Гората

Ана реши да огледа наоколо. Тя влизаше все по навътре и навътре в гората беше красиво. Тя усети нечии присъствия и леко изплашена попиита:
- Кои сте вие? - след което зае байна готовност и зачака.

Запъхтян Едуард носеше на гръб Триша. Те искаха да видят братовчедите си, но беше далече и Ед трябваше да използва бързината си. Той каза, запъхтяно:
- Как няма да ни познаеш, хем си вампир?

Триша се засмя и слезе от гърба на Ед.
- Надявам се да не тежа!- каза тя и се запъти към момичето.
- Триша Кълън.- представи се Триш кимайки.

- Извинете, но от днес съм във клана. - отвърна смутена тя. Усети, че са вампири. Имаха същата приятна миризма, но не беше сигурна дали да им се довери и за всеки случай остана на малко разстояние. - Аз съм Ана, приятно ми е. А вие сте...? - отново попита тя.

- Не не тежиш, просто разтоянието е дълго. Ам здрасти Ана аз съм братовчед ти Едуард Кълън. Съжалявам, че не предупредихме, че ще идваме. А това е нов член на сем. Кълън, запознайте се. - каза той като се усмихна.

- Здрасти Ана!- поздрави Триша. Тя обиколи Ана оглеждайки я.
- Е, идвете сме нови... И братовчедки. И сме момичета.- изброи Три на глас.
- Е, може да сме приятелки!

- Приятно ми е. - отвърна с лека усмивка и се здрависаха. - Ще ми разкажете ли нещо за Кълънови и Денали? Никого не видях в къщата. Познавам само едно момиче, което ме беше открило и ми предложи да се присъединя. - попита тя. Лек ветрец подухваше и луната се процеждаше между дърветата. Ана се качи на един клон и си заклати краката. Един от тях започна да говори.

- Еми и аз не знам историята, но ще кажа накратка какво знам. Значи двата рода вампири са много стари, пра пра роднините са ни били роднини и от тогава сме станали и ние. Искам да те питам, какви способности притежаваш? - попита я Едуард.

- Аз не познавам никой. Само теб и Едуард!- ухили се Триша и седна под дървото. Заигра се с едно стъкче трева. Наблюдаваше разговора на другите двама.

Ана въздъхна и каза:
- Мога да владея 5-те природни елемента. - и тя им демонстрира като накара водата от една локвичка да се извие в струйка и да затанцува, накара въздуха да се завихри в много малко торнадо, накара да се появи една роза, клончето до нея да пламне, а после да изгасне, а накрая стисна ръцете си. Като ги разтвори, между тях имаше светкваци. Ана я запрати по едно дърво и то пламна. Накара пламъците да дойдат при нея и ги запрати към локвата, където те изгаснаха. -Мога да бягам бързо и да вдигам тежки предмети. - после за секунди ги обиколи, повдигна един огромен камък и го метна, след което отново седна, люлеейки се и продължи. - За сега, обаче всичко това го мога много малко, защото не съм от отдавна вампир и още ги усъвършенствам. Ами вие?

- Мойте са малко, но са много добри. Преди половин час бяхме в Америка, а сега сме тука. Значе това е първата ми сила - бързината, нямо с кого да се мери. Втората е сила и също съм непобедим. Третата ми е да чета мисли. Само на много близки хора не мога да чета мислите им. Аз съм вампир от 100 и повече години, вторият най-стар от сегашното сем. Кълън. Та да те попитам, Имението където живеете наблизо ли е? - я попита Едуард зачуден, защото мислеше, че ще се срещнат там.

- Не съм много сигурна, но преполагам, че да. Започнах да се рзхождам, но влязох много навътре. Да идем в имението? - запита тя. Ако все още беше човек, със сигурност сега щеше да е червена като светофар от срам. - Защо питаш?

