Лондон

Малко инфо за града.

Ло̀ндон (на английски: London, произнася се по-близко до Ландън или Лъндън[2] ) е столицата на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и е най - големия метрополис в Европейския съюз. Правилният изговор на града е най-близък до Лъндън, но в България е придобило гражданственост названието Лондон, останало от транскрипцията от немски отпреди Втората световна война. Наред с Ню Йорк, Париж и Токио, Лондон е един от четирите най-важни глобални града. Населението на Лондон е около 7 556 900 души (2008).

През Лондон тече река Темза, над която са построени множество мостове. Най-известният сред тях е Тауър Бридж (Tower Bridge), построен през 19-ти век до крепостта Тауър (Tower of London, „Лондонска кула“), откъдето носи и името си. През 2012 година Лондон ще бъде домакин на XXX летни олимпийски игри. Лондонското метро е първото метро в света. Едни от най-големите му линии са Central line, Circle, Victoria и District line. Най-новата и бърза линия на Лондонското метро е Jubilee line. Сега то има 260 станции. Кмет на Лондон е Кен Ливингстън, известен също с прозвището „Червения Кен“. Той е и първият кмет на Лондон. Преди него градът нямаше кмет и кметска институция.

Други забележителности в Лондон са прочутата часовникова кула Биг Бен, Уестминстърското абатство, където се извършват коронациите, сватбите и погребенията на кралското семейство, Бъкингамският дворец - резиденцията на кралското семейство, Катедралата Сейнт Пол и, разбира се, London Eye - колело за наблюдение високо 137 метра. Огромна забележителност в Лондон са музеят с восъчни фигури на Мадам Тюсо, Британският музей и Природоисторическия музей, включващ 4 зони. Най-голямата търговска улица в Лондон е Oxford street, по която рядко се срещат англичани. Лондон е известен с червените двуетажни автобуси и червените телефонни кабини, грабващи окото на всеки току що пристигнал турист.
Топография

Лондон покрива 1 578 км2 (609 квадратни мили), което го прави 37-та най-голяма градска област в света. Основна географска черта на Лондонския градски пейзаж е плавателната река Темза, която преминава през града от северозапад на изток. Темза преди представлявала много по-широка и дълбока река. При прилив тя била до пет пъти по-голяма от сегашната си ширина.

Климат

Лондон има типичен умерен океански климат с много валежи, влажно и топло лято и мека и влажна зима. Най-топлият месец е юли с температури от 13,6°C до 22,8°С. Най-високата температура е измерена на различни места в Лондон на 10 Август 2006 година и била 38,1°С. Най-студеният месец е януари със средна температура от 2,4°С до 7,9°С. Най-сухият месец е Февруари. Снегът е рядко срещан в Лондон, но лек снеговалеж се среща по няколко пъти в годината.

Околна среда

Често наричан "Зеленият град", в Лондон има много зелени площи. Най-големият парк са Кралските паркове Кенсингтън и Хайд, които са в центъра на Лондон и Парка на Регентите, който е разположен в северните покрайнини. Този парк се намира в близост мястото, където е живял въображаемият герой Шерлок Холмс и където е Музеят на восъчните фигури. Като заключение може да се каже, че Лондон е един град богат на зелени площи, които са добри за отдих и почивка сред природата.

Свободно за РП-та.

Върнах се в родния си град исках да се поразходя малко оставих поршето на един паркин и тръгнах пеша.Разхождах се по една уличка която беше близо до реката и беше усветена беше красиво обичаш Лондон и то много някой ден може да се върна да живея тук.Продължавах да вървя и да мисля с ръце в джобовете толкова се бях замислил че неусетих кога някой се приближи към мен.Момиче върколак о боже и тук ли помислих си аз.

Бях видяла някакво момче да слиза от едно от онези скъпи поршета. Приближих се до колата и усетих сладникавата миризма, разбрах че е вампир и реших да се приближа до него, можеше да се окаже добър. Щом се приближих той се обърна и видяхрубинено-червените му очи "Супер още един зъл, днес не ми е ден". Реших да го заговоря, макар че в погледа му имаше злоба:
-Ъм.. здравей аз съм..ъм Бела. И ти явно вече ме мразиш. - усмихнах се, а момчето ме погледна по-зловещо и заговори.

- Оууу вярно това еми съжелявам нете мразя ненавиждам е теб и... - отново започвах старата история Джейн искаше да се впиша в средата как да стане като е тъпкано с върколаци и Кълън и добряците.Поех си въздох и за първи път казахтази дума.
- Извини ме Бела. - бях изумен че успях да го кажа.Опитвах се да се държа колтурно пък и тя небеше типичен върколак усещах го.
- Аз съм Алек...Алек Волтури.

Засмях се и Алек ме погледна странно:
-Страхотно първо впечетление, е поне не съм само аз. Е Алек, виждам че си от лошите, Волтури може би? - засмях се и го погледнах, след което погледнах реката, не изглждаше много дълбока, но все пак не бих влязла. Тръгнах леко напред и той ме последва, зачудих се, щом ме мразеше или по-точно мразеше целия ни вид защо все още разговаряхме? До сега съдейки по историите които съм чувала трябваше да съм мъртва...

