Гората

Заглавие: Гората Сря Сеп 16, 2009 3:01 pm

В покрайнините на Волтера имаше гора,обвита в гъста-плътна мъгла.Хорта и не припарваха до нея.Лианите бяха вплетени един към друг,клоните от корените на дърветата, невидими за човешкото око пък се преплитаха по земята.Денем слънчев лъч достига само в средната част на гората,в която има езеро и пролуката светлина между многото корони на дърветата,кара водата да блести.Гората беше несравнимо спокойна,само птичките се чуваха весело да чуроликат около езерото.

ПП:понеже гледам,че ви липсва гората и тичате на разходки при Кълън или Денали,та реших и тук да направя една,за повече удобство..

Заглавие: Re: Гората Пет Сеп 18, 2009 11:23 pm

След като се събудих , излязох от Покоите на Джейн , а след това и от замъка. Реших да се поразходя из гората. Когато отидох там , зърнах Касиди.
- Хей , Касиди - провикнах се аз и скочих от едно дърво точно пред нея.
- Здравей.. - рече тя , малко недоверчиво и още не бе запомнила името ми.
- Искаше да ти покажа какво сме правили преди да станеш вампирка нали? - попитах я и тя кимна.
- Добре , хвани се за врата ми , и се опри на гърба ми - рекох и аз. Хвана ме и бе готова. Аз също. Затичах се напред , и с един скок , вече бях в короната на едно дърво. С няколко скока , вече бях на няколко дървета напред. После скочих от дървото и се приземих на земята плавно. След това , отново се затичах , и започнах да се катеря по едно високо дърво. С няколко отскачания по голямото му стъбло , отново бях в короната. Стъпих на един клон доста дебел и дълъг клон и рекох:
- Каси , това ти бе едно от любимите неща - направих две крачки (като засилка) по клона , и с много висок скок , прескочих няколко дървета на веднъж. Помислих , че това е достатъчно и отново плавно се приземих.
- Надявам се сега , да си си спомнила нещо?!

Заглавие: Re: Гората Пет Сеп 18, 2009 11:42 pm

- Уау.. - прошепнах и остнах с отворена уста. - Явно е било забавно. - засмях се тихичко.
Той ме погледна и ми се усмихна. Тази усмивка.. така красива и пленителна. Не можах да се сдържа и аз също се усмихнах.
- Хей.. - каза той замислено - Искам да ти покажа нещо. - след секунда отново бях на гърбът му, краката ми бяха увити около кръста му, а ръцете около врата му. Той се затича бързо и двамата се понесохме сред гората. Не след дълго се оказахме на малка полянка. Заобикалящите дъвета описваха поти идеален кръг. Седнах на тревата, обвих краката си с ръце и подпрях брадичка. Той седна на няколко метра в страни от мен. От някъде се прокраднаха слънчеви лъчи и осветиха Деметри. Погледът му беше зареян някъде напред сред дърветата. Загледах се в него и започнах да изучавам перфектното му лице.

Заглавие: Re: Гората Съб Сеп 19, 2009 12:06 am

Времето беше перфектно. Слънцето осветяваше половината част на нейното и мойто лице. Чудех се , дали да я поканя в клана , но на този етап може би бе малко рано и незнаех каква ще бъде реакцията на останалите от семейството.

Заглавие: Re: Гората Съб Сеп 19, 2009 12:25 am

Откъснах поглед от Деметри. Излегнах се назад, загледана в небето. Беше светло и почти нямаше облаци.
От известно време на полянката се беше възцарило мълчание.
- Ами.. - казах аз, а той обърна глава към мен - Какво прави докато мислеше, че съм мъртва?

Заглавие: Re: Гората Съб Сеп 19, 2009 12:35 am

- Амии .. - чудех се какво да и кажа но продължих - През повечето време стоях във Волтера. Начело вече не са онези , които искаха да те убият. Сега е Джейн , тя е много мила и добра с тези , които обича но с другите.. -
- Е , какво ще правим сега? - попитах я.

Заглавие: Re: Гората Съб Сеп 19, 2009 12:41 am

Замислих се. Дали тази Джейн има нещо с Деметри.. И си представих какво ще стане, ако тя разбере че преди с него сме били заедно. Преглътнах бавно и като се постарах да премахна тези мисли, казах:
- Ами.. незнам.. ти реши.. - усмихнах се. В момента не се сещах каквото и да било.

