Покоите на Зак Волтури

Няколко пакета грижливо опаковани с панделки бяха на едно шкавче. Тя се усмихна и каза:
-Купили са ми дрехи,ще се наложи да остана малко по дълго,за това помолих слугите да ми купят дрехи. Отвори няколко кутии и се усмихна:
-Браво много добре са се справили!
Усмихна се тя след това,пусна водата във ваната,като сипа малко пияна за вана и соли,много обичаше приятните аромати. След това се потопи вътре след това се престраши и каза:
-Зак ела при мен ако искаш!
Сякаш тръпки минаха по тялото и тя изтръпна от думите си,гола във ваната с мъж. Тя се опитваше да се държи и да не се прави на срамежлива.

Аз се усмихнах и се съблякох,ако можех сега щях да се изчервя леко,но за щастие беше невъзможно,аз влязох във ваната при нея и се усмихнах,беше много топло и приятно.Пяната беше обилна и много мека,ароматите бяха прекрасни.Ат беше съчетала всичко перфектно...
-Много е приятно!-казах аз и я погледнах,радвах се че ми позволи да вляза при нея във ваната...

Видя голото му тяло никога не бе виждала голо мъжко тяло. Само леко извърна поглед,защото не можеше да се изчерви. Тя леко се засмя като леко присвикрака и заметна кичур от русата си коса на зад и се засмя и каза:
-Никога не съм си мислела,че някога,ще взимам вана с мъж...
Ваната водата в нея това беше единствената вода,която понасяше и обичаше,а да я сподели с някой още по странно. Ваната ги побираше идеално двамата,като леко докосваше крака в неговите леко се протегна и улови ръката му и каза:
-Хубаво е,че ти си с мен!

-Надявам се да не се притесняваш много от мен-казах аз и се усмихнах,тялото и бе невероятно,макар и през пяната се виждаше малко от нея,наистина бе великолепна.Аз се проближих към нея и започнах да я целувам нежно,устните и бяха много приятни,те се долепиха до моите и езиците ни се вплетоха в танца на една невероятна целувка,продължи доста време,аз отделих устни от нейните и поставих длан на лицето и,беше толкова меко и приятно на допир,мократа и' кадифена кожа бе вликолвпно гладка,без нито една бръчка...
-И аз съм много щастлив,че си с мен,ще бъдем щастливи заедно..във вечността нали?-попитах аз,макар и предполагайки отгговора и',аз исках да бъда сигурен...

Тя го целуна отново устните му бяха най-сладкия лек и най-сладкото опиянение. Целувките му я замаяха тя толкова много бе скъсила дистанцията,че тя бе в прегръдките му но не усещаше никакъв срам,беше най-приятното чувство. След прекрасните думи на Зак,в сърцето и трепна нещо,сякаш огън прогори тялото и тя се усмиха:
-Ще бъда повече от вечността,докато света изчезне!
Каза тя и го прегърна,толкова много го обичаше,че прегрътките му бяха като наркотик за нея.
Не искаше да бъде така слаба но той бе невероятен и тя го обичаше. Целуна го нежно и каза:
-Обичам те!
Каза тя отново като склони глава на рамото му и закри очите си в неговата шия. Искаше да усети прекрасния му аромат,който я караше да изтръпне.Пияната бавно се топеше и скоро водата,щеше да изтине от студените им тела. Но на тях никак не им пукаше. Тя отново рисуваше фигурки по гърдите му с пръст,като го гледаше и му се любуваше.

Аз отвърнах на целувките и' и я погледнах,като я прегърнах.Тя докосваше нежно тялото ми,аз обожавах когато прави това...Неспирах обаче да мисля,къде да настаня сестра си защото едва ли щяха да и' позволят да остане,понеже не беше Волтури,можеби трябваше да претърпи промяна,която щеше да измени целия и живот,както и досега,така и за нататък...

Ат се обърна към него и каза:
-За какво мислиш любов моя?
С обръщането си го целуна нежно,така силно се бе замислил,че бе изпаднал в мълчание,което тя ненавиждаше. Обичаше шума,разговорите и веселието,обичаше да е сред хора:
-Искам да ти помогна любов моя,кажи ми моля те?

-Мисля...за сестра си...няма къде да отиде,не се разбира с клана си и иска да остане да живее тук,но понеже не е Волтури,няма да я приемат много добре,и си мислих дали...мислих си дали...да не я променя...да я направя като нас...да бъде студена,да пие кръв от хора и да не се притеснява да убие първия видян на улицата-погледнах Ат,аз след това през малкто позорче зад нея...Отново изпаднах в мислите си и може да се каже,че потънах в тях,защото в този момент бях в голяма дилема...