- Аз съм от типа вампири мразя всички който са различни от мен.Немразя само Волтури.Всички други сами смъртни врагове.Досега трябваше да съм те обил и да съм те хвърлил в реката.Но сестрами ще ми се накара много защот отя по незнайна прични неми позволява да убивам Кълън и холи бойс тоест добрите вапири и върколаците.Ай ми се струваш различна. - казах аз и се облегнах на една лампа.
- Ами ти с какво си различна от другите незнам какво е но го усещам ?

Донякъде се учудих че ме мисли за различна, но и си беше вярно. Всички ми го повтаряха. Усетих настоятелния му поглед и реших да проговоря. Все още ме боляха ребрата и не исках да взлизам в боеве и конфликти:
-Амии..аз..ъм..такова..не убивам вашия вид. - Алек ме погледна учидено и аз заговорих:
-Поне не някои от вашия вид. Пък и сигурно знаеш за съюзите и тем подобни неща, нали?- погледнах го и срещнах погледа му който се беше вперил в мен, а червеното в очите му някак си ме плашеше.

- Знам. - казах аз с стоден глас.
- Какво търси тук един от върколаците от Форкс ? - попитах аз и се обърнах към реката.
- Имах предвит че за мен е нормално защото съм роден тук но за теб.

-Чувала съм че тук е адски красиво, пък и реших да не разглеждам Лондон само по снимки. - усмихнах се и седнах на брега:
-Нали няма да ме бутнеш? - засмях се и го погледнах.

- Ще си помисля. - казах аз нашега и се усмихнах.Тя беше първият върколак който нейсках да убивам.
- Спокойно щегувам се.Едвали си влизала в биг бенд.

Замислих се:
-Да нямаш впредвид да се влезе наистина? - той кимна. "Уау" не знаех че може да се влиза:
-Не е ли забранено? - отидох малко по-напред и докоснах водата, беше ледена, не че имаше значение но дори и с телесната температура на вълците пак можеше да се замръзне.

- Да,забранено е но никой неможе даме спре. -погнледнах към голямата кула с големия часовник.Това беше любимото ми място в Лондон.
- А от вън виждала ли си го ?

Засмях се:
-На картинки и картички брои ли се? - Алек се засмя и аз го опръсках с вода;
-Първоначално изглеждаш адски намръщен и отчаян, но после ставаш забавен и не толкова съркастичен. - подскихнах се и казах:
-И май омразата и ненавистта се усилиха. а? - погледнах го, и усетих как малки капчици вода се посипаха по мен, избърсах ги и станах. Тръгнах напред смеейки се и чух как Алек извика:

- Хайде да вървим. - извиках аз и я друпнах за ръката поведох я напред и отскочих като я преместих на гърба си.
- Дръж се здраво.И няма да казваш на никой че съм се сприятелил с върколачка. - усмихна хсе и се покатерих по дин мост озувахме се в едан тъмна уличка за с Бела на гърба си с голяма бързина се затичах към биг бенд.След като стигнахме след десетина секунди аз започнах да се катеря нагоре с Бела която се държеше драво за мен.Стигнахме върха и аз седнах кат оказах.
- Ето това е биг бенд. - гледката беше евероятн.

Не разбирах какво лошо имаше в това да се сприятели с вълк. Докато се усетя Алек ме беше пуснал и бях на върха на часовника:
-Уау! Гледката е...върха! - отидох леко напред поглеждайки към земята която беше на доста голямо разстояние. Изведнъж усетих как Алек ме хвана и ме дръпна навътре, след което докато осъзная вече се бях ступолила а Алек беше седнал до мен с безизразно лице:
-Ъмм,... мерси, но нямаше да падна, поне доколкото предполагах. - засмях се леко, а той отоговори хем студено хем и всело:

- Нейскам и дате спасявам . - казах аз и се разсмях леко.
- Нейскам никой да разбира защото ще решат че съм се размекнал и приятелката ми можеби щеси промени мнението за мен тя ме харесваи аз нея но несъм сигорен как ще приеме това че имам приятелка върколачка.Е ако ме остави значи неме харесва достатъчно. - усмихна хсе и се сетих нещо.
- Дойдох в Лондон и за ето това. - разрови хсе из джобовете си и намерих кутийката отворих я и вътре имаше едно синджирче.

- Какво мислиш ?

-Страхотно е. - усмихнах се и казах:
-Гледката е страхотна но предпочитам земята. - Алек ме погледна и аз станах, засилих се и скочих от ръба. Усетих как и той е скочил след мен. Приземих се плавно и се обърнах към него:
-Ние вълците не сме толкова безпомощни.. Дракула. - засмях се:
-Има някаква прилика, но ти си по-затворен в себе си. - усмихнах му се и се затичах, той затича след мен и докато се обърнах го съзрях до поршето. Стигнах до колата:
-Страхотна кола, една от най-новите. Добър избор.

- Хайде щете закарам до вас.А колкото до колата тя не е най-новата ми придобивка най-новата ми е един невероятен астн мартин утре ако искаш може дат иго покажа. - усмхна хсе и отворих вратата.
- Хайде де няма дате изям ако исакх щях даго направя отдавна.