Заглавие: Re: Гората Съб Сеп 19, 2009 12:45 am

- Аз ти припомних , какво правехме преди. Сега защо ти не предложиш нещо . което обичаш да правиш? - попитах я аз и се усмихнах.. Погледнах към небето и аз също се излегнах назад..

Заглавие: Re: Гората Съб Сеп 19, 2009 1:00 am

Лицата ни бяха на сантиметри едно от друго. Известно време се гледахме, но напрежението започна да надделява и аз извърнах глава несигурно на другата страна.
- Хмм.. - замислих се какво обичам да правя - Обичам да гледам Волтера и околностите от по-високо.. обичам да се разхождам. - направих кратка пауза - Преди често се чудех от къде имам медальона. А сега вече знам.
- Ами ти, какво обича да прави един член на Волтури? - попитах с усмивка, въпреки че все още отбягвах погледа му.

Заглавие: Re: Гората Съб Сеп 19, 2009 1:08 am

- Типично за един член на Волтури е да пие човешка кръв , това ни е любимото занимание. - рекох аз и тя ме огледа очудено.
- Също така , скоро ще се проведе битка , между клана Волтури и Кълън. Има още нещо , съюзници на Кълън са и Денали!! Ще бъде готино да ги разкъсаме всичките - добавих

Заглавие: Re: Гората Съб Сеп 19, 2009 1:18 am

Замислих се. За какво ли щяха да се бият Кълън, Денали и Волтури?
- Аз също пия човешка кръв. - казах след известно време - Доста си свиреп.. - засмях се - Да не би онези две момичета на улицата, когато ме остави, да са били Кълън? Тогава не реагира много радушно..

Заглавие: Re: Гората Съб Сеп 19, 2009 1:22 am

- Да , Кълън бяха. Извинявай , че те оставих тогава , но имах спешна работа. Виждам , че искаш да знаеш защо ще се бием. ами една от сестрите ми нарани една друга вампирка и гаджето и обяви война , ако мога така да се изразя - рекох аз.

Заглавие: Re: Гората Съб Сеп 19, 2009 1:49 am

- Аха.. - кимнах - Ти явно мислиш да участваш...
Замислих се. Май се предполагаше и аз да помогна.
- Ами, аз също ще мога да се включа. Силна съм.. имам добра дарба.. пък и малко помощ няма да е излищна.

Заглавие: Re: Гората Съб Сеп 19, 2009 2:28 am

Незнаех дали това е добра идея. Рекох и:
- Ами , мисля първо да се консултирам с другите и тогава ще ти кажа. Но все пак не мисля , че е добра идея..

Заглавие: Re: Гората Съб Сеп 19, 2009 2:33 am

Реших да го подразня и заговорих:
- Защо? Не искаш да се бия, понеже се притесняваш за мен или просто не искаш да ви се бъркам в битките? - засмях се - Деметри, не съм слаба.. мога да се бия, но щом не искате помощта ми, тогава добре. - изражението ми стана сериозно. Бях се задигнала на една страна и се бях подпряла на ръката си.

Заглавие: Re: Гората Съб Сеп 19, 2009 2:47 am

- Можеби се притеснявам малко , а пък и както казах , трябва да питам останалите от семейството. - рекох аз и я погледнах усмихнато..

Заглавие: Re: Гората Съб Сеп 19, 2009 2:58 am

Малко? Добре... може би вече не означавах нищо за него. явно времето ни беше раздалечило твърде много. Изпитах известна болка, че съм разбрала за всичко това, от къде имам медальона и кой ме е напавил вампир, а пък нищо не се беше случило. Изпитвах някаква странна празнота, но пък и не чувствах нещо да се е променило особено.
- Аз.. ъм.. виж.. аз трябва да тръгвам. - казах безчувствено и се изправих. Не мислех, че нещо ме задържаше на това място, поне сега. - Ще се видим някой път... може би. - прошепнах и тръгнах през гората с човешка скорост, оставяйки Деметри отзад на поляната.

