Гората

Това е гората всички можете да пишете тук.

Бях изпратена на мисия от Аро да проверя Кълън. Пфуу! Изобщо не харесвах Форкс а пък Кълън ги мразех толкова колкото ги мразеше и господаря Кай. "Накъде има беше къщата?"- замислих се. Тръгнах напред и край носа ми премина непоносима воня. "Гадост! Върколаци!"- помислих си. И в този момент усетих миризмата на Едуард Кълън. Тръгнах към него. Той пиеше животинска кръв. Изправи се като ме вида и изсъска:
- Какво правиш тук Волтури?
Отвърнах му невъзмутимо:
- Имам си работа.
Той отвърна подигравателно:
- А така ли? А пък аз се храня с човешка кръв. Пак са те пратили да шпионираш, а?
Май незнеше че съм доста спокойна и доста рядко нещо ме изкарваше извън релси. Отвърнах му съвсем спокойно:
- Не не ви шпионирам. Както казах вече, имам работа тук.
- Хубаво.- съгласи се той но ме предупреди:
- Но стой далеч от семейството ми.
Кимнах му и продължих в посока обратна на неговата къща. След като вече бях сигурна че не ме вижда и чува обърнах отново към къщата на Кълън. Зад мен се чу глас:
- Извинявай, но не ти ли казах да стоиш далеч от семейството ми?
Обърнах се бавно. Пак този Едуард! Колко ме дразнеше само!...
П.П. Едуард ти го продължи!

Едуард беше за секунди пред нея и каза:
- Казах ти да не отивъш към семейството ми, така че с какво е свързана мисията ти. Кажи ми. - слез това Едиард зачака отговора и. Той знаеше че Волтури са врагове с Кълън, но тая враждебност можеше да свърше, си мослеше Едуард.

Дойдох в гората, бях във формата на черна котка:

Времето беше мрачно и студено с много тъмни облаци, любимото ми, измяуках от удоволствие. Тревата беше влажна, прекрасно време, ако не се познавах бих казала, чес е радвам на времето. Щастието вече не съществуваше. През цялото си съществуване не понзах любовта, не се и надявах да го направя сега, та тя не съществува, любов, сигурно... Видях Едуард да говори с член от Волтури, изхъсках, той ме чу и с еобърна:
- Селена, стресна ме!- каза го тросна то и аз се преобразих:

- Та да! Какво зяпаш!- Едуард разбра, че се отнася за Волтури:
- По-любезно моля те!- намръщих се:
- Както искате мамо!- наистина бях страшно опърничева...

- Та добре ли си, понеже Волтури се навъртат около къщата. Сега я питам, тя ми вика, че е мисия, но не казва каква. Така мисли да я изпъдя, ако скоро не каже защо е тук. - каза Едуард на сестричката си.
- По-добре се пази вече и кажи на другите. - след това и се усмихна.

- Не ставай смешен Ед! Няма да се пазя от нея, три пъти по-силна съм!- двете се изръмжях ме. Щеше да стане приятно ако се сбивхме, по-малко време скука:
- Ще им кажа...- още един звук излезе от мен, преобразих се в котката и побягнах, предупредих останалите и се върнах, смених си лика в "човешкото" излъчване и казах:
- Мисия изпълнена, е защо си тук кукло!?- поянкога се възхищавах на гадното си отношение....

- Добре щом ще се справиш с нея, ти я оставям. Аз ще се върна до къщата ще зема колата и ще отида да видя едни стар приятел. Добре че времето днеска и студено и тъмно. - след това Едуард изчезна за секинди.
Той беше отишъл до къщата и беше тръгнал с колата към приятеля си, но той осъзна, че не знае къде е и тръгнал го търси из града.

- М,сега какво, не мсиля да се сбиваме, поне не сега!- не ми се побеждаваше днес, предпочитах дасе осамотя някъде:
- Лек ти ден кукло!- смених си формата, измауках нахално и изсъсках, побягнах през гората пркеалено бързо, стигнах до къщата и се качих на покрива, излегнах се...

Добре очаквах да се натъкнем на нещо, но точно на новата ли.
-Алексис спокойно, тя е приятелка. - Алексис ме погледна странно и се превърна в човек. Усмихнах й се:
-Виж Алекс, не сме се запознавали официално но разбрах че имаме ново момиче в глутницата и затова знам името ти, това е Дженифър. - кимнах в посока на Джен.

Слушах ги как си говорят. Алексис беше нова в клана и явно беше разбрала че някои вампири не бива да се нападат. Сигурно беше помислила и Джен от Кълънови. Заслушах се в приказките им, беше ми интересно.

Стреснах се от гласа на Джен:
- О не няма нищо, просто се заслушах в разговора ви. Пък и ние върколаците доста можем да те изненадаме. Както виждаш не сме такива за каквито ни мислите. - засмях се и погледнах към нея.

-Спокойно , мисля че няма.. Мм искатели да се разходим някъде. А и между другото Джен излезе ти късмета, запозна се с два върколака в един ден - засмях се и погледнах Алекс, а после и Джен