Гората

Заглавие: Re: Гората Нед Авг 30, 2009 2:57 am

Измърморих нещо на друг език. Двете ме погледнаха. Завъртях очи и заговорих.
- Дам. Тук гъмжи от върколаци. Радвам се, че сте добронамерени, че не ми е до битки. Може някой път да се запозная с вашия водач .... по политически зарачи. Ъм Алекс, ти на колко години си ? И ти ми изглеждаш ... млада.

Заглавие: Re: Гората Нед Авг 30, 2009 3:03 am

Леко се намръщих..
- На 19. - казах. - И моля те, не ме наричай Алекс. Мразя да ми викат така. - моломих най учтиво. - Можеш да ме наричаш Алекси или Алексис. - допълних, за да е усведомена. Не позволявах на никой да ме нарича така. Но естествено вторият ми баща винаги ме дразнеше, като ме наричаше Алекс.

Заглавие: Re: Гората Нед Авг 30, 2009 3:15 am

- Алекси, кога пристигна в клана. И запознали се с някой от останалите? - погледнах към Джен, която гледаше леко сплашено
-Джен споко, няма да те нападаме - двете с Алексв се засмяхме и тя отговори на въпросите ми....

Заглавие: Re: Гората Нед Авг 30, 2009 3:20 am

Въздъхнах. Явно обаче имаха претенции. Седнах на земята, защото не ми се висеше, макар и да не бях уморена въобще.
- На мен не ми се ходи никаде. Тук си ми харесва. Вие ако искате вървете. Ако ще стоим тук, може ли Алекс...ис да ни разкажеш малко за себе си. Ако искаш де. Хубаво е да има приятелства между видовете ни.

Заглавие: Re: Гората Нед Авг 30, 2009 3:27 am

Кимнах след това също седнах на земята. Беше ден, но много ми се искаше да е нощ. Тогава се сетих за една от дарбите си. Погледнах небето, а след миг вече беше нощ и голямата половинка на луната се извисяваше над нас. Двете ме изгледаха почудено, а аз се усмихнах.
- По - уютно ми е, когато е нощ. - казах аз. И така беше. Повече обичах нощта. - Все още не познавам никого от клана ми. Пристигнах днес, защото вчера се нанесохме тук и съм нова. Какво искате да ви разкажа? - попитах мелодично.

Заглавие: Re: Гората Нед Авг 30, 2009 3:30 am

Последвах примера им и както винаги се строполих тежко.
-Ами разкажи ни твоята история, ще бъде интересно. И аз обичам нощта между другто. - засмях се и огледах наоколо тъй като можеше да ни наблюдават. Погледнах към Дженифър и й се усмихнах.

Заглавие: Re: Гората Нед Авг 30, 2009 3:31 am

Замислих се. Това момиче имаше интересна дарба. Аз си имах своето контролиране на водната стихия и толкова. Ще ми се да имах нейната. Легнах и се загледах през дърветата в небето. Отговорих на въпроса на Алекс.
- Може да ни разкажеш за миналото си. А и аз като двете обичам ноща, но малко ми поомръзна след първите няколко десетилетия.

Заглавие: Re: Гората Нед Авг 30, 2009 3:37 am

Започнах да гоовря без да спирам. Имаше част, която не би бе особено приятна, но пък какво толкова. Гласът ми, нежно и хармонично се понесе из въздуха.
- Когато съм се родила всички са знаели, че съм различна. Още преди раждането си, съм довела на майка ми доста пъти треска, заради горещината, която съм излъчвала от себе си. Но тя е знаела, че се родя върколак, защото и самата тя е била, както и баща ми. С една дума съм чистокръвна. При раждането е било цяло чудо, че е оцеляла. Било много тежко и мъчително, но е успяла да го изтърпи. Общо взето за около месец, ако и по – малко съм достигнала облика на 19 годишно момиче. Растяла съм с ужасна бързина, а контролът ми беше под всякаква критика. За щастие се научих да се контролирам с времето. И все пак както казах често ми се случва да се ядосам, като след това не отговарям да последствията… След няколко години баща ми беше на лов, а аз не исках да отида с него(за което и до днес съжалявам), после така и не се върна. Излязох и се преобразих във вълча форма и тръгнах подире му. Когато миризмата му се усили го видях… Лежеше на земята... Разкъсан. Веднага разбрах, че е дело на вампири. От години едно семейство искаше да го види мъртъв, но не предполагах, че моментът е дошъл. Дълго стоях заключена в стаята си. Отказах да се храня, да ставам от леглото си… Прекарвах хиляди безсънни нощи в размисли за “проклетия” живот. Оттогава ми се струваше, че всичко е пропаднало в пропастта, а аз потъвам в бездна от мрак. Исках да си отмъстя. Да си отмъстя, а след това да сложа край на живота си. Но така и не го направих. Някак си едно утро ме накара да погледна под различен ъгъл на нещата. Майка ми – Меган се ожени повторно. Тогава целите ми коренно се промениха. Сега са да вбесявам доведения си баща, който ми лази по нервите. Разбира се не оставам по – назад. Той ме нарича “Алекс”, въпреки че му е пределно ясно как мразя да ме наричат така. От своя страна пък аз му казвам “прилепът от Аляска”, “мащох”, “най – добрият клоун в цирка” и много други подобни. Каквото ми хрумне на мига. Обожавам да го ядосвам. Както и да е. И той не остава по назад, но се ядосвам, че Меган все ни се бърка и иска да престанем да се джафкаме като куче и котка, което всъщност е неизбежно. - въздъхнах на каря на историята си. Бях преживяла да разкажа всичко това. После се огледах. И двете момичета бяха замислени. Дали над историята ми или над нещо друго не мога да кажа. Зачаках реакцията им, като не пордумах нищо повече.