Заглавие: Re: Гората Вто Сеп 22, 2009 12:42 am

С бавна и уморена крачка минавах покрай дърветата в дълбините на гората. Бяха бе обзели мисли за Мариус. О! Вярно.. Не съм писала за Мориус досега. Той всъщност е чинал през живота ми. Той беше целта на живота ми. Любовта на живота ми. До сега не съм ви разказвала пълната история на живота си нали? Целия ми живот, преди и след превръщането ми във вампир е свързан с този мъж. С тази любов.
Бях едва на десет години, когато за пръв път видях Мариус. Баща ми и неговият баща бяха колеги. И двамата участваха в Сената в Рим. И ние живеехме в Рим. Мариус, заедно с още няколко мъже, беше дошъл на приказка с баща ми. Както всеки ден, но той идваше за пръв път. Влюбих се щом го видях. Той поиска да се сгоди за мен, но баща ми отрече категорично.
Когато бях на петнадесет беше първият ми брак. За щастие, тогава Август Цезах водеше война и съпругът ми умря. С вторият се случи същото. Нямах деца и нямах намерение да се омъжвам отново. Бях се отдала на грижи за вече възрастния се баща.
Не съм казвала, дори семейството ми Волтури не знаят, но аз имах петима братя. На престола се беше възкачил прекалено зъл император и Рим остоянно участваше във междуградски войни. Тогава най-малкият ми брат, Луций предаде баща ми и останалите ми братя и единствено аз успях да се спася. Заминах с кораб към Антиопия. Баща ми беше предвидил подобен развой на нещата и беше натоварил всичко на един кораб готов да ме отпрати. Напуснах родния Рим и окончателно вече живеех във Антиопия, под друго име и самоличност.
Още като по-малка бях посветена във култа към Изида, майката на всичко, богинята на всевъзможното. Във новото ми местонахождение имаше прекрасен Храм, жреците и жриците бяа се постарали и го бяха обогатили с какви ли не неща. Там, във храма на Майката срещнах отново Мариус. Любовта и смисъла на живота ми.
Когато го видях се очудих как се е запазил във времето. По-късно естествено разбрах, че е станал вампир. След срещата ни той по всевъзможен начин се опита да ме предпази от кървавите сблъсаци на вампирския свят. Но ето, дойде момента в който аз станах вампир. Бях щастлива, с вечен живот и любовта, която бленувах от десетгодишна.
Така, в щастие с Мариус прекарахме около две столетия. Една студена нощ, се скарахме по-жестоко от колкото искахме. И двамата изказахме мнения, които не мислехме и думи, които не искахме да кажем. Излезнах навън и около три дни не се прибрах. Когато вече не издържах без любимия и се върнах, той беше отнесъл статуята на Майката и беше изчезнал. От тогава не съм го виждала, любовта на живота ми.
И ето ме, вървях сред дърветата и мислех за миналото, върнах се няколко века назад и си спомних кога за пръв и последен път изпитах истинска любов.

Заглавие: Re: Гората Вто Сеп 22, 2009 12:52 am

Додох да потренирам скороста си.качих се на едно дърво И започнах да скачам по клоните на дърветата като се чупиха след като скоча на друго.Изведнъж видях сСтефани качена на едно дърво и се отнесох ударих си главата в един клон и се завъртях и паднах на земята.

Заглавие: Re: Гората Вто Сеп 22, 2009 12:58 am

Извърнах погледа си в посока и кой да видя. Джейкъб Блек. Не го бях виждала от онази нощ и инцидента с Кълън. В момента бях прекалено уязвима Мисълта за миналото ме бе обзела, затова не помръднах от мястото си. Не казах и дума. Всъщност имах желанието да се пренеса в Древен Рим, в някой храм на Майката, където е хванала Краля си за ръка и гледа безмълвна напред.
Исках да се помоля на Кралицата, на Майката на всичко, да я попитам "Единствена, къде е Мариус сега?", но храмове отдавна нямаше, а култът към Изиза вече не съществуваше. Реалността беше пред мен, реалността беше Джейкъб, който сега лежеше на земята и се смееше на тромавостта си.

