Гората

Тук също можете да пишете РП-та на свобода.

ЗДР как си спаред моята миризма ти си върколак.Аз се казвам Джейкъб Блек Ти как се казваш?

Jacob написа:

ЗДР как си спаред моята миризма ти си върколак.Аз се казвам Джейкъб Блек Ти как се казваш?

Абе човече виж момичето как пише вземи пример от нея вложи малко ред в постовете си колк опредупреждения дати правим.
МУНИМУМ 3 РЕДА ДА Е ПОСТАГлай от нея и се опитай да направиш нещо ако неможеш пиши ми на лично дти обясня как става зада знаеш.

- Клауд Страйф приятно ми е да се запознаем.Аз съм човек но не се притеснявай знам всичко свързано с вампирите и върколаците. - усмихнах се и се приближх.
- Как дойде тук ? Имах предвит в Форкс. - обичах да се запознавам с ножи хора тоест вампири или върколаци.

- И аз имам сестра тя в момента също е в Форкс но незнам точно къде сигорно се разхожда някъде. - усмихнах се и стиснх лекичко ръката и.
І Знаичи и ти си върколак тук има доста върколаци.Така си е сестрами,Бела,Джейкъб,аз полувърколака но има и още.

- Ъммм да защото тук е един от най-големите кланове на върколаци в света и заради това има много върколаци.Но аз несъм от този клан защото съм човек и имам собствен клан на хората.Ноти можеш да влезеш в клана на върколаците ако искаш. - усмихнах се и прибрах ръкат аси в джоба си.
- Ако искаш ще поговоря с лидера на клана ?

- Сестрами е върколак,а аз бях Войн това е елитна организация съставена от хора с специални умения след като напуснах тази организация бях упоен и с мен бях правени експерименти който увеличиха уменията ми.След това успях да избягам и дойдох тук където бях нападнат от група лоши вампири победих ги и върклаците дойдоха и ми разказаха всичко поканиа ме в клана явно знаеха че съм полувъркола аз приех но преди няколко дни създадох клан на хората който знаят за вампирите,върколаците и т.н.Вчера сестрами ми разказа цялата история че аз съм бил върколак но се разбрали че ще се влюбя в вампирка и сами отнели половината сила тоест половината способности на върколак.Историята е много странна. - това беше по съкратения вариант на историята ми.

Eve James написа:

-Интересна история - казах - Значи все пак сте се влюбил във вампирка.. - това беше по скоро заключение от колкото въпрос. Полувърколак.. не бях чувала досега за нещо такова, но явно имаше. Зачудих се какво прави Изабела, но мисълта ми бързо излетя.

- Еммм да влюбих се срешнах я онзи ден и...предполагам се досешташ. - усмихнах се и минах прокрай нея кат оспрях за малко.
- Искаш ли да се разходим ? - попитах аз и погледнах момичето което беше замислено.
- Освен ако нейскаш да се прибереш и да помислиш няма проблем ще се разходим друг път.Е искаш ли ?

- Тук в гората.Имам много интересни места аз от давна съм тук и знам повечето места в региона.Хайде идвш ли ? - попитах аз и тръгнах бавно напред.След няколко метра се спрях и я изчаках.

- Ами ако искаш може да идем на плажа. - предложих аз и се усмихнах докато вървяхме по една пътечка към плажа.
- Кой плаж ? - попита тя.
- Ла Пуш. - разсмях се леко името беше необичайно както всичко тук.

- На двайсет и шес години съм несъм от старите. - вървяхме напред по пътечката към плажа.
- Ами ти ? От скоро ли си върколак или от векове ? Тоест на колко години си ? - малко се оплетох с всичките тези въпроси. - погледнах си ръката и часовника койт обеше на нея.
- Аз трявба да тръгвам извинявай ще се срешнем някой друг път трябва да потърся един вампир.

Отведох я в гората и спрях до едно дърво, изчаквайки Ана:
-Е Ани ,тук добре ли е? - тя кимна и казах:
-Е аз ще се трансформирам, спокойно няма да те нападна, просто преобразена съм по-бърза. Емии хайде да потичаме. - преобразих се и викнах на Ани:
-Хайде идваш ли? - в далечината чух гласа й:

- Не ме подценявай. Една от дарбите ми е бягането. - след което за секунди се изравни с Бела. - Наистина си бърза. - тя поддържаше темпото на Бела. Ана се обърна за миг и за малко да я цапне едно дърво. Тя успя да го избегне и продължи да бяга. Тя беше успоредно до вълчицата. Бела излая, но Ана не можеше да разбере какво има предвид.

Вятъра беше успокояващ, Ана избяга на едно дърво и аз казах:
-Бягай от лошото дърво! - но тя явно не ме разбра защото ме погледна адски странно. Скоро щях да спра, любимата ми поляна беше наблизо. Изведнъж спрях и зад едно дърво и се преобразих, Ани продължи да бяга и аз се засмях понеже не беше усетила че спирам. Отидох на поляната и седнах:
-Ании, идваш ли? - беше ми забавно и след няколко секунди Ани дойде при мен с думите: