Залата за тренировки

Залата за тренировки беше изключително добре направена.Имаше опитни зайчета-роби,на които можеха да се тренират стилът хапане и бързината,както и други умения от типа на уникалната дарба на всеки.Имаше боксови круши,които бяха пригодени точно за вампирската сила,за да не е все едно удрят перце,ако е с човешки силови норми.Имаше стени направени нарочно,за да може да се изпробва земният елемент и да се тренира да се стриват на пепел,както и да ги възвръщат в предишния вид.За кълба огън имаше метални кубове,който да се тренира за разтопяване за секунда,а след това от течно състояние да се издига отново в куб.Общо взето,залата беше оборудвана с всичко,но и с изцерителни кълба,затворени в стъклена кутия,които блестяха слабо.Това приспособление,караше когато имаше битка между членовете от клана за по-добра подготовка,да не изпитват болка,когато ги ухапят или ударят с нещо,но всъщност да личат пораженията,след като кълбото премахне щита си и щетите по тялото,сякаш са били илюзия...Имаше много уреди за тренирането на бързината,силата и ловкостта,отново пригодени за вампирските силови качества.Дори имаше лабиринт,в който по мирис трябваше да се намери жертвата...

Отидох да се потренирам малко бързината хапането и силата.Първо хапенето дигнах го и го захапах стотици пъти по врата а после упражнявах бързината колоко бързи могада го ударя и да се върна.Първия път за 10 секунди втория за 8 секунди а трретия за 5 секунди четвъртия за три.Сега силата дигнах го като го хванах за гушата и го ударих силноо в корема пробих му го и направих дупка в стената после го хвърлих и го удраих в галава главата му се имъкна от тялото а тяло то му се въртеше в въздуха за днес бях готов с тренировката

Джейн и Лара бързо се озоваха в тренировъчната зала.
- Уоу... - това бе единственото, което Лара бе способна да изрече при вида на цялото вампирско царство, което видя пред очите си. Имаше всвъзможни неща... А тя нямаше търпение да ги опита всички до едно.

Когато се огледах се разсмях:
-Да,извинявай,че съм в такова облекло...-засмях се аз и изчезнах за миг,след което се върнах облечена така.Казах:
-Е,вече всичко е наред..-и пооправих косата си,вадейки я от яката на роклята-Хайде,да видим,първо в какво си най-добра?-попитах аз с нисък тон,който правеше думите да излизат от устните ми като кадифе...

Колко проблемно озовах се в зала за тренитовки. Не знаех че съществува такова нещо. Джеин говореше с млада вампирка, която изглеждаше развалнувана... Е и без това бях тук може да го погледам....

Лара се усмихна тактично.
- На всеки може да му се случи... - засмя се вампирката, щом огледа халата на Джейн. Не виждаше какво лошо имаше да се разхожда из дома си така. После се замисли над въпроса й. В какво я биваше повече? В какво наистина... До колкото помнеше се измъкна от извратения си създател именно посредством бързината си. - Мисля че съм по-бърза...

-По-бърза от куршум,който го изстрелва..вампирка?-наблегнах на вампирка,това значеше че ще увелича скоростта му тройно..Тъй като,когато изчезнах се бях и преоблякла Лара се ококори,когато ме видя по черен потник и дънки,на семпли отворени обувки:
-Ще направим ли опит?-попитах аз и се усмихнах

Лара за пореден път се очуди - имаше чувството, че се намира на модно шоу и се почувства направо неудобно в белия си обикновен потник и къси платнени панталонки. Тя ловко измъкна един ластик и прибра косата си във висока опашка.
- И още как! - израдва се тъмнокосата, очаквайки началният сигнал на Джейн.

-Така,тъй като аз имам...хм,по-специална способност,че да местя предмети на където си искам ще ти направя малка писта с куршума.Той ще лети право към стената,но ще го извъртя,за да те видя във завоите и ще се забие в съседната,която има достатъчно разстояние,за да се изравниш и да победиш преди да се е забил в нея...-усмихнах се аз.Отидох до етажерките и извадих пистолет със среден калибър:
-Е,ще ти изброя до три,а на три тичай...-казах високо аз.Прицелих се внимателно в стената на около 50 метра от мен и казах:
-1,2,3...-щом казах "и" натиснах спусъка,а Лара...

О супер почнаха да се стрелят. Ако не внимават като нищо да останат бес някои друг жизненоважен орган. приближих се още малко и махнах на Джеин....

-Какво правиш тук,Денали?-попитах и веднага от ръката ми се появи огън.
-Не трябва ли да си при твоите?

- Не си в много добро настроени а? - казах аз и я погледнах мило. Е мога да съм много любезна когато поискам. Амам май никака не ме харесваше....ех драма драма....

-Никога съм нямала чисти намерения към Денали,особено ако са до семейството ми! Така че много внимавай! Не се озъбвам на никого другиго,освен на такива като теб-Денали и Кълън и на добрите върколаците. На семейството ми и на злите вампири гледам по друг начин.-и я погледнах със зла усмивка.

... А Лара изслуша внимателно всичко казано от Джейн. Очевидно късметлийката щеше да се състезава с куршум. Беше гледала Smallville - демек Супермен и ситуацията й напомни точно за този филм (сериал). Почувства се още по-въодушевена. Приличаше на малко детенце. Но нямаше време да се кефи като циганче на баничка, трябваше да се съсредоточи сериозно и наистина да развие бясната скорост на куршум.
До ушите й достигна гръмкият спусък и куршумът излетя право напред към стената. На Лара не й трябваше подканване за да се изстреля напред заедно с куршума. Фокусира го за стотни от секундата. Беше метър-два по-напред от нея... Но още имаше време да го надбяга. Бе едва на 1/3 от целия маршрут, мож4еше да го изпревари. Всичко зависеше от това как вземеше завоя... Който наближаваше все повече и повече.
За най-голяма изнеада и за самата себе си, Лара взе завоя с изключителен финес и лекота. Сякаш й идваше отвъртре. Изведнъж напрежението й се изгуби, също както и курпума в периферното й зрение. Беше го задминала. Беше го победила...
Тъмнокосата се спря на сантиметри от стената, усмихвайки й се. Врътна се щастливо и погледна Джейн - все пак мнението й беше важното в случая... Докато куршумът се заби на няколко сантиметра от ухото й. Лара бе прекалено заета за да го забележи, така че напълно го игнорира...

