.С пръст си правех фигурки по коремчето и,а тя ми се смееше.
- Като малките деца си. - каза тя и аз се разсмях.
- Това означа че ще се разбирам още по добре с бебето.

Когато той спомена бебето нещото в мен ритна, за да покаже че обича татко си. Пръста на Клауд трепна и той се усмихна:
- Ще стане футболистка!- надигнах леко блестящото си тяло и долепих устни до неговите. Клауд отпусна ръката си на коремчето ми и насочи внимание върху целувката. По едно време дивото в мен се събуди и докато го целувах впих острите си ръби в устната му. Алената кръв, топла и ароматна се стрече по езика ми и отпих още една глътка...

- Това боше. - казах аз и се дръпнах назад.Изтрих кръвта стичаща се от устната ми.Имаше една локвичка в която топнах ръката си и водата стана червена една капка се спусна от устанта ми и падна на камъка.
- Аууу. - изохках аз и отново изтрих кръвта.Болеше ме и то много.
- По-добре по врата да ме беше ухапала.

- Ако ти си чудовище,аз какво съм ? - попитах аз и се обърнах с гръб към нея.
- Ако ти си чудовище тогава аз съм нещо за което дори и няма дума коят одаго опише.Аз съм на половина върколак с който са били правен един бог знае какви работи обучен съм да убивам и да не чувствам.И ето че съсипах обучението си убих един човек който искаше да убие близак за мен човек.Изгониха ме и аз дойдох тука срешнах те и реших че съм получил втори шанс,шанс да съм това което трябва да съм просто човек.Но от къде на къде мойте мечти да станат реалност,сестрами ми съобщи че съм полу върколак след което се влюбих в теб и ти ми казаш че си чудовище. - разсмях се леко и казах.
- Не ме размивай Селена.

Захапах я леко по устната но гледах да не е много силно.
- Необичам да оставам длъжен. - разсмяхме се леко и аз продължих да я целувам по врата слизах бавно надолу докато разкопчавах роклята и.Беше ми лесно нямаше копчета затова с зеби бях скъсал малко и надолу вече беше по лесно.
- Да но не си била привързана към тази рокля.

- Хммм ще си помисля. - казах и я притиснах към себе си.
- Ами ти ще бъдеш ли добро момиче ? - попитах аз и започнах да я целувам по врата докато с ръка вдигах роклята и бавно нагоре.Другата ми ръка все още беше на прекрасното и дупе и я държеше здраво.С пръстче свалих прашките и малко надолу и се усмихнах.
- Мисля че несъм много добро момче ще ме накажеш ли ?

- Аз мисля да тичам до там не ме бива в плуването.Нали ще ходим до вас ? - попитах аз и излязох от водата превърнах се в въпк и изглеждах ето така.

Започнах да се ближа и да се суша защото бах малко мокър дори след малко нямаше и следа от вода.Легнах на тревата все още бях вълк и чаках Селена да ми каже къде ще ходим.

Времето беше облачно както винаги. духаше вятър, но не много силно. От скалите имаше прекрасна гледка към плажа.
Скоро дойдоха Данте и Бела, като седнаха. Вампирът се оглеждаше постоянно, не беше идвал на това място досега, а и може би не беше редно да идва. Надяваше се да не срещне някой злонамерен върколак.
-Гледката е много хубава! - каза той.

Вятърът развяваше косата ми и я прибрах настрана за да не му мурише на куче,усещах че нещо го притеснява и затова се наведох до него и прошепнах в ухото му:
-Спокойно, няма от какво да се притесяваш, с мен си в безопастност. - отдръпнах се и му се усмихнах след това се изправих и скочих надолу, чух го че извика нещо и се изкачих по скалата:
-Спокойно там долу има още една скала, ако и ти отраснеш тук няма да те е страх да скачаш насам-натам. - засмях се и седнах на студения камък и попитах:
-Какви хобита имаш?

Данте се изправи и погледна Бела.
-Ами...обичам да се катеря...-и след това се засили леко и скочи. Намираше се на около пет-шест метра от земята. След няколко секунди се приземи долу.
Със скок се върна отново при момичето и се усмихна.

Засмях се леко:
-Хах.. впечатлена съм, не е зле... за вампир. - изплезих му се и станах, подадох ръка напрад и казах:
-Браво! Искам да знам повече за вашия вид, така че говори момко. - започнахме да се смеем и той каза:

-Искаш да знаеш повече...добре.-след това Данте седна на камъка и направи кратка пауза. После продължи:-Ние, вампирите, се храним с кръв, което сигурно знаеш. Някои сме вегетарианци - храним се само и единствено със животинска кръв, а други - хранят се с човешка. - отново направи пауза.-Имаме различни способности, това сигурно също си го забелязала. Обикновено не сме в много добри отношения с върколаците...но има и изключения... Не се показваме на слънце...
След това отново се огледа.

-Всичко това го знам - усмихнах му се и продължих изречението си:
-Ами ти имаш ли някакви дарби? - погледнах го и седнах, русата му коса се развяваше от вятъра, също като моята, която пригладих в опашка и я преместих на рамото ми..