Гората

-Здравей,спокойно нищо няма да ти направя ем нали сме от един Клан-отговорих аз.Просто искам да гледам луната с теб.

Съжелявам ако съм те изплашил впрочем аз се казвам Джекъб Блек приятноми е .

-Съгласен съм с теб.Отговорих аз.
- Притесняваме нещо усещам присъствие на въмпир трябва да се махаме защото това е тяхна територия трябва да отидем На плажа Ла Пуш.Разтревожено казах аз се превърнах в вълк и чаках съгласието и.

Реших да се съглася. не исках проблеми с тези същества. Не ми добадаха особено. бяха зловещи. Транформирах се във златисто кафяв вълк и кимнах.

Ана се разхождаше в гората безцелно. Опитваше се да определи границите между двете племена, но по едно време се забля. Една катеричка си играеше и на момичето й беше смешно да я наблюдава. Изведнъж усети, че наближава върколак и тя хукна да бяга извън тяхната граница, защото усети, че я е прекрачила. Не искаше тоози път да се ядосат и да направи голям скандал, но преследвача й я настигна и й препречи пътя с думите.

Тичах из горите преобразена като вълк. Усетих че има вампир, но явно и той ме усети тъй като тръгна да бяга. Настигането не беше проблем, препречих пътя й и се преобразих отново в човек:
-Привет Ана, защо бягаш, тук са ваши земи, случайно попаднах тук и усетих миризмата ти. - момичето явно не ме позна първоначално и аз поясних спирайки я с ръка :
-Аз съм Бела, от глутницата на Кира.. Как си? - усмихнах се и зачаках отговора на "запъхтяната" вампирка..

- Ам...добре. - каза усмихната при познатата компания. - Радвам се да те видя. - тя успокои дишането си. - Опитвам да разбера как са разположени границите с двете племена, че да не ви притеснявам, че да не стане голям скандал и спор. Ти как си? - след което седна на земята и пусна дълга въздишка.

-Ами и аз съм добре. Всъщност аз съм във вашите земи, но те подуших и нямаше как да не те поздравя. - усмихнах се и я прегърнах, тя се намръщи и ми стана смешно. какво ли беше чувството да те прегърне вълк. Сигурно странно, при мисълта ми стана още по смешно и прихнах в силен смях. Ана ме погледна и каза:

От миризмата първо направо й прилоша, но после свикна и й стана донякъде приятно. Все пак тя смяташе Бела за приятелка.
- За мене няма проблем, че си тук. За кълънови обаче не зная, но сигурно нищо няма да кажат, преполагам. - помисли с пръст на устните. После погледна пълната луна и каза:
- Днес е чудесна нощ, поне за вас. Аз също обожавам луната. Преполагам, че си излязла на малка разходка. Та кой не би издържал при тази красота. - и посочи небесното тяло.

Погледнах луната, беше прекрасна. Загледана отвърнах:
- Да прекрасна е! Но не само заради нея се разходам. - тя ме погледна странно и въпросително:
-Ами всяка вечер трябва да потичам за да мога да контролирам трансформациите си, за да не стане някоя беля от вашата миризма. - усмихнах се, седнах и отново погледнах Луната ,а после и звездите. Отпуснах се и легнах назад загледана в небето и слушайки Ана..

- Интересно. - после се замисли и се разсмя с цял глас от мислите си. Бела я гледаше учудено и Ана й обясни.
- Ами аз трябва да съм първия държащ се дръжелюбно вампир. И аз си бях такава. Ама все пак ви ядосах като пристигнах без покана на плажа ви. Преставям си. Неприятна миризма и направо сте настръхнали. Иначе как се развличаш през свободното си време? Какво правиш освен да тичаш и разхождаш? - след което я погледна въпросително и с усмивка на уста. Лек ветрец подухваше и разнасяше миризмите им.

Замислих се, освен това не правех много неща..:
-Амии освен това, седя в къщи и дразня брат ми или помагам на мама ту в градината ту с къщтната работа. Ако искаш някой път ела на гости, тотално ще вбеся Евън. - потърках ръце със дяволита усмивка и попитах:
-Еми ти , какво правиш?

- Обичам да чета, да слушам музика, а май-обожавам да плувам. Обичам и да се разхождам. Май е по-добре да не идвам, че не само него ще ядосам. Искам да те питам, толкова ли ужасно миришем? - каза, престувайки се на отчаяна, макар, че й деше гадно. Върколаците не понасяха тяхната миризма и това не й беше приятно. Бела се беше замислила и каза:

-Еми миришете адски сладникаво.. и това ччестно карано изгаря ноздрите ни. Гадно е.. Ами ние за вас? - засмях се и въздъхнах гледайки небето. Искаше ми се да бъде на Луната и никога да не слизам..

Ана се надвеси над нея и се престори, че души. Бела гледаше развесела, а Ана извъртя очи към небето. Изглеждаше все едно мисли за някаква сташно сложна формула, а накрая каза мнението си:
- На мене ми миришеш на мокри кучета, но аз понасям миризмата. - довърши усмихната. Обичаш ли горещ шоколад? Преди много обичах, но сега не мога много да го пия. - и направи тъжна физиономия.