-Слушай ме Зак,това е много добре,че мислиш за сестра си не ти казвам да я оставиш но понякога е добре всеки да се оправя сам със съдбата си,без значение каква,ще му се падне.
Тя до погали и избута лицето му към неговото и каза:
-Ако искаш да я присъединиш нека но според мен трябва да и обеснеш,че може да се виждате да и помагаш но да остане тук,ако не иска не е никак добра идея. Аз,го правя,защото те обичам и мога да коствам всичко да съм с теб,аз мога да понеса това но не знам дали сестра ти може да понесе тази хладина. Не знам Закъри но според мен я попитай ако толкова много иска я направи кравожаден вампир но според мен,ако някога се събере с някой от Кълън това,ще е адски трудно.
Вдигна малко рамене и каза:
-Както решиш ще те подкрепя.

-Като каза Кълън...скоро е приема,...как ли ще реагират,като те видят с мен,искам да видя физиономиите им-усмихнах се аз и си представих изненадата им,понеже едва ли са очаквали Ат да си хване приятел от противниковото семейство,както и самата тя да направи някои жертви за да може да остане...
-Ще ме придружиш нали?-попитах аз за да се подсигуря,че ще дойде на бала,който организира Стефани.Незнаех какъв беше замисъла на това мироприятие,но мисля,че щеше да е интересно да се видим с останалите семейства,да се позаяждаме с някой и такива работи...

Ще дойда но ще нося очила,не искам да шокирам семейството с ужасно червените си очи,след тренировката със Стефани.
Каза тя и леко се начумери при мисълта,че предава Кълън но това нямаше как да се избегне. Стефани бе решена да получи всичко и то с голяма сила:
-След като не можа да ме ядоса с фантазията ми "Как имам нещо и го губя.". Реши да те докара на тренировката,като през ум не искаше да ми мине,как ще ме провокира,за да ми докара не въобразима болка. Целта и бе по точно да ме ядоса,да не мога да се контролирам,да ме згърчи с дарбата си,за да ме накара да контролирам дарбата си. Не обичам болката не обичам и да използват мой любим човек,като начин за свойте идеи.
Поклати глава и каза:
-Въпреки,че ти си силен,не знам пълния капацитет на дарбата си,не знам какъв мащаб може да добие,моята дарба. За това ще идем в постинно кътче,където няма хора няма никой,ще пия достатчно количество кръв,за да се види пълния капацитет на дарбата ми и както подозирам след това,ще ми згърчи от болка.

-Няма да ме нараниш...казах ти вече,не съм толкова слаб-усмихнах се аз и я погледнах ,нейната дарба бе рядка,но капацитета не бе кой знае колкото голям,защото енергията на притежателя,свършваше много бързо и изпадаше в безсъзнание,това Ат едва ли го знаеше,но все тая...Аз я погледнах и се досетих,че тя много не искаше да се отделя от Кълън и и стана кофти,като и казах,че ще се наложи да ме придружи.Аз я погледнах и след малко попитах:
-Сигурна ли си,че искаш да останеш,а не искаш да се върнеш при Кълън?-погледнах я напълно сериозно и тя забеляза,че този път въпроса ми не бе шега...

Погледна го толкова мило и влюбено,радваше се че има някой загрижен за нея. Леко се усмихна и каза:
-Мило искам да съм с теб,щом съм тук и щом се подлагам на всичко това.
Тя се усмихна и каза:
-Семейство Кълън са загрижени за мен и не биха ме използвали по този начин ще те придружа но не искам да ми виждат червените очи,защото тогава ще означава,че съм ги предала.
След това го целуна и каза:
-Мъчно ми е но не искам да се отделям от теб,а Волтури биха ме убили но никога не биха се лишили от теб,както и аз. Така,че по добре аз да направя няколко жертви...
Целуна го и каза:
-Ти си силен никога не съм те подценявала но капацитета на енергият ми никога не е иследван,защото никога не съм пила човешка кръв. Знам,че има изчерпване пробвала съм когато съм гладна,за да си ловя плячката. Но с този ток парализирам тигър,нямам си найдея,ако пия човешка кръв какво,ще стане. Няма да те убия но ще ти причиня такава ужасна болка,че е възможно да не можем да те свестим 2 или три дена. Последно пратих за 1 месец човек в кома. Енергията ми е не контролируема не знам капацитетите и възможностите. Разбирам те,че искаш да ми помогнеш но не искам да ти се случи нищо,ако искаш ще дойдеш с мен но стой колкото е възможно по надалеко.