Заглавие: Re: Гората Вто Сеп 22, 2009 1:06 am

За първи път бях тука и както се смеех станах и изчезнах.Бях дошъл да се тренирам но обаче се загубих.Тази гора и имаше нещо напомни ми за моята любов.Бях на 16 и се разхождахме из гората която вече е няма.Бяхме хванати за ръка и се целувахме.Един ден реших да я кача на едно дърво.Качих я и тя се беше очудела тя незнаеше че съм върколак.Реших този ден да се разкрия пред нея.Превърнах се в върколак и тя се стресна тя каза да я сваля аз я свалих и си тръгна.След два дена я видях на плажа Ла Пуш тя искаше де се удави скочи от една висока скала но изведнъж изччезна явно някой я беше зал но кой с такава скорост можеше да се среща освен някой върколак.Точно от тогава не съм я виждал.

Заглавие: Re: Гората Вто Сеп 22, 2009 1:11 am

Е, и Джейк си тръгна а аз отново останах сама със спомените си. Бяха ме завладяли, както мрака бе завладял живата ми. Реших да де придавам на гората усещането за тъга и изгубени години, и тръгнах към вкъщи. Не бях сигурна дали няма да припадна по пътя, но поех този риск. Чувствах се безсилна, точно като когато бях смъртна и безпомощна. Излизайки от гората се обърнах и я прокълнах, заради спомените, които ме бяха завладели в нея.

Заглавие: Re: Гората Съб Апр 17, 2010 1:52 pm

Вървях безцелно, дори аз не знаех на къде да тръгна. На къде изобщо вървеше живота ми сега? Сама не знаех, знаех само, че в момента ме боли, много. Пред мен започнаха да се появяват дървета. Страхотно! Май се бях озовала в гората... И защо тръгнах точно на сам? Защото спомените отново искаха да ме завладеят, както бяха успяли да го направят миналото лято. Този път обаче не бяха за Мариус, този който смятах за любавта на живота си, бяха за Джейкъб, любовта на настоящето ми. Тук беше едва втората ни среща, въпреки че не беше точно среща.
Седнах до едно дърво и се замислих, къде ли е сега? Какво ли прави? Забравил ли ме е? Е, явно ме беше забравил, след като няколко месеца не му писах дори къде съм... Надявах се да беше забравил характера ми, начина ми на мислене, любовта ми, името ми, мен.. Надявах се, че болката, която сполита мен сега, никога да не достигне до него.
Затворих очи, но когато го направих, пред мен мигновено се появи образа му. Мамка му.. Дали щяха да ми бъдат нужни векове наред за да го забравя? Както с векове наред помнех Мариус... Ако бях човек, сега нямаше да мога да дишам, нямаше да мога да мърдам, да виждам нещо друго освен него. Щях да пролея безброй сълзи, да се поболея..
Тогава се сетих, че не бях пила кръв от няколко дена. Чувствах се отпаднала, в немилост. Другите членове на семейството се бяха разпръснали на някъде, и сега бяхме едва шепа хора.
А и Джейк си тръгна... Отново мислите за него.. А как болят само!

Заглавие: Re: Гората Съб Апр 17, 2010 9:51 pm

Станах от мръсната земя бавно и внимателно. Колкото и да се мразех в момента, трябваше да си намеря храна, при това свежа, която да ме държи за няколко дена напред. Вървях по гората и си мислех за точно две неща. Джейкъб Блек и от къде да си набавя кръв.
В този миг от блуждаещите ми мисли ме извади един напълно познах вълчи вой. Айро, бях го забравила в хола на имението. Въздъхнах, как можах да го оставя там сам и беззащитен... Той се затича към мен и се сгуши в ръцете ми, когато започнах да го галя нежно па вратът.
Вдигнах поглед на пред, обунянието ми се отключи. Надуших нещо. Беше прясно, сочно и първо употреба. Забързах крачка на пред, а вълкът ми тичаше след мен, за да може да ме настигне. Инстинктите ми ме водеха в момента, разбрах само, че отивам към центъра на градът.

Заглавие: Re: Гората Вто Апр 20, 2010 1:59 am

Знаех че е опасно да съм тук но все ми беше тая.Стефани МРАЗЯ Я.Бях бясна.Взе брат ми, а сега и Ат.Седнах на едно съборено дърво.Сгуших се и незах даже дали брат ми ме е последвал.

» Гората
» Гората
» Гората
» Гората
» Гората