Гората

Огледах я преценяващо. Това момиче изглеждаше самотно. Начупената и коса и леко тъжният и поглед създаваха впечетлението, че скоро е преживяла нещо. От отдръпването и от Том следваше, че не иска връзка. Следователно някое момче я е зарязало или пък тя го е зарязала. Кълан са я спасили значи. Типично за тях...

Кои още не говореше. Триш още повече се зарови в спомени. Като нищо щеше да заплаче. Трябваше да се държи. Ама вампирите можеха ли да плачат? Нямаше значение. Кълън си спомни. Защо неможа да си го върне на тъпия Дакън. Може би беше прекалено слаба. Или просто не си струваше. така или иначе щеше да намери някой по-добър...

Ама тя след малко щеше да ревне. А не това е прекалено много за мен - казах си аз и и докоснах ръката леко. Сега можех да деиствам, направих я щастлива и доволна и тя ми се усмихна леко в унеса...

Триша се надяваше това да я задържи весела доста. Не искаше да става Тъжната Мизъри.
- Та, Кои... Имаш ли любима музика?- беше най-тъпия въпрос който някога Триш беше изръсвала.

погледнах я и прихнах. ама какво ми ставаше, нещо бях в добро настроение. Защо ли/ ами може би зашото не мислех за Волтури..о не пак се сетих.
- Ами обичам класиката - елфскиска и вийлска музика. А да познаваш ли някои от Волтури? - попитах без да имам време да се спра...

Триша погледна недоумяващо. Щоза музика беше това.
- Аз си падам рокаджийка.- каза тя просто. Елфийска и ко?

Погледнах я странно и после се сетих че тя може би не знае езиците на другите раси
- и вийлска, изпълнява се от вийли. - поясних и я погледнах отново. Ами да ако родителите и са хора как може да знае...

- Ахаа...- направи се на разбираща Триш. Не че щеше да схване.
- Та... Какво точно свирят?

- Ами по скоро пеят на вийлски и елфски и понякога има и свирене на арфи. За хората е навъзможно да ги слушат, защото се опиеняват. - поясних аз и застанах леко на тръни. исках да знам повече за Волтури.

триша само кимна и се излегна. Не искаше да мисли за нищо. Или просто я мързеше. Тя затвори очи и се заслуша в песнта на птиците.

Изведнъж Том хвана Триша в ръце и скочи нагоре.Приземи се на един клон.Скачаше клон на клон и каза:
-Харесва ли ти?Нека се поразвеселим малко!
След думите си момчето се приземи на земята и започна да тича.Скоро наближиха един водопад.Том пусна Триш и седна на земята...
-Гледката е прекрасна,нали?И преди съм бил тук...Това място винаги ме успокоява.

Триша ббеше прекалено изумена за да говори. Гледката беше повече от вълшебна.
- Уау- каза тя и се усмихна.

Том се бриближи до Триш,след което каза:
-Какво ти имаше...беше толкова тъжна..
Попита Том,като я погледна загрижено...

-Спомних си, че мразя момчетата...- каза Тишс и погледна към Том.
- Изглеждаш по-голям. На колко си?

-Хм,на 18!Това са човешките ми години.Ти на колко си? - попита Том като се усмихна...

- Шестнайсет!- каза Триша и се затиша. Падна във водат и заплува. Поне в това я биваше.

АМА ТОЯ НА КОЙ СВЯТ Е?!? ЛЕЛЕ МРАЗЕХ ГО КАК МОЖЕ ТАКОВА НЕЩО. ДЪРВЕТАТА ОКОЛО МЕН СЕ ПОДПАЛИХА И ИЗГОРЯХА В ЧЕРВЕНИ ПЛАМАМАЦИ. ГРРР СТАНАХ ЯДОСАНО И СЕ ЗАПЪТИХ НА НЯКЪДЕ. ТОВА БЕШЕ С ОПИТИТЕ МИ ДА СЕ СПРИЯТЕЛЯВАМ. МАИ ШЕ СИ ЖИВЕЯ ЖИВИТА САМА, Е ПЕРФЕКТНО. НЯМАМ НУЖДА ОТ ПРИЯТЕЛИ, НИТО ПЪК ГАДЖЕ ИЛИ ПОЗНАТИ АБЕ НИКАКВИ КОНТКТО.

Момчето се усмихна чаровно и последва Триш.Цопна във водата.Когато исплува видя Триш.Беше толкова близо до него...Тогава той я хвана за ръката и я дръпна надолу.Усмихна и се подводата
и й каза да заплува след него.Когато исплуваха Том каза:
-Сега ще минем прз водопада!Предупеждавам те!
Той отново я хвана за ръката и по-леко я затегли надолу.Когато минаха под водата сякаш цвета й сепромени.Изглеждаше някак си по-бляскава.Те е намираха в някака пещера.Навсякъде блестяха сини диаманти,които се отразяваха във водата.
-Сякаш ми четеш мислите...че трябваше да влезем въ водата.Харесва ли ти?Не съм идвал тук от толкова много време...

Сините диаманти трепкаха примамливо.
- Уха...- прошепна Триша и барна един от тях. Бяха толкова... Сини! Триша подскочи от радост.

Момчето застана плътно зад Триш,като бавно я обгърна с ръцете си.
-Ти си единствената на която съм показал това място.Това е моето любимо място.Може да стане нашето любимо място.
Каза Том.Триш се обърна към него.Преди тя да е казала нещо,той я прегрна още по-силно и я целуна...

Нас? Това от което се страхуваше Триша стана.
- Виж... Не сикам да те наранявам. Но нямаме шанс. Аз не съм готова да харесвам момче, а те от своя страна трябва да странят от мен. Разбери ме. Туко що преживях криза и немога да се метна на врата на първия срещнат.- обясни Триша и отстъпи назад. Не! Небиваше! Не беше редно!

Момчето погледна унило към водата.Поле се усмихна и каза:
-Е,добре.Разбирам...ще чакам...но все пак искам да знаеш,че есе отказвам лесно!
След което й намигна и се телепортира...

Триш седна на земята и направи болезнена гримаса. Нарани го. Но защо не се отказа. Така щеше да е по-лесно. Тя се изправи изаплува нагоре. Излезе на сушата иседна на тревата. НЕ беше готова за момчета.

Бях решила да се разходя из гората. Имах сериозна нужда да се разведря малко.
-Как не разбират?-питах се наум.
Бях в тъмната черна мантия,която покриваше лицето ми,но се чуствах по-добре с нея.

Ана дойде в гората побесняла. Започна да блъска и да рита всичко срещнато по пътя й, оставяйки огромни щети. Цялата гореше в истинския смисъл, като всичко след нея бе в пламъци и пепел. Гневни сълзи се стичаха, които на сантиметри след изтичането им се изпаряваха. Тя беше решила да посети гробовете на семейството си, но щом пристигна се ужаси. Гробовете бяха разкопани, скелетите бяха залепени и разпънати. Тя знаеше, че това бяха съседното стопанство, ненавиждайки ги за това, че бяха уважавано семейство и богато, ценящо парите и благоприличието.
- Подли тъпанари, ще си платят за всичко. - изкрещя и продължи навътре към гората. Тя старателно беше прибрала и върнала всичко, както го помнеше. Оттогава не можеше да се поуспокои и едва ли нещо щеше да успее. Беше се разгневила, а това се случваше рядко, но щом станеше...