Залата за тренировки

- Не е ли малко трудничко това? - попитах аз тихо е не че исках да се меся ама изглеждаше доста трудно особенно ако вампира няма други сили...

Лара махна с ръка за да поздрави другите две кръвопийки. Това заприличваше все повече на женско парти... Като се изключеше факта, че тази сребърна сфера едва не й изсмука жалкото подобие на животец. Болката беше почти невъобразима. Лара изобщо не се бе подготвила психически да я поеме, за това първоначално издаде някакво подобие на хлип и писък едновременно, но много по-тих. Струваше й се като цяло столетие. Съзнанието й бе изпълнено само с болката - всеобхватна и всепоглъщаща, замъгляваща разсъдъка, преценката и всяко друго усещане.
Щом среброто се отдели от кожата й, коленете на Лара мигновенно се подкосиха, карайки я да пристъпи заплашително олюлявайки се напред. Лявата й ръка падна върху 'изгорената' част върху гърдите й. Хладината на собствената й кожа действаше успокоително, въпреки че като че ли отвътре още лумтеше пожар. Гърдите й се повдигаха силно, вдишвайки така съживителният студен въздух наоколо.
- Това пък за какво беше? - измъчено измънка Лара, сигурна, че ако сърцето й биеше все още, сега щеше да е с пулс над 200 удара в минута. Преди още да се е освестила обаче, тъмнокоската се оказа 'заклещена' в странния куб, който Джейн бе сътворила. Това момиче не спираше да я изненадва. Лара се почувства така, сякаш я бяха откъснали от останалата част от света... И това място я плашеше по свой си собствен начин. Нямаше особена видимост към пода, което я наведе на мисълта, че имаше причина за това. Трябваше да внимава къде стъпва... - Джейн? ... Какво по-точно е това изпитание?
Гърлото й бе пресъхнало и гласът й бе паднал значително... Също и както ентусиазмът й, но не и желанието да стане по-добра, да тренира здраво.

- Супер женски бой. - пошегувах се аз и седнах на една от пейките.Облеган хсе назад и свалих слънчевите очила бях ходил в града,а надуша ли човек очите ми стават червени в ръката си имах чаша с някаква течност от разтояние се усещаше че е кръв.
- Е сестра ми не е най-добрия противник заради много си дарби но ще се справиш само се успокой и я сритай. - размях се леко и казах.
- Съжелявам Джейн но мисля че тя щете поутупа.

- Само аз ли мисля, че прекалявате? - попитах аз тихичко. Май бях прекалено мекушава за вампир. Е бяха ми го казвали...е по-скоро прекалено мързелива. Никак не ми вървеше да се мърдам и да подскачам можех всичко това само с поглед...

Лара наистина не очакваше този 'удар под кръста'. Единствено бързината й я спаси да не се опържи. С непресторен писък, тъмнокосата отскочи встрани, за да избегне мълнията, но не нацели къде да стъпи и се приземи на бедро и лакът. Нараняванията не бяха нищо особено за вампир, тя дори не почувства болка от това. Но сега успя да усети какво се криеше под целия този дим, който никнеше близо до нозете й. дланите й напипаха пукнатини, врязани дълбоко в паважа. Сега щеше да бъде още по-внимателна, макар че това не променяше факта, че изправеше ли се щеше да има същата минимална видимост към това къде стъпва, колкото и преди.
Време беше тя самата да използва дарбата си. Надали щеше да подейства, но поне можеше да опита, нали така? Изправяйки се на крака, съзнанието й започна да се напряга. " Косата ти стърчи..." това беше първото нещо, което й дойде наума, въпреки че косата на Джейн стоеше великолепно, сякаш бе киснала цял ден във фризьорски салон. Беше достатъчно обаче, за да разсее всяка себеуважаваща се и поддържаща се дама. Трябваше й миг невнимание, а и да провери дали наистина дарбата й имаше ефект върху меднокоската.

Вдигнах леко чашата си и показах че е пълна с кръвчица.
- За сега не но можеби после гледай сега женски бой сестрами и Лара.А Кои искаш ли да пийнеш малко ? - попитах аз и подадох чашата.
- Ати Джей какво правиш тук ?

