Къщата на Кълън в Бургас

Том беше отишъл в хола.Точно тогава забеляза Ана,и попита:
-Какво стана?Добре ли си?

Ана още гледаше шашната, после стана, но се спъна в килима и падна.
- Това показва, че пак съм си аз. - каза тя, разтръвайки стъпалото си, докато се носеше във въздуха. Леко се приземи до Томас и попита.
- Ам, от кога спя и да е ставало нещо. - след което опиа раната от преде. Дупката беше съвсем малка. Забеляза, че превръзката е нова. "Върха е този, който се е грижил за мене." Ана се настани удобно и зачака отговора на Том.

-Ами всъщност не.Да ти помогна? - попита Том,след което вдигна Ана,и я сложи на дивана.Тогава продължи - мисля че ще е добре да те пренесем в някоя стая.Как мислиш?

- Не знам и тук ми е добре. - каза тя. - Благодаря ти. После се замисли сети се, че го беше питала нещо, но какво...
- Впрочем, какво те бях питала, вчера или оня ден? - попита, почесвайки се по главата.

-Мисля че ме попита дали съм ти баща.Което е невъзможно разбира се...Просто съвпадение!

- Оу, извини ме. - каза засрамено. После се огледа и попита:
- Ами къде са другите. Да не би да се бият или нещо да се е случило с тях. - Ана се изправи рязко и се замая, но успя да се задържи за масата и остана права, с разтревожено лице.

-Не,ти трябва да почиваш!А относно тях,Триш сигурно е в стаята си,както и Едуард.Има свободни стаи,които ние ще ползваме.Всъщност къщата е доста голяма!Като се оправиш,трябва да я разгледаш!Аз идвам след малко,мисля да те местя в някоя стая.Идвам след малко...
Каза Том,като излезе от хола и затръшна вратата...

- Добре. - каза леко стресната.
- Хм, май с нещо го ядосах, но с какво..?. - каза тя и седна. Чувстваше се леко отпаднала. Започна да проверява силите си. Опита се да повдигне чашата от масичката. Успя да я вдигне на 20-тина сантиметра и с оглушителен трясък падна на земята. Тя не се изненада, а стана и започна да събира парчетата, леко се одра, но нямаше нито кръв, нито нищо - само рана. Тя хипнотизирана гледаше порязоното, при което отново изтърва парчетата. Те леко издрънчаха и заглъхнаха в ноща. Ана седна, мислейки за семейството си.