Гората

Изчервих се, никой освен някои приятели, сред които и Клауд, не ми беше казвал че съм хубава. А най-малко и вампир с който туко-що се бях запознала. Макар кожата ми да беше леко матова, руменината се показваше, бях сигурна. Барт ме гледаше и аз казах:
-Ъм.. мерси И ти си хубав. - усмихнах се притеснено и отместих поглед от златистите му очи:
-Изчервих се нали? - погледнах го и видях че ме гледаше усмихнато. Сведох поглед към земята и косата ми падна пред лицето ми. Той я отмести и каза:

-Дам. Но е нормално, вълците сме с нормална теледна температура 40 градуса. - усмихнах се:
-Колко съм интелигентна, нали? - засмях се и попитах:
-А защо си сам, смисъл.. защо се разхождаш сам самичък из гората? - погледнах го въпросително, студените му ръце отнемаха топлината ми и не ми беше толкова топло. Беше ми приятно..

Усмихнах му се:
-Не, не трябва да тръгвам, спокойно. - погледнах го и той попита дали може да чуе пулса ми, погледнах го леко странно и казах:
-Добре, защо не. - усмихнах му се и зачаках да направи каквото там щеше да прави. Не бях запозната с пулцовете и никога не успявах да напипам пулса си, но понеже той беше вампир може би щеше да успее.

В мен се надигна онова странно чувство на детска радост и скочих на крака. Барт ме погледна учудено , какво ли си помисли. Може би че ще избягам. Засмях се и клекнах до него, приближих се до лицето му и прошепнах в ухото му:
-Разходка? - отдръпнах се леко и го погледнах, зениците му бяха по-златисти, и от това което бях чувала това беше признак че е жаден. Попитах предпазливо:
-Жаден ли си? Ако искаш отиди да половуваш. Аз ще те изчакам..където кажеш. - усмиханах му се и той каза:

-Дам, добре, но само ако не преча. - усмихнах му се.
-Вие вампирите имате къщи къде ли не.. а аз само във Форкс, срамота. - засмях се и Барт каза:

Емет се чудеше какво да прави и най сетне реши да отиде да се поразходи из гората той се качи на едно дърво извади един нож и започна да се остри пръчката за да му минава по бързо времето

Доидох в гората с надеждата всички да ме оставят на мира. Не ми се занимаваше с тези простотии за кланове и добри и лоши вампири. Мислех че пиенето на животинска кръв е пълна глупост. Исках просто да ме оставят на мира да се опражнявам. Седнах не една просторна поляна по турски и махнах с ръка, правеики кръг около мен. От земята се появиха осем огледала. които ме ограждана от всички страни. Помежду си огледалата имаха около няколко педи разстояние. Вдишах дълбоко и почнах да се концентрирам...тогава...

Както Емет си стоеше на дървото и се дялкаше сопата той изведнъж подуши кръв,но кръвта не му бе много позната той хвърли сопата слезна от дървото и тръгна след миризмата и не след дълго стигна до някаква вампирка обвита с огледала.Той внимателно я поогледа и след като разпозна кръвта тя беше на човек от клана Волтури в началото той се уплаши и се приготви за бой тъй като имаше вражда между клановете,но след известно време той виждаше,че в нея имаше нещо странно тя сякаш беше тъжна.Той с бавна крачка се доближи до нея и почука на едно от огледалата след това каза плахо:
-Здравей

- Ама човек не може ли да остане сам? - попитах аз отваряйки раздразнено очи. Махнах леко с ръка с жест да се маха и леко пребледнях. Раната от вампирското оръжие не беше съвсем зараснала.

-Може извинявай,че обезпокойх,но не мислиш ли,че тук е опасно за теб-попита Емет,който се беше поуплашил от вампирката тъй като той не беше много по боищата и войните и останалите простотии

- И защо за бога да е опасно?!? - сопнах се аз. Е в интерес на истината дори и като чистокръвна с такава рана не можех много много да убивам, но силите ми щяха да са достатъчни за убийството на няколко силни вампири...
- Ама зашо ме гледш толкова стреснато? -

-Еми все пак двата клана Денали и Кълън враждуват ако те набара някой от моя клан може да стане доста ужасяваща битка-каза Емет като тоя път реши да се отпусне и да не гледа толкова стресната,защото изглеждаше,че се забелязва

- О да наистина какво ще правя ако стане така. - казах аз с ирония. Ама това вампирче доста ме подценяваше. Е не че изглеждах много борбена де, даже напротив слабото ми и вече натрошено тяло приличаше на пречупена клонка. Е дано да не съдеше по външният вид....

-Незнам ако стане нещо подобно така като те гледам може би ще трябва да си плюеш на петите и да бягаш-каза Емет като се засмя и се почеса зад врата.На него не мус е искаше много да се бъзика с вампирката,защото не изглеждаше никак добронамерена,но все пак той искаше да види нейната реакция

Погледнах го на кръв и погледа ми се измести с няколко самтиметра на дясни. там където погледнах почвата се взриви и го опръска.
- Можеш да умреш за секунди така че по-добре млъкни. - просъсках аз...

-леле по спокойно-извика Емет и отскочи в страни.
-Съжелявам за шегичката -каза Емет и добави:
-Успокой се мъничко и нека поне ти се представя името ми е Емет Кълън

- Бих ти казала приятно ми е но не обичам да лъжа. Казвам се Кои. - казах аз и го огледах о Кълан значи. Е не ме интересуваше, това което ме интересуваше беше дали беше чистокръвен
- Чистокръвен ли си? - попитах аз и очите ми светнаха малко по-мило...

-Е на мен поне ми е приятно,че срещам друг и съм още жив-каза вампирчето и се ухили.
-А иначе да чистокръвен съм-отвърна той

- Приятно ми е. - казах аз с мила усмивка и се изправих грациозно. Погледнах огледалата и те се изпариха.
- А колкото за това преди малко, мисля че можем да го забравим. - предложих с мек глас и мили очички над които пърхаха дълги мигли. Можех да съм доста миила и обаятелна когато исках.