Гората

- Привет. - поздравих аз нетипично доволна. Това момиче можеше да ме разсее от мислите ми. Е освен ако не е от волтур, тогава ще ги задълвочи
- Казвам се кои, приятно ми е. - поздравих и се услихнах леко...

- Аз съм Триша Кълън!- усмихна се триш и седна до Кои.
- Та, ти какво си? Вампир, Върколак?- побиха я тръпки като се сети за това как беше прекрачила върколашката граница в ла Пуш. Кълън въздъхна. Лоши времена бяха.

- Водя се за вампир. - казах аз разтърсвайки глава леко, за да се оттърва от едни неприятни мисли.
- Та триша изглеждаш гузно= - отбелязох и ми стана интересно да видя защо той мрази толкова много кълан...ама че глупак как е възможно да е чистокръвен....

- Аз се водя вампир от Кълънови, но нямам нщо специално!- каза Триша и въздъхна още веднъж.
- Бяхпрекрачила границите в ла Пуш без да знам и един върколак ми каза да се разкарам и аз естествено го направих. Имаше и едно момиче. Също върколак, жалко, че не помня как се казва.- обясни набързо тя. Е, поне вече знаеше къде да не ходи.

- То е имало граница? - попитах аз учудена . Леле никога не го бях знаела, дали да не намина на там. Ето както винаги ще се забъркам в нещо проблеемно...

- Мисля, че само на Кълън е забранено да ходят там!- каза Триш. Би искала да има някакви сили. Беше си безпомощна. Ето го едуард- може да чете мисли, бърз е, силен, а тя. Бавна, направо флегматична, хилаваи безнадеждна.
- Имаш л инякакви по-специални сили?

- Може и така да се каже . Мога да въздействам на живите организми. - казах аз и по очуденият и поглед схванах че не ме е разбрала
- Мога да маниполирам всичко около мен, включително и теб. - поясних и откъснах едно цвете наблизо. Погледнах го и се заледи. Подадох и го и се усмихнах...

- А пък аз такива нямам!- измънка Триша гледайки нагорекъм короната на дървото. Всичко беше прекалено зелено.
- Как стана вамшпир?- изведнъж поппита Кълънката нервно.

Триша леко се стресна. Не всекиден момчета скачаха от дървета.
- Аъъъ... Аз съм Триша!- вързо каза тя и отговори на усмивката.
- Доста, изненадващо изникваш.- отбеляза Кълън.

Или може би очакваше да припаднам от възхищение - помислих си аз но не казах нищо, просто се усмихнах

-Хаха!Благодаря.Аз съм Томас Денали.Предпочитам да ми казват Том.Е,какво правите вие тук?
Попита Том,след което се приближи бавно до Триша.Гледаше я право в очите и сякаш другото момиче за него не съществуваше.Дишаше равномерно,но сърцето му туптеше леко развълнувано....

- Ние си говорим.- каза Триша леко засрамено. Това не си личеше... Все пак беше вампир. Тя беше нервна. Тойбеше вървото симпатично момче с което говореше. Без Едуард, той е от семейството.

А супер сега тея ще се свалят пред мен. Да не съм въздух?!? Е нищо така е по-добре и без рова това е твърде проблемно. Е да ама като спрях да бърборя пак почнах да мисля за вампири и познати и чистокръвни. Ох не става така. - казах си аз и прилепих ръка към почвата изливаики и всичките си чуства и мисли. Около ръката ми зелинината стаяна сива, а почвата се напука. Така е по-добре...

Том се усмихна леко,след което каза:
-Амии,сигурно може и аз да се присъединя към разговора ви,нали?Дочух че говорите за някакви.... - точно в този миг момчето изчезна от поглед - дарби.
Гласът му се чу от клона на едно дърво.Беше стъпил с крака на него клекнал и се подпираше с една ръка за ствола все така втренчен Триша и със същата чаровна усмивка...

- Дарби които нямам!- напомни Триша мрачно. Още веднъж си напомни, че е безполезна. Безполезна като хартийките от дъвките. Кълънката погледна към Том и се усмихна престорено. Поне имаше извинение да не бъде сърдита.

- Е понякога може такаа да е по-добре. - казах аз и се усмихнах леко мрачно. Посочих и да погледне едно дърво и направих лестата му жълти, после сини и после му върнах първоначалният вид. после погледа ми се обърна къ момчето. Ама че перко. много проблемно...

-Хей,спокойно!Не всички имаме дарби.Но всеки един от нас е специален по различен начин...А и не винаги е нужно да имаш дарба за да бъдеш по-силе,известен и каквото и да било... - в този момент Том отново изчезна. - Даже ми харесваш много повече така,отколкото със дарба.За мен така ти си...по-специална. - Гласът му се чу точно зад Триша,която леко потрепери от изненадата...

Том небиваше да го прави. Просто белязнения спомен преследеваше Триша. Не беше готова да се закача с момчета. Тя просто се правеше на мила. Кълън се обърна.
- Бърз си...- просто каза тя.

Това обаче което тя мислеше за бързина,не беше така.
-Хм,това не е бързина.Благодаря все пак....
Изведнъж той се обърна към другото момиче и каза:
-А ти си?

ПП:После ще пиша,влизам в банята...

Не е истина! Направо не е истина, как е възможно. Защо в името на гащите на мерлин на мен ми се лепят всички. Преди малко ми се лепна Волтуки а сега сваляща се двоика. Какво му ставаше на света. опитах се да си придам по-човешки и мил вид но не стана. Гледах унищожително и на кръв. тъкмо щях да си тръгвам когато момчето се обърна към мен и ме попита
А ти как си? - зачудих се дали да му кажа че ми беше по-приятни когато по-малкият ми брат ми изхвърли багажа през прозореца. но се въздържах и казах само
- Добре.

- Хей, Кои така и не ми разказа за себе си. надявам се да ми бъдеш като сесатра!- каза дружелюбно Триша. Тя перна леко Том.
- Ако не спреш да се перчиш ще ти забия някой юмрук!- закани се Кълън и се обърна към Кои.
- Хей! Върнисе де!

- Ами добре. - казах аз очудена че предпочита да си говори с мен от колкото да се натиска с него. Е можеби и тя не харесваше перковците.
- Какво да кажа родена съм в Англия, в лондон майка ми и баща ми са вампири и работят като археолози, но аз не съм наследила и капчица от техният дух. имам джама братя - един по-голям и един по-малък. Ами ри Чистокръвна ли си?

- Не! Родена съм от хора...- обясни просто Триша. Тя леко се отдалечи от Том. Предпочиташе да стои настрана от момчета... Поне засега. Дакън я нарани достатъчно за трима.
- Бях болна... И Кълън ме спасиха!- довърши Кълън.