Залата за тренировки

Замислих се сериозно... Нямаше да стане с представи, дори и да и се бяха случили в миналото и. Значи трябваше да мисля на ново. Добре, че една идея бързо ми дойде на ум и казах тихо
-Закари ще трябва да присъства на тренировките.. Ако и двамата се съгласите да дойдете заедно, всичко ще приключи с една тренировка..
Нямаше да издавам идеята си сега, иначе нямаше да е ефикасна и Атендора щеше да си помисли, че се шегувам. Най-лошото което щеше да стане беше, тя дори да не се съгласи на този ми метод.

-Не не искам Закъри да присъства на тази тренировка...
След това тя я погледна и каза:
-Защото толкова много искаш да ме ядосаш,да ме згърчиш от болка,така се прави с кучетата,за да се научат да слушат,аз не съм куче?
Премина тя и каза:
-Ще се съглася да видиш цялата ми мощ,ще пия от човеш кръв но на място където няма електричесто,няма и храсти някой склад или пустиня, не искам пострадали!
След това кимна и каза:
-Не искам пострадали,а още повече Закъри.

На вън започна да се съмва. Нощта идваше. Ат не разбра, че не исках да я нараня, а само да я ядосам, и не за да видя истинската и сила, а за да я накарам да я убоздае.
Завъртях се кръгом и тръгнах към изхода на залата, като преди да излезна се обърнах
-Ще уредя всичко, утре вечер ме чакай при гаража. Кръвта аз ще я донеса.. - след което се изгубих в сенките на коридорите.

Ат кимана и след това излезе,вече много добре се ориентираше в ситуацията усещаше къде е Закъри и къде се намира. Токчетата и тракаха бавно,а косата и се полушваше от стъпките и страното течение.
Отвори вратата,като се огледа зад себе си,стаята този път бе цяла. Усмихна се затвори бавно вратата и залата остана зад нея. За Бога това бяха най скучните 30 мин в живота и. то защо,за да се останови,че няма капка фантазия.
По оправи си блузата и тръгна към аромата след Закъри.