Заглавие: Re: Гората Нед Авг 30, 2009 3:43 am

Проговорих все още учудена какво е преживяла.:
-Уау преживяла си доста, и съжалявам за баща ти. - наведох глава и забих поглед в земята, не знаех какво да кажа..

Заглавие: Re: Гората Нед Авг 30, 2009 3:52 am

Бях дълбоко замислена. Направи ми силно впечатление, че каза “прилепът от Аляска”. Прилеп обикновенно казваха на вампирите, а Аляска беше отлично място за вампири. Погледнах я. Изглеждаше тъжна и някак сякаш имаше още нещо. Зачудих се какво ли крие.
- Доста си преживяла. Съжалявам. Защо наричаваш втория си баща “прилепът от Аляска” ?

Заглавие: Re: Гората Нед Авг 30, 2009 4:00 am

Кимнах леко в съгласие на думите им. И аз съжалявах... че не съм го спасила. Трябваше да съм с него, но не бях, когато трябваше. Не знам дори как го преживях и съм още жива.. без да тъя злоба към вампирите. Ако беше друг на оме място, вероятно вече би разкъсал Джен, но аз не бях такава. Тя нямаше никаква вина все пак. Не можех да се нахвърлям на всеки срещнат вампир без да има вина за нещо. Е друг е въпросът, ако се натъкнех някой ден на извършителите. Нямаше да останат живи още дълго верме. Но съм опитвала да ги търся, а следа от тях нямаше. Реших да отговоря на въпроса на Джен:
- Ами... защото е полувампир. - намръщих се, но после прикрих гримасата си.
- Е, искате ли да ви разкажа за дарбите си? - попитах. Исках да семним таззи неприятна тема.

Заглавие: Re: Гората Нед Авг 30, 2009 4:03 am

Защо така внезапно смени темата. Не разбирах. Какво ли криеше. Имах още въпроси, но все пак реших да си замълча. Не исках да си помисли, че имам нещо общо със смъртта на баща й, което си беше чиста истина.
- Да, разкажи ни. Интересно ни е.

Заглавие: Re: Гората Нед Авг 30, 2009 4:06 am

Кимнах в съгласие. Беше ми странно защо Джен се държеше така и защо Алекси смени темата за втория си баща толкова бърво. Но отминах тези теми и се заслушах в разказа й.

Заглавие: Re: Гората Нед Авг 30, 2009 4:20 am

Започнах да обеснявам. Почти не спирах, за да си поема въздух.
- Една от многото ми дарби е да сливам миризмата си с всяко нещо, което пожелая. Така съм невъзможна за откриване. Още мога да скривам слънцето - получава се нещо, като слънчево затъмнение, да превръщан деня в нощ и обратното. Също така имам щит. Мога да превръщам огъня в лед, а водата в земя. Мога също и да разбера най – съкровените желания на всеки, когато го погледна. Мога да предизвиквам природни бедствия, но само когато съм много ядосана.
Както и да накарам нещо да се пръсне на парченца. Една от най – любимите ми е, да карам езика на който поискам да се заплита и той започва да говори напълно неразбираемо - често я използвам върху доведения си баща и искрено се забавлявам, докато майка ми не ме прекъсне. - ухилих се след последното. После добавих и последната си дарба, за която се сещах. - Освен това притежавам и свръх сила. Мисле, че това е всичко. - ухилих се на физиономиите на двете момичета. Гледаха втренчено, доакто изброявах всичко. ОАз самата едвам ги помнех, камо ли те...

