Гората

-Всъщност имам друга идея! - каза Том подсмихвайки се с ръка на брадичката.Той хвана двете дами за ръцете и ги телепортира...

ПП:Пишете в Хола в Къщата на Кълън в Бургас...Там съм ви телепортира...

На Ана й стана гадно в пренаселената стая, затова избяга от там. Запъхтяна дойде в гората. Седна под едно дърво, но усети някой и започна да се оглежда. Нямаше никой, обърна се отново към дървото и там седеше едно момче. Тя от уплаха изпищя.
- Защо правиш така? - попита ядосано.

- Съжалавям, че навлязох в земите ви. Просто исках малко да се поразтъпча и да помисля над всичко случило се. - отвърна с извинителен поглед.
- Аз съм Ана, Ана Денали. Приятно ми е. - и с усмивка си подаде ръката.

- Да избягам с писъци... Това вече е смешно. - каза прибирайки си ръката. Беше се развеселила.
- Ам, ти какво правиш тук по това време? - каза, гледайки го дяволито.

- Е, какво от това. Няма отново да тормозя приятеля си. Преди това ми отговори: Вампирите имат ли кръв? Тогава ме захапи. - отвърна с подигравка и на пук седна на един клон, клатейки снежнобелите си, тънки крака. Гледаше го дяволито.

- На пук пък няма да избягам. - отвърна и се измкна от захапката му. Оплези му се и отново седна на клона. - Ако не си разбрал, аз съм вампир и изобщо не ме нараняваш. - завъртя си очите и за мой се озова на сантиметри от лицето му.

Зад гърба на Барт се чу лек шум,а след него последва и глас,който каза:"Е,и?Какво като отиваш на лов...".Когато той се обърна,видя Едуард Кълън...Ана само каза:"Ед...",а той продължи:
-Скоро тя може да стане член на семейството!Случайно знаеш ли правилото Кълън?Нали си от Кълън де!Още веднъж ако се узъбиш на Ана,ще те последва нещо лошо!И като си Кълън,какво,трябва а се уплаши ли?А и ти си вегиратианец!Пиеш кръвта само на животни,а на вампири е по-абсурдно и от на хора!Внимавай,защото ми лазиш по нервите!
Каза Ед,след което вдигна вежда...

- Успокой се, малко, моля те. Не ме е наранил... много. - след което седна на земята и се облегна на едно дърво. Случайно вампира я бе ухапал на същото място, както и онзи който я превърна в кръвопиец. Тя леко се потърка и се прозя. Стана й скучно.
- Е, поне можеш да се представиш, нали ?

Бях седала на едно от по-далечните дървета, така че ако някой вамп дойде да не ме забележи. Изведнъж видях някой, скочих от дървото на други и се приближих по-близо. Видях че зениците му са златисто-кафяви. Сигурно беше от Кълън. Скочих на земята и се приземих плавно, неприсъщо за някои вълци. Момчето се обърна и аз помахах сковано:
-Здрасти! От Кълънови ли си? - той кимна бавно и аз продължих:
-Спокойно няма да те нараня, не съм такъв вълк. Аз съм Бела Талбет. - усмихнах се и се приближих до момчето подавайки дясната си ръка напред.

Засмях се и опуснах ръката свободно до тялото си:
-Не , няма такава опасност. Има само брат, койо мрази вампирите, но няма да тръгне да ме защитава. - Усмихнах му се и попитах:
-Как си казваш, осен че си Кълън мисля че трябва да имаш и име. Извини ме ако греша. - засмях се и отиох до едно дърво подпрях се на дървото и се спуснах надолу сядайки на тревата.

Усмихнах му се и казах:
-Ами когато навърших 15 вдигнах висока температура, тресеше ме и баща ми ми обясни какво всъщност става с мен. Бях много уплашена, но ме успокоиха. В началото не можех да се контролирам, но накрая малко по малко усвоих самоконтрола. Ами ти? Как стана вампир? - погледнах го въпросително и потупах тревата до себе си, подканвайки го да седне до мен, вместо да виси прав. Той кимна и се приближи леко предпазливо, седна и заразказва:

П.П. - Извинявай че писах толкова късно, трябваше да уча.

-Хммм..- замислих се:
-Амии.. има ли някоя вампирка в товя живот, така да се каже. - усмихнах се притеснено, от очевидно тъпия си въпрос. Барт се засмя и каза:

Усмихнах му се:
-Поласкана съм. Кажи нещо, тишината става неловка понякога. - усмихнах му се отново, и той ми отвърна. Не знаех каква да му кажа, затова му предложих да измисли той.

Засмях се и го потупах по рамото:
-Не си глупак. Хващам бас че си най-умния от вашето семейство. - засмях се леко и казах:
-Хайде, стреляй. Изплюй камъчето. - той ме погледна и се усмихна. Вдигнах рамене и казах:
-Какво? Да, да знам любопитна съм. - засмях се и се облегнах на дървото, погледнах небето, а след това и Барт.