Гората

-Отврат!Мирише на вампири!Гадост!-така си говорех и щях да повърна,ако не беше Снтяго,който ме удари с опашка по гърба.Легнах на една полянка в гората и се заслушах в песента на птиците.Но...нещо чух,нещо профуча близо до мен.Дали не беше...Не,невъзможно беше!Вампири в Ла Пуш?Учудих се.Но не всичко беше невъзможно.Това място беше вълшебно,а и не бих се учудила,ако видя наоколо таласъми,вещици или караконджули...

П.П.Който иска,да пише!

Чух шепот идващ отдясно и се изправих. Бях изпънал врат, за да видя кой е дошъл. Видях същите върколаци покраъ които бях минал по - рано.
- Здрасти - провикнах се аз и достатъчно силно, за да привлека внимането им, след което се ухилих и помахах...

ПИШИ ПО-ДЪЛГИ РП-ТА!!!

Лейна Дайен

- Добре, надявам се да се видим скоро, понеже адски много ще ми липсваш.
Прегърнах я и отвърнах на целувката й, само че по устните, след което се наведох и и погалих Шели
- Чао Шели, теб също се надявам да видя скоро - казах аз с усмивка. Загледах се след Мери Джейн със странна замечтана усмивка. След миг се обърнах и се загледах в едно дърво с много причудлива форма. Винаги, когато нямаше какво да правя или умирах от скука ходех до него защото имаше доста мека трева отдолу. Но точно сега много ми се тичаше. Кипях от енергия и ми се искаше да я израсхода колкото се може по - бързо. Въпреки това се излегнах и се зазяпах в небето.

-Ъм...Здравей!-рекох на едно дългуресто момче,излегнало се на тревата.-Май те уплаших...Аз съм Клаудия Блек,от глутницата...Не знам по каква причина съм свързана с куилеутите.Аз съм от Италия!
Като казах това огледах момчето-беше високо,с кафява коса,миришеше страшно много на човек и на върколак и тук-таме на вампирска воня.