- Питам понеже трябва да знам, нали сме братовчеди, ако реша някой път да дойда и незнам къде се намирате. Затова питам. От клана колка човека сте, в смисъл освен тебе има ли още нови? - попена е Ед като и той седна до едно дърво.

- Преполагам, че сме трима с мене. Докато си търсех стая, видях че само една е заета, а като излизах идваше едно момиче с багаж. Така мисля. - отвърна замислена тя, след което скочи и меко се приземи до Триш. - Е кажи ти какви сили имаш, приятелко. - каза усмихната и зачака отговор.

- Не ги знам. Предполагам ще са нулеви!-сви рамене намусено Триша.
- В спорта ме няма, да не говорим за контролиране на сили!

- Нищо. Ти пак си готина. - смигна й и я прегърна. После я пусна. Ана почувства нещо. Помисли, че едва ли е възможно, но го чувстваше. Беше щастлива. Беше си намерила мястото, както и приятели. - Някой ще разкажели човешката си история? - после погледна двамата. Малко съжали за решението си, защото много не й се разказваше своята. Все още я болеше от случилото се.

- Аз живеех в НюЙорк преди това. Бях болна от свински грип.- каза Триш.
- Но семейство Кълън ми дадоха втори живот!- усмихна се тя потупвайки Ед по гърба.

- Айде аз ще започна. Аме не помна родителите си. Не помня и инцидента при който получих ужасна болест. Помня само сегашния се баща, че ме ухапа, докато бях в болницата. Мойта си е кратка история. Аме твойта Ана, каква е? - полюбопитства Едуард.

Ана помръкна от въпроса, както и небето. Тя със забит поглед в земята започна да разказва:
- Ами съвсем накратко - преди няколко месеца имах семейство, състоящо се от майка ми - Лиса, баща ми - Томас и големия ми брат - Джефри. Живеех ме в покрайнините на Мичиган. Родителите ми бяха земевладелци. Една вечер ни нападна вампир, който уби семейството ми. Не успя да доизпие кръвта ми, защото много шум се вдигна около къщата. Бях припаднала от болки. Събудих се в ковчег. Бяха помислили, че и аз съм умряла, макар че донякъде е така. Избягах надалече. Живеех в гората, прехранвайки се с животинска кръв и понякога хапвах храна която беше плодове. Един ден при мене дойде едно момиче и ми предложи да се присъединя към клана Денали. Аз мислих и приех. След не много дълго търсене, чак днеска пристигнах и се настаних. Откакто загубих семейството си, аз не бях на себе си. Макар, че Денали ме приютиха, аз все още не мога да приема никой за мое семейство. - като свърши тя все още гледаше земята. Макар че на практика тя беше мъртва, чувстваше че сърцето й щеше да се пръсне от болка. Липсваха й много. Някой прекъсна мълчанието.

- Сигурно е трудно.-прошепна Триш.
- Но нализа това сме ние?- усмихна се тя и я прегърна.
- Никога вече няма да тъжиш!

- След 100 години ще свикнеш, давам ти дума. Та какво ви се прави сега? - запита Едуард, като се загледа в луната, като си спомни, че преди да дойтад беше облачно, но не и вечер. Той се помисли, че имат общо с това само едни - върколците.

- Сигурно. - каза усмихната. - Аз направо си "умирам" от жажда. Не съм пила от доста дни. - промълви тя и се издигна във въздуха. - Кой иска да си устроим пиршество с животни. - след което очите и добиха златист отенък.

- Аз не искам, наскоро ядох животно, тогава ме видя Волтури, сиг не си ги чевала. Те се клан който е гаден и трепят хора. Те са вампири и за да им се докажем сем. Кълън решихме да станем от добрите и да стенем вегетарианци. - каза Едуард.
- Трудничко ни е, но се справяме.

- Добре. Значи има и лоши. Няма как да няма. - след което седна на земята. Гърлото направо я болише, но се опита да не му обръща внимание. - Е, какво ви се прави?