- Не че искам да съм нелюбезна или нещо такова... - казах аз с пренебрежителна усмивка
- ...от врера съм от както ги нарече лошите вампири. Доста си приличате с Деметри и на него не му се вярваше много много. - довърших и я погледнах остро. Ама тук съвсем не бяха добродушни. Тогава младата вампирка, която приличаше по-скоро на дете задмина коршума. Браво...

-Не ме сравнявай с Деметри,аз имам цели,заради които съм тук. Изпълнявам своя дълг,които съм поела и държа!-казах с остър глас.
-Ти за мен си Денали и никога няма да си Волтури!-казах със сериозен глас.
-Лара,добре се справяш!-казах и се обърнах към нея.
След това от ръката ми,в която имаше огнена топка излетя и се заформи огнена аура,която танцуваше по цялата тренировачна площадка.
-Ако имах време да споря,бих го направила,но не желая отново да разказвам,какви са моите намерения и защо праавя всичко това.
След това от джоба си извалих един медалион,стиснах го и отново го върнах на мястото му-в джоба ми.

Ракоплясках бавно и със сила достатъчна да не проглуши никого.
-Чудесно,чудесно!-казах с висок и равен тон-Бързата ни тя...Браво,съкровище,поне няма да се притеснявам,че ще те оцелят с някоя стихия..-като се засмях отново-Е,хайде да поработим над нещо,в което си слаба,но моля те...Потренирай и бързината си още,за да се усъвършенстваш.Ти наистина си добра в това...Надмина чак куршум с 9,5 милиметров калибър!-усмихнах се аз и дръзко добавих-Е,хайде издай къде ти е слабото място,за да измисля,как да му създам плоча,която ако не да го засили,то да го предпази..

- Лично мен не ме интерсува нали ме мислиш за Денали или за Волтури. - казах остро зарязала всичките идеи за любезност. Погледнах я остро и ми се преиска да махна оганя и. Не се забъркваи в проблемни неща - казваше ангелчето, Дразни те и те мисли за неспособна - прошепваше дяволчето...хммм та какво ще е Кои пренебрежително спокоиствие или проблемна воина. Погледнах за миг оръня и маниполираики въздуха той се изпари. Жребиите са хвърлени...

-Адски е объркана!-казах и се обърнах.
След което свалих огъня до себе си,той ме обви и започнах да танцувам,а огъня се извиваше и правеше кръгове и най-различни форми около мен. Така се чувствах прекрастно.

Влезнах в залата за тренировка и плъзнах погледа си хубаво и навсякъде. Мястото беше много добро за опражняване на способности. След няколко секунди в полезрението ми се мерна Кои и тъй като не я познавах предположих
-Здравейте дами - и се усмихнах - Може би имаме ново попълнение? - и хвърлих мил поглед и към момичето.

-Не е и никога няма да е!-казах със строг глас и огъня изчезна.
-Извинете ме,имам малко работа за вършене след малко се връщам. Ако ме търсете-в хола съм!

А Лара си мислеше, че предният въпрос беше труден.
- .... Аз, честно казано не зная... - призна си тъмнокосата, приближавайки се към Джейн, първоначално с бърза крачка, а после забави темпото си докато стигна на метър от нея. - Какво е твоето слабо място, Джейн?
Вампирката се чувстваше все още не напълно наясно със себе си, което я караше да търси пример в други, далеч по-обиграни себеподобни.

Ехх не очаквах да е по-малко проблемно. Мързеше не да се занимавам ама вече бях започнала. Точно тогава влезе млада вампирка
- Здравейте дами, може би имаме ново попълнение? - каза тя и се усмихна
-Не е и никога няма да е! - изписка вампира и изфуча навън...
- Аммм здрасти... - казах сковано...

-Аз ще ти отговоря на този въпрос, нейното слабо място е нервната и система.. - усмихнах се отново и се запътих към хола. Имах намерение да поговора с Джийн, изглеждаше ми малко нервна напоследък и това не ми харесваше. А преди да тръгна към хола се обърнах и казах на Кои
-Не те познавам, но недей да се ядосваш на Джийн, такава си е.

Засмях се наистина искрено.Звукът от смехът ми галеше слухът на околните,набиваше се в съзнанието-уникален сам по себе си.
-Аз нямам такова място..-усмихнах се след като престанах да се смея-Трябва да разберем твоето.Отидох до стъклената кутия и взех едно от блещукащите сребристи сферички.Приближих се до Лара и рязко с огромна сила сложих сферата в областта на органите около сърцето й.Би трябвало да я е заболяло страшно много,сякаш я прорязва меч,но след като дръпнах ръката си да се чувства,както преди:
-Да започваме...-казах тихо аз и направих нещо като невидимо кубче от въздух около нас.Заформих мъгла,така че да й затрудня видимостта към краката.Напуках земята безшумно,като с трапове.Направих огнени сфери,които само чакаха да впусна около нея.От въздуха като куб около нас,от външната страна не се виждаше,какво става вътре-все пак не бях глупава,че някой друг да види някоя техника...

ПП:Когато ти мине главоболието пиши..