-...просто се довери на мен и Стефани,знаем какво правим,няма страшно,а и едва ли ще пострадаме,така както никога досега-усмихнах се аз,имаше толкова много инциденти в историята на Волтури,че за нас всичко бе нормално.Както каза тя,те не биха се лишили от мен,както и ако не бях ги запознал с нея и бяха я срещнали щяха да я убият само,като чуят,че е Кълън,имаше нещо като не писан закон,той гласеше,че може да убиваме всички,за смятаме,че са вреда за нашето общество.Понякога се прекаляваше с закона и се елиминираха индивиди,които дори не нарушили и най-малкото правило,но това едва ли имаше такова голямо значение...
-Радвам се,че ще останеш се мен!А как мислиш,че ще реагират,когато те видят тук?-попитах аз,защото тя ги познаваше по-добре и може би щеше да очаква някакви реакции или какво щяха да си помиолят...

-Не знам не познавам идеално семейство Кълън но мисляче ще се ядосат,ако ми видят очите окървавени,ще ида със самолет в Африка и ще полувувам,за да хвана едър дивеч и да залича червенината в очите си.
Въздъхна и каза:
-Не знам още нищо не знаят но предполагам Едуард,ще научи той,чете мисли и бързо,ще разбере изтината.
Въздъхна и каза:
-Не знам Зак,както казах никога не съм добра в предположенията си,аз съм дейна личност не мога да си представям разни неща те или ми се случват или не всичко става на момента.

-Едуард...сигурно...аз съм тук и ще те пазя,каквото и да искат да ти направят-казах аз и се усмихнах,като я поглаих леко по лицето и я целунах много страстно с език.Тя май наистина нямаше и капка въображение...
-Ти май...наистина нямаш,абсолютно никакво въображение...нали?!-попитах аз,макар че и знаех отговора,щом неможеше да си представи нещо толкова просто,като една реакция или как убиват даден човек.Фантазията според мен е излишна,но понякога има моменти в които може да ти потрябва...

-Преди когато бях малка си мечтаех може би не знам,мислех се за принцеса. Но по нататака в годините всичко което исках ми се даваше,исках корона имах я,исках да ходя по подиум ходех. Исках къща на плажа имах я,мечтаех за мъжа до мен,когато станах голяма но от приятелки чух колко е гадно мъжете да те използват. Защото красивите момичета в гимназията се смятат,за леки жени и всеки може да спи с тях.
Това бе ясна констатация:
-След катастрофата сякаш напълно загубих и малкото си фантазия. Всичко загубва смисъл когато се мислиш за мъртъв. Планирам убиството на дивеча,знам как да го нападна но не се появява,като образ,чак в момента до който това не се случи и не е станало истина. Картините,който са в главата ми са само случили се събития,който ми помагат да си вземам поука от грешките и да се осъвършенствам. Но за 5 г. не съм си мечтала. Просто търсех хора,който да ме приютят и да ми помогнат мисълта ми бе обзета,как да се предпазя и да оцелея.
Тя се качи върху него и каза:
-Ужасно е друго,не се обиждай но колкото и да си миеш зъбите още усещам аромата на човешката кръв и ме кара да полудея...
Целуна го страстно толкова сладко че просто можеше да го остави без дъх.

-Явно е останала трайно...пречи ли ти?-попитах загрижено аз,защото не исках да я дразня,но неможех да се сържам да не я целувам.Жадувах за нейните устни,исках да я целувам,исках да вкусвам нежните и устни и език,толкова бяха "апетитни" за мен,не можех да си представя ако не можех да я целувам.Историята и неистина бе много неприятна и и съчувствах...
-Какво точно се случи в катастрофата...ако искаш може да ми разкажеш,но ако е много болезнено за теб не е нужно!

Целуна го още един път и каза:
-Не ми пречи но направо ще ме побъркаш и ще те ухапя някой ден,кълна ти се!
Каза тя като се усмихваше и се засмя. Тя го галеше леко по гърдите не и бе неприятно просто не знаеше какво да мисли:
-Тъкмо се готвех за мис САЩ,бях спечелила щатския конкурс. Пътувах сама в чисто новия опел на татко,но с личен шофьор,тъй като аз не мога да карам. Бях най-отзад и се оправях,щяхме да закъснеем за регистрирането. Бях много притеснена,адски ми миришеше на алкохол но го отдадох на счупения парфюм в колата,който счупих този ден. Но той се смееше неистово,на един от завоите не взе завоя на време,загуби контрол и се заби в мантинелата,а след нея масивни гори,слизащи стремглаво на долу. Изпищях излетях през прозореца,понеже бях без колан.
Тя леко си спомни за това и каза:
-Помня болката когато се търкалях на долу,чувах как косттите ми се чупят. Две или три минути след това чувствах още болка и се молех да съм мъртва,не си чувствах краката нито нищо,замо болка. Загубих зрение и не виждах,само чувах и усещах болка.
После спря да си играе и каза:
-След 2 мин. почувствах ожасна изгаряща болка,все едно горях,все едно ме печаха на бавен огън. Болеше,молех се и исках да умра,след това помян,червени очи,червени като товойте но може би повече. Загубих съзнание и след това се свестих в болницата.
Въздъхна и каза:
-Когато майка ми влезе,усетих жупел да прогаря гърлото ми,сякаш бе най-вкусното нещо на света. Скочих и зграпчих майка си но преди да я зграпча дойде лекаря,който бе от Кълън и ме спря. Тогава ми обесни всичко след това ивях на плажа и се хранех с делфини и др.
Въдъхна и каза:
-Непомня,кой ме е създал но искам да знам,защо не ме е убил?