Лара усети, че наистина е приклещена. Ето това беше усещането да се чувстваш 'притиснат в ъгъла'. Навсичкото отгоре болката, която й причиняваше я разсейваше и не й позволяваше напълно да се съсредоточи и да измисли какво да прави в останалите стотни от секундата, които я деляха от развилнялата се женска кръвопийка. Имаше защо това момиче да бъде лидер...
Щом щяха да си причиняват болка обаче, така щеше да бъде. Не беше трудно да изпрати следващите си мисли и да ги вплете в нишките на съзнанието на Джейн. Вече го бе направила веднъж. Сега обаче бешще различно. Сега наистина намираше в това единственият изход. На практика беше обградена отвсякъде - огън, мълнии, корени и за капак пропадащ под. Прелестна картинка. "Изпитваш всяко нещо, което ми сториш двойно по-силно... Двойно по-болезнено... Мислиш само за болката, болката...Болката, вкочаняваща цялото ти тяло...". Очите на Лара бяха силно стиснати, а тя бе на колене, подпряла се на едната си ръка. Другата бе изправена като щит пред главата й, сякаш за да отблъсне Джейн, огъня и мълниите... За първи път се стараеше толкова здраво да втълпи нещо в нечий мозък. Дълбоко в себе си знаеше, че Джейн нямаше да я убие... Но инстинктите й бяха по-силни. А Джейн ги бе предизвикала, и то напълно съзнателно и нарочно.

- Ама че сте. - казах аз и затворих очи за миг, съсредоточаваики се. Д оем изникна ктасиво девоиче което ми се усмихна и махна коста от врата си= Пиинах малко и и се усмихнах
- Радван се че се видяхме. - казах аз и тя ми кимна щастлишо после изчезна=
- Какво ме зяпате? - попитах аз...

- Няма проблем Джейк. - отпих отново и погледнах Кои.
- Това беше ъммм...странно. - казах аз с леко замислен поглед.

- Че не я убих ли? попитах аз и го погледнах леко критично.
- Не обичам да ги убивам. - казах аз и махнах с ръка...

- Не това от къде се пръкна. - еми да беше ми интересно от къде се пръкн.
- Как го направи ? А мога да измуквам силите на другите но това него мога.

- Ама ти какво си учил? - попитах аз и се усмихнах
- Вампирското общество се ушправлява от малко чистокръвни и определен брои благородници. Силата на чистокръвнитее е неограничена, те са вампири сред вампирите. Всяка глъдка от кръвта на различните чистоктъвни носи различна сила. множество чистокръвни си пият помежду кръвта си и кака стават по-силни. Ако си забелязал понякога когато те гледам погледа ми става алчен. - казах аз и леко се разсмях...

- Аз нямам нужда от тези глупости мога да измуча силата на всеки който пойскам.И така тя става моя мога да контролирам огъня,водата,да се трансформирам в други създания и съм много по силен от всеки вампир имам вредвит физическа сила. - усмихнах се и погледнах Джейк който така старателно треираше.
- Но няма да получиш силата ми аз съм единствен затова съм специален.

- Добре. - казах аз
- Искаш ли една битка? - попитах аз и му намигнах и се ухилих. Е щеше да откаже може би ама аккво да се прави тои си беше просто...ами той... Усмихнах се и се запътих нанякъде. Имах работа, ни я отлагах не ми се тръгваше много от тук...

Лара остана още няколко дълги секунди на пода. Почувства искрено облекчение, че всичките й болежки отлетяха безгрижно, но за сметка на това упоритите й пити да втълпи на Джейн каквото и да било се бяха оказали не само напразни, но и като енергийносмукачка. На всичко отгоре бе и гладна. Личеше си в погледа й, виждаше се и в леко подаващите се резци от сухите й устни.
- Не мисля, че който и да било нормален вампир ще успее да ти се изплъзне. - провлачи с почти болезнена усмивка Лара, докато се изправяше на крака. Възползва се от приятелски подадената й ръка, което й спести усилия. - А сега какво да правя, когато открих, че защитата ми... Куца?
Тъмнокосата се опита да успокои тялото си и да подтисне глада, тренировката беше по-важна. Много по-важна. Искаше някой прекрасен ден след дъъъълги мъчителни тренировки да бе съумяла да доразвие дарбата си достатъчно, че да може да заблуди и най-опитния кръвопиец. Чист пример за това бе Джейн - не стига, че възможностите й бяха многобройни, но и умееше да си служи с тях брилянтно, което я превръщаше в съвършенната машина за убиване.

Лара се усмихна чаровно и по навик положи ръка върху корема си, правейки смешна физиономия с която приличаше на малко гладно кученце. После не издържа и се разсмя.
- Ще хапна... Определено. А относно измъкването... Не виждах къде стъпвам, можех да пропадна... Но от друга страна, ако бях ускорила достатъчно, нямаше да има достатъчно време да ме погълне новопоявилата се яма... Точно така. - замислено потвърди тъмнокоската, придобивайки онзи свой отнесен и малко плашещ поглед. Щеше да й бъде скучно ако похапваше сама, но все пак важното бе, че щеше да засити първичната си жаждата за кръв. Лара благодари на Джейн, след което пожела успех на останалите с тренировките, спаринзите и тн и се отправи към... Кухнята? Или щеше да се позабавлява, улавайки сама плячката си...