Гората

Изскимтях още веднъж. Толкова ми се искаше да й кажа, че тя също ми е липсвала, че времето прекарано без нея за мен се равняваше на дни...След като тя ме прегърна зарових моцуната си в красивата й коса. Игнорирах аромата на странен шампоан и последвах нейният собстен - той ухаеше толкова по - добре...
След миг се отскубнах и се скрих зад едни по - далечни дървета. Тя привидно изглеждаше изненада от реакцията ми.След няколко минутки се върнах облечен само в накъсани дънки. Погледнах дълбоките й очи и спазвайки известна дистанция прошепнах:
- Толкова ми липсваше...
Продължавах да я гледам с вцепенена физиономия, сякаш ме беше страх да направя каквото и да е...

В един момент се сепнах и за миг се оказах до нея. Тъкмо се беше приготвила да пада, когато аз се озовах за нея и обвих горещите си длани около китките й. Опитвах се да спазвам нужната дистанция, за да не изглеждам като нахалник или лепка
- Мисля, че трябва да внимаваш повече - казах аз - гората си е доста коварна
Внимавах, за да не се изхиля, защото щях да разваля всичко...

Думите й отново ме накараха да се усмихна
- Стоя далеч от теб, за да не ме помислиш за нахалник, но ако ми позволяваш да бъда близо до теб се радвам много.
Прегърнах я по - силно и вдишах ароматът й.
- Таа защо преди малко се беше проснала така? Да не би да ти имаше нещо? - попитах загрижено

- Само че аз ги тичам - започнах да се смея, но след момент спрях - Ами всъщност разбирам те, извинявай
Този път аз се наведох и я целунах.
- Ами щом си умарена - да не те карам да стоиш права- в същия момент се ухилих със загадъчна усмивка. Хванах я през кръста, а после и през краката и я вдигнах. Беше лекичка като перце. Изхилих се леко и я понесох към същия камък, върху който седеше преди малко...

- Хаха тежка ТИ? Не си никак тежка - с тези думи я поставих на камъка и седнах в тревата срещу нея
- А дядо ти...той ъъъ знае ли за върколаците и вампирите...?

И ето че след часове безцелно тичане в случайна посока Рейн се озова в гората , но беше по объркан и от преди, явно се беше изгубил, затова започна да се катери, като се движеше из между върховете на дърветата, докато не спря рязко, при вида на млада двойка, беше грубо да се намесва, но още по грубо да стои и да ги гледа, усети , че нещо в момчето не е нормално , затова реши да не се крие и направо се метна от дървото падайки точно до тях, потпирайки се в земята с ръце, бавано се изправи , като не ги изпускаше от поглед, неискаше да стават недуразомения, затова заговори:
-Здравейте, надявам се не съм ви стреснал-каза спокойно той-Името ми е Джейкъм Рейн , нов съм в града и леко се обърквам, бихте ли ми казали къде съм ........

- Да...сърдечен удар- при споменаването на тези думи на лицето ми се изписа следа от болка...В един миг усетих нова миризма...миризма на вампир. Веднага настръхнах и след миг той се озова до нас, но точно тогава аз усетих, че е от вегетарианците и че няма от какво да се притеснявам. Изправих се, усмихнах се отново и казах
- Здравей, аз съм Сет Клиъруотър, приятно ми е. Ти си в горите на Ла Пуш
Подадох ръката си за здрависване...

Джейкъп се усмихна като видя реакцията на момичето, в единя момент я гледаше, а в другия просто изчезна и отново се върна след миг , приближи се до нея и със топла усмивка и подаде , малко бяло цвете с думите:
-Не се плаши от мен , не наранявам хора- След което се отдрупна отново назад и погледна момчето :-По реакцията ти виждам , че си срещал и други като мен , но за жалост аз не съм срещал твоят вид преди , но чувствам , че някак си си различен ...- Наистина през всички тези години Рейн не бе срещал подобно създание, а може би защото беше преклалено заед да преследва своя вид, толкова зает, че дори не бе срещал вампир " Вегитарианец" живял , в един отделен свят без да се интересува от реалността

Извърнах глава и прошепнах на Мери Джейн:
- той е " на диета" не се притеснявай- след което се обърнах към вампира и казах
- Много си прав - отново се усмихнах - Срещал съм много вампири, и добри и лоши, имал съм си работа и с много новородени...но честно казано много обичам да се запознавам с нови вампири, особено ако те са вегетарианци...мисля че враждата е безмислена

Рейн кимна с глава съгласително, като вече подозираше какво е момчето, беше му любопитен града още повече като чу че имало и добри вампири:
-Извинявай, но неказа ли че си срещал добри вампири- Сякаш с недоверие попита Рейн- Тук е момента да те помоля за нещо, нов съм незнам нищо и не позбавам никой, ще е прекалено нахално от моя страна , да те карам да ме развеждаш, но би ли ми обяснил накратко ситуацията в този град, изглежда доста напрегнато , и къде мога да срещна добрите вампири..- След всички години на мъки и труд , да се задържи добър, ще се да му много приятно да срештне себеподобни, а и нямаше къде да остане докато е тук, нямаше как да тръгне със Сет, тъй като щеше да му навлече проблеми и затова вампирите бяха резервен план.....

