Гората

-Кво ти стана както беше толкова лошо настроена и малко остана да ме убиеш изведнъж се промени и стана точно обратно мила и приветлива-каза Емет учудено и се усмихна на Кои,която беше доста красива,но каквото и да правеше Емет той трябваше да внимава с нея

- Ами чистокръвните са различни. - казах аз и се усмихнах. За жалост май не беше наясни сизключителните умения на чистокръвните и доста тъмните им амбиции...хмм а аз бях част от тях. Интересно дали щеше да ми позволи една глътка от чистата си кръв...
- Ам ще се видим скоро. - казах аз и му се усмихнах и после заприпках към Волтера имах да посещавам едно място...

-Добре чао-каза Емет,който се замисли дали не е излъгал Кои

Двете момичета бавно вървяха между дърветата на тъмната гора. Меката лунна светлина на пълната луна хвърляше светлина. Ани и Бела весело и безгрижно си говореха. Бела...

-E какво ще правим сега?-погледнах Ани и ми светна. Ходеше ми се до Сиатъл но не знаех къде .. по точно ми се ходеше до някой магазин но кой бе трудно решение..:
-Искаш ли да отидем до Сиатъл или някъде другаде, ще вземем мотора ми, аз ще карам, ще бъде забавно. А и вече се чувствам перфектно, само малко наболява, и болката не е сериозна. Какво ще кажеш? - погледнах въодушевено Ани молейки я с погледа си...

С Бела пристигнахме:
-Добре ли си?
Казах и притеснен,а тя ме погледна с Благодарение в очите!

Кимнах бавно и се изправих, след което попитах:
-Какво по дяволите ти става? - погледнах го ядосано, какво си мислеше че може да ми крещи и посе да се прави че нищо не е станало.. това нямаше да се случи. Скръстих ръце и зачаках отговор на випроса ми...

Зачудих се как да му кажа, че всъщност не исках деца, че не искам обвързване за твърде дълго, как да му кажеш всичко което мислех. Поех дъх и казах само няколко думи:
-Амии.. аз такова.. ъмм.. изплаших се. Всичко бее токова стрнно, а и онези деца. Не съм готова. - забих поглед в земята, какво ли щеше да каже той.. Поех си дълбоко въздух и зачаках неговата реакция.

Подвуомих се малко и накрая казах:
-Да,добре. - прегърнах го и той ме целуна, отвърнах на целувката и след като тя свърши се отдръпнах. Усмихнах му се мило и той каза:

"Страх. Мъка. Отчаяние. Болка. Самота."
Това си мислеше Ани през последните няколко седмици. Тя непрестанно бродеше в горите. Искаше да намери отговори... Искаше да намери някого скъп за нея... Нейния брат.
Всичко започна от преди доста седмици. Тя бе дочула неговия глас, който помнеше много добре но бе почти сигурна, че й се е причуло. За всеки случай реши да подочуе нещо. По време на разговор между доста хора тя дочу, че става дума за Сам Кейл. Помисли си веднага, че не е той, но когато извикаха младежа и той се обърна, тя направо се вкамени. Беше същия както си го спомняше, с разликата, че имаше белег, беше със бледа кожа и лилави сенки. Тя бързо избяга и се върна на мястото, къде бе родния й дом. Къщата бе обитавана от хора и в дъното на двора, който бе красив и голям, с красиви рози, предимно червени, намери 4 плочи. "Ана Томас Блейк" , "Томас Джефри Блейк" , Лорейн Кайл Блейк" , "Дефри Томас Блейк". Ана бързо направи няколко движения и заиздига ръцете си. Правоъгълно парче земя също се повдигна. Тя си беше представила какво ще види, но пак остана изненадана. Отдолу, капака на ковчега бе разбит, в гроба нямаше дори костичка. Ана върна всичко на мястото му. Тя отново отиде на мястото където го бе видяла, но него го нямаше. Миризмата му бе даже съвсем слаба. От тогава тя все вървеше по следите му. Предполагаше, че си е помислил, че някой го гони, затова тя все не успяваше да го настигне.