Понаддигнах се малко и казах:
-Е.. Това е минало... Не ми се мисли сега за него...
Огледах се наоколо и подуших въздуха. Усетих сладостния аромат на прясна кръв, който се носеше от близката гора. Усмихнах се блаженно и казах:
-Не знам за теб, Ем, но аз имам нужда от някое еленче - шеговито казах, после се сетих нещо и попитах - Между другото, Ем, вие вълците с какво се храните?