Това беше ужасно,представих си как е падала и болката която е чувствала.Катастрофата е била ужасна за нея,замалко почти усетих нейната болка.Тя спомена червени очи,което значеше ,че не е вегатарианец,значи е бил или някой от Волтури или номади,но не ся убили а са я превърнали.Имали са замисъл,нуждаели са се от хора,които да се присъединят към тях,но нещо се е объркало,дошла е линейка,а те са се стрснали и са избягали,лекар се оказва Кълън,който я спасява и и обснява всичко,или нарочно са предизвикали катастрофата и са имали план или са решили спонтанно да не я убиват,а да я пресъединят към тях...това беше загадка трудна за разрешаване,стана ми интересно и започнах да размишлявам по този въпрос...
-Червени очи казваш...а нещо друго спомняш ли си...детайли от катастрофата или след нея?-попитах аз,обичах да разгадавам разни неща,падах си по пъзелите,но не тези от части,а тези с убийства и тяхното разнищване...както и тяхното създаване.

-Не зная но в тази местност,се съобщаваше за диви животни,който нападат ловците. Бяха тъгнали цяла ловна дружина да търсят но никой от дружината не се е върнал. Единственото,което си спомням са само червените очи ужасно червени очи. Очи на дявол,който постояно се храни с човешка кръв и не спира.
Поклати глава след това каза:
-Само си спомням в огъня изреченито "Ти луд ли си какво направи с нея?" найстина не помня много,дори след това не помнех у човешкия си живот,припомних си го с касетките и знаех с кого съм се запознавала и кой какъв мие. Но не помня много.

-Странно...помня,че имаше някаква групичка която идваше да ни държи сметка,но някои от тях не се върнаха...все тая няма значение...знаеш ли че много обичам създаването и разрешаването на такива мистерии-усмихнах се аз и отново се замислих,незнам какво е билно,но сега кръга на създанията е по разширен,предполагах че е вампир,но не бях сигурен,щях да говоря и с други,но щях да стигна до дъното на историята...

Тя го целуна отново усещаше още кръв по него. Беше почнала да огладнява и всичко усещаше. Толкова и хареса,че вси устни в неговите и не устно и без да иска го ухапа по долната устна. Капчица потече от устната му тя не усетно я впи и когато разбра,какво е станало се стъпна. Дишаше тежко и бе превъзбудена гледаше го така така странно и почти виновно и каза:
-Извинявай не знам какво ми стана...
Слезе то него,като седна на леглото чувстваше се виновно но сърцето и биеше луду. Спря да диша за да не чувства аромата му,защото още щеше да полудее.

Аз отново се доближих до нея и започнах да я целувам,кръвта от устната ми течеше и капчици попадаха в устата и,не ме болеше,но незнаех как ще реагира, облизах устните и и усетих студената си кръв,никак не ми хареса,но все пак продължих.Целувките ми ставаха все по страстни и в същото време кървави.Отстрани изглеждаше супер противно и извратено,но никак не беше лошо.Аз пуснах езика си на свобода и той започна да се "разхожда" из устата и' като нежно галеше нейния. език..

Когато разбра,че него не го боли,го целуваше още по страстно. Неговата кръв не бе сладка,като човешката но кръвта му я караше да полудее. Всяка капка бе поглъщана жадно от нея,като не след дълго раната се затвори. Тя леко простена толкова и хареса в един миг,че и се прииска още. След това красиво усещане лампата,която бе над главите им и не светеше изведнъж светна и премигна. Ат се засмя и каза:
-Толкова си сладък...
Каза тя и не знаеше какво върши започна да го гали по тялото,сякаш знаеше какво прави но водена само от чувството и страстта. Кадната сцена се превърна в нещо като страстна сцена,нямаше и следа от кръвта,защото тя бе изпила всичко,докато раната не се затвори и не изчезна. Леко простена и каза:
-Не знам какво правя просто толкова много те обичам и желая...
Не можеше от днес нататака да си представи живота без него.

» Покоите на Джейн Волтури
» Покоите на Джейн Волтури
» Покоите на Лара
» ПОКОИТЕ НА РЕЙВЪН И ДЕЙМИЪН
» Зак Волтури