-Както искаш...тя просто искаше да помогне...а и няма нужда да ми държиш тон-казах аз напълно спокойно и я погледнах.Личеше си,че беше разстрояна и гневна.Аз станах и се поразходих малко из поляната,докато си мислих за станалото,беше доста изненадващо.Изненада ме също и реакцията на Атенодора,не очаквах,че ще приеме всичко това толкова навътре...Стефани искаше да помогне,но по някакъв странен начин,по който Ат не го разбира.Върнах се при момичето и седнах,до нея,като попитах:
-Искаш ли да тръгваме?
п>п сори,че не писах,но бях възпрепятстван...