- Не си нахален, спокойно - отвърнах аз и се загледах в бледото лице на момчето. Вегетарианците тук са семейство Кълън и всички други със златисти очи. другите са пръснати навсякъде по света но много често се навъртат и тук. Най - опасните живеят във Италия - замислих се, може би знаеше за Волтури
- Живееш ли някъде във Форкс или няма къде да оставеш?

Дейкъп сведе глава към земята и каза:
- Не незнам нищо за Воу... Там каквото е , от доста години-После леко се по засмя насила-горе долу век водя лична война срещу вампирите убиващи хора и несъм наясно със полужението на вида ни..- След което бвано вдигна поглед обратно към Сет и продължи да говори все така спокойно , без да забелява че един , два, а после и мн повече слънчеви лъчи галеха лицето му - Не няма къде да остана пристигнах преди няколко часа, но предполагам ще се поскитам изгорите докато си намеря мястото тук....

- Аз много бих се радвал да ми бъдеш съквартирант, но не знам дали ще ти бъде комфортно в Ла Пуш сред толково индивиди от моя вид - усмивката изчезна от лицето ми като се сетих отново за гадната вражда между вампирите и върколаците...

-Нямам против вас, и също бих се радвал, но немога да искам това от теб. Последното което целя е да ти навличам неприятности, но ще те помоля за нещо, когато се върнеш при тях, предупреди ги за мен, неискам да се нараним взаимно с някой ако случайно се засечем...- Последното нещо което Хел искаше е да си разваля отнушенията със обитателите на това място, но со боеше от самия себе си , след всичките тези години в които е преследвал и избивал вампири рефлексите му са се изострили изклиучително добре и може несъзнателно при защитата си да убие някой от тях...

- Разбира се, ще ги предупредя, но ще ми е много кофти да знам, че се скиташ сам...
Седнах отново на тревата и небрежно обвих крката си с ръце
- Да занеш, че можеш да разчиташ на мен, досега съм срещал много малко вампири с подобен начин на мислене, личи си че си свестен. Имам един въпрос, ти от колко време си...вампир? Нямам лоши намерения, просто ми е любопитно...

-Благодарен съм за всичко което правиш за мен, и аз не съм срещъл подобна личност , от колко време съм Вампир-в Този момент спомените налетяха в главата на Джейкъп, същата нощ, все едно отново беше там, минута по късно , той сви едната си ръка в юмук и я хвана с другата, просна се на земята до новия си приятел и гледайки към небето му отговри:
-От вече близо 100 години, през всичкото това времебягах и тъсих отмъщение, без да се замислям убивах всеки вампир изпречил се на пътя ми , бягайки от самия себе си , така и не намерих мястото си във потока на времето, така и не осъзнах сътбата си. Незнам колко ще остана тук, но неискам да съм пречка за никой, и не се безпокой , доста време съм прекарал скитайки, но мисля скоро да потърся това семейство Калън.....

- Надявам се скоро да откриеш своето място. Може пък да ти хареса тук и да решиш да останеш по - дълго. Пък и мисля, че никъде другаде няма толкова вампири вегетарианци.
Млъкнах и се загледах в лицето му, което блестеше в унисон със всеки лъч, който достигнеше до него
- Никога ли не си пил човешка кръв? Чувал съм, че новородените вампири не могат да се сдържат

- Не не съм пил-После Хел стана рязко и дори повиши тон- Те убиха брат ми !!!! Не съм поглеждал хора, винаги съм бил на огромни разтояния от тях , биейки се със собствения си вид- Лицето му се натъжи , но продължаваше да говори- Щях да умра от глад, но инстинкта ми ме налкара да убия диво животно, така открих че мога да отцелея и по друг начин, всъщност като се замисля, сега срещам човек за пръв път от много години, дори бях забравил аромата им ....-После се успокои и вече можеше да продължат нормално - затова се боя да остана в града , а тичам в гората, незнам колко мога да се въздържам , и това е причината да потърся семейство Калън, но за момента ми е приятно , че се разсейвам от всичко тук с вас.....-След което каза довиждане и отново побягна



П.П Лека вечер от мен