Гората

След по малко от минута бяха в гората. След кат видя Бет,я прегърна силно,нямаше нищо в нея никакво електричество. Хвана я за ръцете и каза:
-Наистина бяха много груби към теб,не го заслужаваш но просто не трябваше да им обръщаш внимание.
После пусна едната и ръка и каза:
-Не се сърди на брат си,че не ти обърна внимание,беше го страх дали няма да пострадаме. Не искам д се карате,направи го заради мен,нека края на вечерта поне бъде весел.
Каза тя като и се усмихна топло.

П.П ссори за спама ама Стефани ако не спреш ще се наложи аз да те спра.

Ат изкрещя и каза:
-Престанете да се карате тук не му е мястото да се забавляваме. Волтуре е строг клан,който със сигурност,щяхме да бъдем разкъсани и дори брат ти да искаше да се съпротивлява,ако не се бяхме защитили сами. Зак се е доказал,а ние тук сме нищо,ти го знаеше Бет тук не е място за забава не мисля,че Волтури може да се забавляват,както ти си мислиш.
След това пое си въздъх,очите и бяха кървави и каза:
-Нека да се приберем и да се наспим,а утре,когато Стефани ме обочава вие ще идете да се забавлявате! За разлика от вас аз вече и родители нямам нямам и приятели,за това бъдете благодарни и на това което имате пък би било и то да не ти харесва,по добре брат,отколкото никакъв брат!
Каза тя,като тръгна напред към замъка,като не искаше никой да види сълзата,която покапа по бузата и и бързо бе отметната на страни. За първи път я заболя ужасно много от думите и.

Беше по гладна от всякога и кръвта не и помагаше. Отлепи поглед,не докосваше Зак,бе малко ядосана и съжали,че го намесва 100%,щеше да го използва въпреки предопрежденията. Тя следваше Стефани,не искаше да се подлага на това искаше да с еприбере и да не участва в този парад на глупоста,който позволи да стане. Стигнаха след дълго вървене след това каза:
-Мисля,че това ще свърши зле!
Каза тя направи няколко крачки.

Щом видя бежизнения Зак,щита и енергията се засили. Тя се ядоса и каза:
-Мъртва си ти го причини не трябваше да идва! Мразя те Стефани ти си коравосърдечна кучка....
Гората се подпали,толкова силно гореше. Тока циркулираше,кръвта го захранваше можеше и още,защото гнева и сълзите и бяха нарастнали до не обратими количества. Нищо не се пропусна мислите и бяха насочени,как да убие Стефани. Настъпваше бързо и скоро Стефани,щеше да бъде опърлена с не човешки ток,дори не вампирски. Сълзите и се стичаха,имаше чувството че ще умре искрещя и цитът лумна по силно:
-Ти си виновна и ще те убия кълна ти се!

Ат се обърна кървава сълза се стече от окото и и тя каза:
-Зак,ако нямаше дарбата,заради Стефани,щеше да си мъртъв. Иска да разбере капацитета на дарбата ми,подяволи те не мога ли да си пия животинската кръв и да не преча и навреждам на никого,както правя през шибаните 5 г. на никого не пречех и на никого не вредях!
Дишаше бързо и се опитваше да се успокой. Енергията и пак се засили,кръвта,още я подхраваше.

-Не искам да я виждам,никакъв урок не ми даде,това което го знам си го знам от преди. Възхищавам се на това,че е толкова дълък потомък на Волтури. Но аз не съм играчка и не може да се постъпва така с мен,все едно съм развалена и трябва да ме програмира по свой вкус!
Ядосана беше безумно ядосана:
-Колко пъти трябваше да и повторя,че дарбата ми е под контрол,когато пия животинска кръв,а тя дай да ме ядоса...
След това каза:
-Закари,разбираш ли си,че само косъм ме делеше да не я убия заради теб,ако не се бе обърнала,да проследя погледа и къдее,щях да я изпържа като къртов.
Премигна и каза:
-Няма да говоря повече с нея като съм тук...
След това тръгна на долу.