Усмихнах се:
-Не не го обичам.. - направих пауза след което продължих развеселена:
-Обожавам го. Ам извинявай за тъпия въпрос но защо не можеш да го пиеш..прпуснах урока за вампирски вкусови навици и рецензии..- засмях се и се изправих в седнало положение за да чувам отговора й.

Ана се замисли. Дори самата тя не го разбираше, но имаше буден интелект и се досети. Помисли и как да го обясни.
- Ами ние вампирите сме мъртви. Тоест щом сърцето ни е спряло, то кръвта не циркулира и трябва да си набавяме кръв. Ама аз се отклоних. Е, щом кръвта не циркулира то мозъка е мъртав, от там усещанията, вкусове и всичко останало. За да се пдържа тялото свежо и да не загинат органите и мускули ние трябва да пием кръв. Поне аз така си го обяснявам. Не съм сигърна напълно дали е така. - като свърши погледна Бела. - Отвратително, нали? Да си чудовище, зависещо от смърта на другите. Гадно е наистина. - свърши със забит поглед в земята.

Засмях се и Ана ме погледна странно:
-Нещо като Дракула. Колкото и странно да звучи убожавам този вампир. Толкова е.. забавен. А това за чудовищата, разбираемо е да се възприемаш така, но все пак всеки трябва да се храни за да живее или в този случаи да поддържа себи си. - усмихнах й се и я погали по косата, беше адки красива и мека:
-Не си чудовище, спокойно.

- О, много си мила. Кажи ми когато миризмата ти стане неприятна, аз ще се дръпна. Все пак като да стоиш в обстановка от мръсни чорапи, рано или късно ти призлява. - после се сети нещо и попита:
- Я ти разкажи малко за привичките на върколаците. Нещо по особено? Все пак и те са "митични същества" враг номер едно на вампирите. - и тя започна да си мърда пръстите и оголи зъби. Не нарочно, а да покаже че това е някак си "страшно". Тя бързо прибра зъбите, че да не си помисли нещо Бела, а същевременно тя започна да обяснява.

-Охх ами чено да ти кажа не знам откъде са започнали тези битки и тем подобни. Не присъствам на сбирките на старейшините, страшно досадни са. Но на тези които присъствах се разказва че първо нашето племе е можешо да излиза духом и да оставя тялото си безжизнено. Но един път най-големият враг на вожда се вселява в тялото му като преди това убива своето за да не може вожда да влезе там. След това казва на останалите от племето да не излизат от телата си, със умисъл да не може вожда да ги предопреди. Вожда се е скитал много време когато среща вълк и го моли да се всели в тялото му. Оттогава ние може да се превръщаме във вълци, а това със вамирите ми беше скучно и не го слушах, но се разказваше за една от жените на вожда която се жертва само и само да не бъде убит от вампирка. - усмихнах се и погледнах Ана която гледаше учудено, след което каза..

- Боже, ние сме голяма отврат. - каза ококорена. - Хубаво, че поне аз не съм чак такава. Поне още не съм правила такива "ужаси". - тя беше отвратена. Изведнъж й мина през ума.
- Ще питам Дженифър, водача ни, но преполагам че ще разреши. Идеята ми е тази, че аз не мога всеки ден да ходя от Аляска до Форкс. Ще я питам дали можеш да ми идваш на гости. Аз лично харесвам идеята, но не знам дали другите ще се съгласят. Бих искала да сме приятелки и ако някой ден е възможно вампирите и върколаците мъъъъъъъъъничко да се понасят. Но това са ми само глупави мечти. Нямам предвид да загърбим всичко и да се изтрепим. Просто да сме някак... добри познати. Мисля че това са точните думи. Дано Джени и останалите да се съгласят, както и ти. Как ти се струва? - и Ана я погледна с умоляващо изражение. Бела...

Плеснах с ръце и се ухулих:
-Страхотна идея! Ще се радвам да дойда до Аляска. - ухилих се отново:
-Можем да бъдем приятелки Ани, както виждаш не се държа с теб както друг върколак, ти вече си ми приятелка. - усмихнах се и я прегърнах:
-Опс извинявай, импулсивна реакция... - засмях се и Ана каза...

Ана се стресна, но после и тя прегърна Бела.
- Можеш ли да повярваш? Ние ще сме първите вампир-върколак приятелки, които даже са се прегърна. Ние творим история. - Ана на шега го каза, малко се дръпна и описа дъга пред себе си.
- Ниастина ти благодаря, че се държиш с мене като с приятел. Много е депресиращо да се държат с тебе като парцал. - и тя се престори, че се цупи, но много бързо се усмихна.
- Този повод е специален и трябва да се отпразнува, но непознавам Форкс. Да знаеш някое място в което да хапнем, тоест ти да ядеш? Аз ще мога само една-две хапки, но пак е нещо. Това е наистина специален повод. - Бела я гледаше леко объркано. - Какво? Ако искаш ще се преструвам на истински вампир. Ще се преструвам на твърда и студена, като тялото си, няма да гоеоря и ще имам изражебие на статуа. Трудно ще ми бъде, но съм се опитвала. - Бела се захили и каза през смях: