Залата за тренировки

След като двете гостенки се бяха изнесли, аз станах от масата и искрено помолих Рейвън за извинение. Взех една чаша с кръв и тръгнах към залата за тренировки, на където ме водеше миризмата на Ат и Бети. Зак беше останал на масата по моя молба. Бях го уверила само с поглед, че нищо няма да стане.
Когато стигнах до залата и влезнах, повечето лампи бяха изпочупени и изгорели. Веднага ми стана ясно какво беше станало. Срещнах погледа на двете момичета, Бети ме гледаше като заплаха а Ат толкова безлично, че ако бях по импулсивна щях да се обидя.
-Вижте момичета.. - започнах да им говоря още като вървях. - Трябва да си поговоря с вас.
Двете като чели се изненадаха от милият тон с който влезнах в залата.
-Като за начало, искам да знаете, че определено не съм толкова лоша, за колкото ви се представих първоначално. - сестрата на Зак ме погледна високомерно, сякаш лъжех. Въпреки това не посмя да ме прекъсне, вероятно от страх.
-Знайте, че и двете сте добре дошли винаги във замъка, но разберете. Пред останалите съм задължена да се държа на ниво. От останалите древни във Волтури не остана никой. Всички се разотидоха и намериха свой собствен живот. За това аз останах отговорна за всичко. Трябва да спася останалият род, и по възможност да попълня мястото на изчезналите. Надявам се да ме разбирате.
Спрях да говоря, изчаках да възприемат доброто ми отношение. Освен това имах един разговор с Атендора, който беше доста добре за нея. Иска да и помогна.

Ат само леко погледна в пода стисна зъби още една лапа изпука,като след стъкълцата се процеди и искрици електричестов. Сле това леко каза:
-Разбирам но аз никога не съм скала да ви отнемам Закъри той винаги,ще си остане ваш член но аз не мога да живея с опетнена душа,не мога да понеса да загубя контрол и да избия всички,като ви превърна в въглени.
След това грабна чашата от ръцете на Стефани,отпи няколко глътки,очите и станаха ужасно кървави. Само секунда и чашата се пукна в ръцете на Ат. От тялото започна да се процежда електрически ток,който обгърна цялото и тяло. Окървавената и ръка излъчи топка от електричество,показа я на Стефани и след това я заметна към една боксова круша,която пламна,все едно се бе зблъзкала с грамотевица,пратена от небето. Гореше с пълна сила,тялото и излъчваше толкова много не контролируема енергия след тези две глъдки. От устата на Ат се процедиха думите:
-Това ли искаш да се случи,като пия човешка кръв,всички да се превърнете на въглени...
След това видя пожарогаситела и с още една грамотевица пръсна пожарогасителя,който посипа овъглената круша но праха не стигна до тях. Тя започна да се успокоява,беше и ужасно трудно. Очите и бяха кърваво червени,мразеше се за това което направи. Отвори ръката си образува топка от електричество,която постепено намаля и затвори в ръката си. Мразеше тази дарба,защото никога нямаше контрол над нея,както към жаждата:
-Благодаря ти за отношението но аз не съм ви враг,защото най големия си враг съм самата себе си за себе си и след всяка изминала година се съмосъсипвам,духът ми се сломява "Мътва съм,а си мисля,че съм жива?"
След разговора тя престана да излъчва искри от тялото но още не докосваше никого.
-Не знам за вашите семства,там съм където могат да ми помогнат,където ще ме обичат,искам обич преди тотално да изгубя себе си!
Каза тя и стисна ръката си,беше и ядно за това което бе сторила.

В този момент вратите се отвориха и аз влязох отново с гръм и трясък,като се появих до Ат,и чух думите и',аз я погледнах и казах:
-Ат...ще останеш тук,аз ще ти помогна,ще те обичам!-клекнах до нея и не ми пукаше какво може да стане,аз леко сложих ръката си на рамото и' и тя леко се успокои,както и електричеството драстично намаля..
-Остани тук,моля те!-погледнах я в очите с много топъл и дълбок поглед...

Направих няколко крачки към Ат. За две хиляди години бя виждала всичко, включително и това. Можех да я убия за миг, но не исках. Имах желание да и помогна. Приклекнах пред нея и и се усмихнах.
-Мога да те науча да използваш дарбата си. Както казах вече, не съм лошо настроена, просто трябва да запазя респекта на останалите, иначе и те ще се распаднат. - погледнах и към Бети когато казвах тези думи.
-Жаждата.. с годините ще се научиш да я контролираш. - продължих със спокоен глас.
-Но как.. - каза тя, като в тона и личеше, че ще рухне всеки момент. Беше на прага да се съсипе, а аз определено не исках това.
-Само кажи, че искаш да станеш силна и аз щете направя, и ще можеш да си със Закари без да се страхуваш какво можеш да му причиниш. - завърших да и говоря с мил, по-скоро приятелски тон отколкото повелителен. Исках да разбере, че в момента не съм и враг, нито искам да и отнема нещо, а точно обратното.
Тогава Зак влезе с гръм и трясък ва залата и се спусна към момичето си. Исправих се, като зачаках с интерес отговора на Атендора.

Ат го погледна в очите и каза:
-Не знам Зак! Искам да съм Девил искам да си бъда пак човек!
Всичко се рушеше всичко пропадаше,като картонена постройка. Валеше дъжд и го покриваше бе толкова ужасяващо. Лек ток премина през тялото на Закари,човешката кръв правеше дарбата и не контролируема. Той леко се отдръпна от нея и тя само въздъхна и каза:
-Не исках!
Тя бе смела в очите и се четеше камено отношение но вътре порой от чувства се бореше:
-Предадох Кълън и себе си!
След това погледна към Стефани и каза:
-Не искам да използвам дарбата си,смятам че ако пия кръв от животни,ще стана по малко опасна,с времето ще свикна с дребните токове. Не искам да съм силна искам любовта на Закъри...

-Моляте...остани...ще ти набавям нужната кръв,ще направя всичко-казах аз и отново се доближих,тя нямаше как да ми откаже защото погледът бе много пронизващ и проникна дълбоко в душата и,тя не искаше да тръгва,знаеше го ,а и аз можех да и осигоря всичко,щях да се постарая,много...

Няма да се вържа на думите на Стефани.Ако Ат.. небеше наивна и тя нямаше да се върже все ми беше тая.Брат ми не ми обръщаше внимание и аз се почуствах неножна.Станах бавно, но после с гръм и трясък излязох от салона.

Погледнах към Бети, недоверието във нея още се четеше в очите и, в движенията и, презрението и бе усезаемо. Ако тя беше добър вампир щеше да усети, че нямах лоши намерения, но тя бе глупава и не проумяваше. Омнестих погледа си към Ат, отново. Заговорих с милият тон, който ми отиваше повече от колкото студеният.
-Не искам да те правя силна, и не те карам да пиеш човешка кръв. Искам само да ти помгна да контролираш силата си. По този начин, като се опитваш да го постигнеш сама, само се съсипваш.
Наблегнах на думата контрол. Ако момичето бе умно, щеше да ми позволи да я обуча. Не за войн, а за човек. Така викога не би могла да се впише в един човешки свят.

Видя как Бет излезе,погали с ръка лицето си като мина през очите си леко,за да не развали грима си,погледна към Стефани и каза:
-Мисля,ако сте обучили така и Дейкъб не искам да се обучавам така!
Каза тя като се изправи,хвана за ръка Зак,като го целуна по бузата и леко го прегърна и каза:
-Благодаря ти...
След това се обърна и каза:
-Ако остана и ме научиш винаги,ще съм ти длъжна,а аз не обичам дълговете! Не се съсипва онова което вече е разрушено.
След това погледна към Зак и каза:
-Но мисля че го казах,че ще бъда с Зак там където е и ще се примиря с вас,за да не му навредя,не обичам да се повтарям,мисля че и на масата бях пределно ясна,че ще остана.
Държеше го за ръката и леко му се усмихна,за първи път в живота си тя правеше компромис и отстъпваше на принципите си. Тя бе горда и принципна но вече не.

Въздъхнах отчаяно и сложих ръцете си на слепоочията.
-Виж момиче, не искам да си ми длъжна, но Закари Валтури ми е брат не само по фамилия. Ако имаше накой на който бих поверила живота си, бих го положила в ръцете му с най-голямо доверие. Не го правя заради теб а заради него.
Тези две момичета ме изморяваха, не разбираха от дума. Исках да помогна на Ат и да оправя отношенията си с Бети, а и двете хуквах на някъде. Дразнещо беше.
-Освен това, Джекъб никой не го е обучавал. Той е прекалено твърдоглав и глупав за това, макар и да го обичам го признавам. Джейк още не е научил порядките на семейството, освен това след като прекара няколко месеца сам, без да му пратя нито писмо, вероятно е забравил дори това на което съм го научила. Следва му напълно ново начало, както и на теб!
Не повиших тон нито за миг, но в гласът ми отново се прокрадна онази ледена нотка.
-Ако ще останеш, предпочитам да не си опастност за вампирите и хората, та ако щеш и за хибрида тук. Ти правиш услуга на мен, не аз на теб! Ако си толкова твърдоглава и не разбираш няма какво да правя с теб, а ако само се правиш по-зле за теб.

Тя се засмя и каза:
-Не обичам да се повтарям! Каквото се изисква от мен,ще го направя.
Не бе дала повод да я мислят за личност,която се преструва но явно Стефани си водеше своите изводи. Ат само леко премигна и каза:
-Там където е Зак,там съм и аз!
Каза тя още по уверено,като го каза почти ядно,защото го каза за 4 път тази вечер.

Аз хванах Бети и казах:
-Не...и на теб ще обърна внимание...моляте не се сърди-погледнах Бети,прекалено много неща се случваха,някои от които не исках да се случват,не исках сестра ми да ми се сърди,исках всичко да е наред
-Ат...послушай Стефани,имам и доверие и мисля,че ще направи точно това което искаш!
-Бети...не се сърди...аз искам да ти обърна внимание,но все съм възпрепятстван,обещавам ти...после ще правим каквото поискаш!

Усмихнах се лукаво. Погледнах Зак
-Хванал си си чудесно момиче! Само че моля те, укроти малко сестра си.. - казах след което тръгнах към изхода на залата. Рейвън беше останала сама, което не бе добре. Не биваше да позволявам това, но както и да е.
-Почистете тук! - казах на излизане и няколко слуги веднага влезнаха и започнаха да гасят огъня и да събират частиците счупени стъкла. Обърнах се към Ат
-Утре вечер започваме! - гласът ми отекна очетлив и напълно ясен, след което фигурата ми се изгуби в сенките на коридора.

Повдигна вежди,мразеше да и се заповядва. Само леко сви зъби,като обичайно се ухапа. След това се обърна към Зак и каза:
-Нека да намерим Бет сигурно е излязла навън. Но аз не мога да изляза от тук,като някакъв гаден лабиринт е тук.
Каза тя и го прегърна:
-Страх ме е Зак,предадох Кълън!

-Под закрила на Волтури си,Кълън нищо няма да направят,хайде да ходим при Бет,че наистина не и обърнах достатъчно внимание-казах аз,вдигнах Ат и хванах ръката и',като тръгнахме към близката гората,защото от там усещах присъствието на Бет...

Седях доста дълго във хола, но не можах да си легна. Нямах желание. И без това нямах нужда от сън, нямаше и смисъл да си лягам. След като стана към пет-шест часът вечерта, отидох във залата за тренировки и имах намерение там да чакам Ат. Бях взела чаша с кръв, не за да я дразня, а защото щеше да ми трябва за тренировката.
Седях доста време там, и през час и нещо поглеждах часовника. Скоро щеше да се смрачи, надявах се да е сериозна и да не закъснее.

Нямаше и 1 час преди изгрев,когато се отвори вратата и вътре влезе Ат,която бе отново много стилна но с удобни за нея дрехи. Черни токчета,дънки и елегнатна блуза. Дънките бяха,черни така,че приличаха по скоро на панталон. След това се усмихна леко но не показа повече от усмивката си и каза:
-Добър вечер!
Усети кръвта която явно отново бе донесла. Ат леко се намръщи и каза:
-Решила си да ме дразниш?
Защо го правеше,защото искаше да я накара отново да предаде себе си. Не можеше отново да си позволи да пие от човешката кръв. Не и този път,искаше си контрола върху силите.

Оставих чашата кръв на земята и станах от удобното кресло в дъното на залата, където се бях наместила докато чаках. Тръгнах бавно към нея, но в крачката ми както винаги се четеше грация която не би могла да бъде копирана дори с години усилен труд от страна на най-великият човешки модел.
Спрях се на около два метра от момичето като я огледах от горе до долу.
-Не съм донесла чашата с кръв, с цел да те дразня, просто ще ми потрябва при тренировката.
Всички електрически уреди, които Ат беше счупила вчера вече бяха грижливо подменени от прислугата, и бяха удобни за чупене от електричен удар.
-Кръвта ми трябва, защото трябва да се научиш да контролираш силите си, когато си най-силна, и когато те са най-неконтролируеми. За съжаление ще ти се наложи да пиинеш няколко глътки от нея в полза на тренировката. Ако се научиш да контролираш силите докато си од влияние на човешката кръв, ще можеш да го правиш винаги, надявам се, че ме разбираш.
Обясних и за какво ми е чашата с червена течност, а тя се вгледа втурачено в мен..

-Не ти тотално ми се подиграваш. Да ти напомня ли думите не мога да те накарам да пиеш човешка кръв,а точно това ме караш в момента.
Леко се засмя и каза:
-Още не ми е минало от вчера усещам всеки деликатен аромат,знам дори колко пъти си отпила от чашата си с кръв...
Поклати глава,кат отвори ръка и образува малка топка от електричество като го запрати над главата на Стефани нямаше намерение да я нарани,просто не обичаше да повтаря намеците.
-Според мен трябва да ме научиш не,как да я използвам,а как да не я използвам!
Въздъхна,като се приближи към чашата,като я бутна леко с върха на обувката и ароматната,течност се разля по пода като образува страна рисунка. Но Ат не и обърна внимание просто я гледаше. Тази игра бе изключително не честна. До тук тя даваше,а те постоянно грабеха. Взаимна изгода искаше и се да каже "Използвачи." но някак,щеше да намеси и Закъри и мислите и бяха блокирани към тази мисъл.

Въздъхнах и вдигнах глава на горе когато топката електричество мина точно от горе ми. Определено още я държеше от снощи, значи чашата нямаше да бъде употребена така или иначе.
-Можеше аз да я изпия вместо да я буташ.. - казах и със студен тон и направих няколко крачки на посоки, колкото да мръдна.
-Ела.. - казах и, а тя като че ли се поколеба малко, но дойде. - Насочи енергията си към онази крушка.
Посочих и една от осветрителните лампи които седяха по стените, а тя ме погледна невярващо.
-Искаш да я счупя? - попита ме, с все още невярващ тон.
-Не да я счупиш, а да се опиташ да не счупиш. При всеки по-силен ток който пускаш, ще усещаш силна болка, при която няма да можеш да продължиш. Съгласна ли си? Болката ще страе само миг, и ще спре, но ще е достатъчна да те накара да престанеш.

-А,не не съм навита тоя номер с лампата съм го правела и в нас,често ми спираха тока,защото нямах пари да го платя. В началото,четях трилари но има много страшни моменти и гръмвах крушки,за това премихан на психо.
Тя леко дигна очи и каза:
-Това с лампата го мога не е нужно да ме парализираш,пукам крушки само когато някой ме ядоса или както сама разбра пия човешка кръв.
Така беше дребните трикове вече ги бе разбрала дори и да не бе от скоро и дарбата да не се контролира,тя си експерементира и каза:
-Благодарение на тази си дарба убивам косатки или китове но не ми допада вкуса.
След това не усетно пред главата на Стефани от 1-2 мин светеше една кръшка,която сякаш и се надсмиваше от горе. След това я загасна и няколко пъти премигна:
-Като на дискотека не ти ли допада!
След това спря след като засече погледа на Стефани,който бе повече от това да я блокират,чрез дарба.
-Въпроса ми е следния,яко пак някой ме измами как да подтисна това?!
Сви за малко ръсете си и докато ги разгъваше се свормира топка от енергия,която искреше и пукаше,както сешоар хвърлен в вода. Но на нея нищо и нямаше само леко я погледна подаде топката на пред и каза:
-Толкова голяма топка не правя,дори и да убия тигър,калкото повече човешка кръв пия толкова по-силна и могъща става. Въпроса ми е ясен,трябва ли да пия човешка кръв ви да убия град,колкото син кит с една по голяма топка,като не изключваме,че водата е голям проводник на ток,пробвала съм и знам....
Знаеше и то отлично миналата година за малко да удави един рибар,чиято лодка бе със спукано дъно. Човека бе опърлен но в съзнание.

Въздъхнах мислейки си как да я провокирам, да се ядоса, но после да мога да я успокоя толкова бързо, колкото я бях разярила. Затворих очи в размисъл, после се сетих как бях постъпила преди години с едно момиче, което имаше дарбата да контролира вятъра. Нещо рядко срещано и опасно, също като това.
-Сега ще се ядосаш много.. - казах и, и я погледнах сериозно в очите. - Но преди да започнеш да изпускаш дарбата си, ще си представиш най-съкровеното нещо в живота си. Най-хубавото нещо. Ще си представиш, че ако я изпуснеш и този път, това най-прекрасно нещо ще бъде разрушено до уснови.
Тя кимна и аз започнах да мисля как да я ядосам.
-Представи си, как някой убива Закари! - казах изневиделица.. От тук на татък тя сама трябваше да направи всичко. Силите и можеха да се обуздаят от самата нея, само от нейният разум.

Премигна не бе добра в медитацията,можеше да се твърди,че бе лишена от фантазия на моменти. Никога като дете не и бяха,чели приказки. Още от малка бе свикнала да гледа реално на нещата. Премигна и след това каза:
-Не съм добра в представянето обикновено ако искам нещо го правя или просто не е в умът ми. Моят мозък се състой повече от минали случки,анализ на случилото се. Не мога да си представя никога нещо преди да ми се случи,реалистка съм не обичам да мисля за фаталните неща те се случват или не. А и предполагам,че някой ако го нападне,ще се превърне в горяща факла.
Не бе така лесно просто да затвор очи и да си представи нещо:
-Съжалявам но не можеш да заплашиш някой с нещо,което никога няма да е мое,Зак принадлежи на вас,а аз се задоволявам с това,което остава за мен. А,а и след вчера вече загубих гордостта си така,че просто имам едно голямо нищо...Поклати глава все едно се сети и каза:
-А да дарбата имам дарбата!

-Добре.. - въздъхнах обезкуражена. - Защо тогава не си представиш, че пред теб има чаша с кръв. Човешка кръв. Това вече ти се е случвало. Изпиваш тази чиста, точно взета кръв и откачаш.. Тогава вече си представяш най-ценното за теб. Ако изпуснеш енергията си, ще го нараниш. Така че внимавай!
Беше първото за което се сетих, когато ми каза, че въображението и е на пълна нула. Това трябваше да може да си го представи, иначе трябваше да умувам още как да я накарам да преодолее дарбата си.

-Аха ох представям си едно вълче с бяла козина и искрящи очи,боря се с него и му прекършвам врата....
След това отвори очи и каза:
-Това животно го убих за втори път,един път на яве и един път сега. Не мога да си представя неща,хипнозата рядко ми действа,а внушенията никак не ми дестват,опитвах се да медетирам но се разсейвам прекалено много.
Премигна тя и каза:
-Просто живота е суров и от малка мисля реално.