Заглавие: Re: Гората Нед Авг 30, 2009 4:23 am

Най ме стресна това, че може да разбере съкровенните желания на някой само с поглед. Реших да видя какво ще каже за мен.
- Уау, имаш страхотни дарби. Добре, може ли да кажеш моите най - съкровенни желания ? - казах ухилено

Заглавие: Re: Гората Нед Авг 30, 2009 4:57 am

Съсредоточих се. Виждах доста нещо, но трябваше да разбера кое е анй - съкровенното от всички. А те минаваха, с бясна скорост през главата ми, като едвам ми даваха възможността да ги уссмисля. Най накаря едно нещо се спря. Реших, че трябва да е то.
- Искаш да знаеш кои вампири са нападнали семейството ти преди години.? - беше хем отговор хем въпрос. Стана ми любопитно. Това беше заключено зад най - дълбоките порти на сърцето й, но тя далеч не го беше забравила. Макар и да беше заключено, да го беше превъзмогнала, все още силно се надяваше да узане... Също както мен. Осъзнах, че си приличаме, поне по това.
После сведох поглед, като се надявах да не съм отворила старите й рани.

Заглавие: Re: Гората Нед Авг 30, 2009 5:03 am

Погледнах Джен , а после и Алексис. Беше късно, а и ми се тичаше. Станах:
-Аз ще потичам малко а после ще се прибирам, утре искате ли да се срещнем някъде? - усмихнах се и се протегнах , бях се схванала от седенето.

Заглавие: Re: Гората Нед Авг 30, 2009 5:07 am

Погледнах Бела. Виждаше и се иска да тича. Кимнах й като казах.
- Аз след малко заминавам за Аляска. Имам нови и трябва да си говоря с тях.
Те ме погледнаха учудено и тогава се сетих, че не съм им казала.
- Ъм, аз съм лидерката на един клан в Аляска. Там сме само вампири, пиещи животинска кръв. Лека нощ, Бела.

Заглавие: Re: Гората Нед Авг 30, 2009 5:12 am

Усмихнах се на двете момичета и преди да се трансформирам казах:
-Когато дойдеш пак непременно се обади. - тя кимна и аз им помахах. После се превърнах във такъв вълк, и тръгнах да тичам. Беше толкова приятно...

Заглавие: Re: Гората Нед Авг 30, 2009 6:27 am

С Изабела дойдохме в гората преобразени като вълци. Навлезнахме навътре в гората и се затичахме на пред. Казвах и, че не е добра идея, че тук вони на вампири, но тя искаше да сме тук.
-Тук е забавно, на плажа е скучно.. - помисли си тя а аз и отвърнах
-Не мисля, че е добра идея, но щом ти се седи тук, ще седя с теб! - продължихме да летим с бясна скорост напред, към дълбините на гората, но все се надявах скоро да и омръзне.

Заглавие: Re: Гората Нед Авг 30, 2009 6:31 am

Аз също помахах на отиващата си Джен и се затичах. По пътя се трънформирах и търгнах да бягам след Бела. Малко след това се изравних с еня и двете тичахме в синхрон. Беше много хубаво и проятно. Вютърът вееше гъстата ми златиста козина толкова нежно. Чувствах се сякаш летях, а не бягах.

Заглавие: Re: Гората Нед Авг 30, 2009 6:48 am

Тъй като с Изабела бяхме на едно нива и двете се обърнахме рязко към момичето. Продължихме да тичаме бързо в посока - навътре в гората. Студеният вятър минаваше през гъстата ни козина и се впиваше в кожата ни. Бела си помисли
-Коя е тази? - отговорих и
-Не знам, сигурно е някоя от клана..

Заглавие: Re: Гората Нед Авг 30, 2009 6:33 pm

Усетих миризмата на още върколаци. Станах и хукнах към Аляска. Имах много работа за вършене, а и тук гъмжеше от тези вълци. Там поне нямаше такива същества. Зачудих се колко ли време ще ми отнеме да стигна до там. Е, скоро щях да разбера. Но сега да внимавам да не се натъкна на някой вълк, случайно.

Заглавие: Re: Гората Нед Авг 30, 2009 9:43 pm

Реших да остана сама. Бяхме три, пренаселено за мен. Рязко промених посоката на тичането, или по-скоро летенето си и се отделих от Бела и другото момиче. Изабела продължи напред. По едно време се спрях. Започна прекалено много да мерише на вампири, прекалено близо. Ходех с бавна, безшумна стъпка и се ослушвах и оглеждах. Имах предчувствието, че ще срещна някой кръвопиец..

Заглавие: Re: Гората Пон Авг 31, 2009 1:38 am

Тичането наистина ми подейства успокоително, но реших, че е време да се преобразя отново в човешки облик. След секунди златистокафеникавият вълк изчезна, а на мястото му се появи красиво, тъмнокосо момиче. Странно защо говоря за мен в терто лице... Нощтта бе тихо и омайваща, а луната просто прекрасна. Добре, че не беше пълнолуние. Вглеждах се в звездите, а вятърът развяваше косите ми и откриваше лицето ми. Внезапно подуших друг върколак и се обърнах...

» Гората
» Гората
» Гората
» Гората
» Гората