Къщата на Кълън в Бургас

- Какво става тук?- попита Триша Томас, който беше пред нея.
- Това е парти нали? Или войната е започнала?- тя се колебаеше. ох, какво си мислеха. Да победят Волтури? Естествено че можеха. Какво акто са повече, качеството е важно.

Почувствах болката на Алек и бързо препратих послание към Джейн.
"Аз се телепортирах първа. Алек нищо не ми беше казал. Не го обвинявай. Ще се разберем после,даже след малко,защото идваме!"

- КЪЛЪН да поздравиш Ана от мен. - казах с голяма нотка подиграфка и се качих в колата.Отпрашиш към имението зада тренирам Лара.През целия път неможах да сваля доволната усмивка от лицето си.ЧУх думите на Джейн и отвърнах тъйкато си общувахме чрез телепатия."Сестричке знаеш какав съм не се здържах трябваше даго направя не се тревожи за нищо.Джийн няма нищо Джейн знае какъв съм и на какво съм готов за семейството си щях даго нападна ако нети бях обещал че ще се здържа до войната".

-Е,оставиа ни.АМи дълга история.Като за начало днес дойдоха до дома ни и се заяждаха...и така се стигна до тук.Предлагам да влезем вътре ,има да се оговаряме.Хайде,влизаме ли?
Попита Том,след което тръгна да влиза навътре...

Триша неможеше да се държи повече.
- Чакай...-промълви тя и спря Том.Обърна лицето му към своето и го целуна. Най-сетне се разкри.

Toм беше изненадан.След всичко което стана,а сега това.Лицето му се зачерви.Незнаеше дали това е възможно за вампирите,но стана.След целувката на Триш,Том я прегърна и отвърна на целувката й,без да се интересува,че Едуард е около тях,той притисна леко Триша леко до себе си и продължи със страстните целувки...

Триша продължаваше да целува красивия Том забравяйки останалия свят. По едно време се сети, че Едуард е там. Но какво пък толкова, и той е целувал Ана! Триша спря.
- Мисля, че толкова ти стигат!- каза тя и го прегърна.
- Ееех...

Том унемя...незнаеше какво да каже...Изведнъж се истъси и каза:
-Еее,искам още! - след което се засмя. - Добре де,щом казваш...Нека влезем вътре,защото може още някой от Волтури да се врътне...А и трябва да се оговорим за накои неща...
Каза Томас,след което хвана Триш през кръста и тръгнаха навътре...

- Много искаш!- изхили се Триша след акто влязоха вътре.
- За какво щяхме да говорим?- попита тя любопитно. Но не я интересуваше де...

Когато влязова в хола,Том и Триш се настаниха на дивана едн до друг,а Едуард седна на фотьойла.
-Мисля че трябва да измислим плановете за нататък...Те знаят слабите ни места,време е и ние да ги разберем.Джейн се беше сгущила с един.Не му знам името.Но мисля че ако те искат да нараняват Триш,за да ме заболи,може би и ние трябва да подходим така.Или по-скоро подобно на това.Това според мен е нейното слабо място.Това исках да го кажа сега,защото после може и да забравя.За сега първата ни работа е да доведем Ана тук,да й помогнем,и да направим защитни заклинания и какви ли не още неща около къщата.Така,че да неможе да ни проследят и да неможе да чуват и виждат това,което става тук.После трябва да наберем още членове на групата.Мисля че Кой ще е една от тях.Все пак щ трябва да пговорим и с нея.Кажете вие какво мислите...

- Ха! Щели да ме заплашват! Ама моля ти се! Ти за кой говориш? За мен или за някой заек?- Триша се изсмя. Нея да я пребият? Пффф! Абсурд!
- За Ана имам грижата аз! Мога да се оправя!- намигна тя на Едуард. Щеше да идаде някоя отвара илибилка... Но товяа нямаше да е достатъчно. Трябваше спешно да прегледа Ана. Триша се изправи.
- Съжелявайм хора, но аз трябва да вървя!- каза тя и изтича до вратата.
- После пак щес е видим... Том!- довърши Кълън с леко закачлия тон и се шмугна през вратата.

-Предлагам,да започваме...Аз ще отида да взема Ана,а вие стойте тук,и измислете нещо...Когато се върна ще обмислим какво да правим,и как да защитим къщата...Идвам сле малко - каза Том,след което целуна Триш,стана и се телепортира...

Том,Триша и Ана се телепортираха в къщата:
-Така,дайте предложения за защита на къщата!

Всичко стана много бързо. Изведнъж някакво момче се появи, грабна двете и ги телепортира в някаква стая. От неочакваното пътуване на Ана й прилоша, а и от стоенето права се олюля и падна на пода. Опита се да стане, но успя само да седне, наранявайки дясната си ръка. Цялата пребледня.

Том отиде до Ана и каза:
-Много,много съжалявам...Не трябваше да го правя така...Казвам се Томас...Томас Денали,и предпочитам да ми викат Том.

- Добре съм. - измънка тя и се опита да стане, показвайки че е силна, но раната я заболя и от бързото ставане се замая и отново легна. Разтърси глава и пак опита да стане, но с малък резултат. Накрая успя да се задържи в седнало положение, подпирайки се на Ед. Погледна Том за дълъг момент и го попита
- Ти трябва да си Том, ам извини ме но поразително приличаш на баща ми. И той се казваше Том. Да нямаш нещо общо с него? - попита тя, но й се искаше дори да не си го беше помислила. Всичко това я накара да си спомни инцидента. Тя се натъжи, но се опита да не го показва.

- Томас Денали!- изкрещя Триша.
- Как смееш да караш Ана тук. Тя не е пригодена за пътувания! Не се перчи че ще ти забърша един плесник и няма да ти е добре! Ясно?- попита Триша и наперено отиде до Ана.
- Веднага отиваш в стаята на Едуард. Не ми пука кой какво ти разрешава. Отиваш там!

Том незнаеше какво да каже...Да отворови на Ана,или да послуша Триш...Ами какво да каже на нея...Без да казва нищо,той влезе в стаята на Едуард.Седна на леглото и започна да слуша,какво става отатък.Изведнъж стана,отвори прозореца на стаята и скочи в двора...

Ана спеше от няколко дни. Беше се събудила на няколко пъти, но съвсем за малко. Сега тя сънуваше как върви в една гора със семейството й. Изведнъж те започнаха да избледняват един по един и падаха на земятя с окървавени вратове. Ана застана пред брат си, за да го защити, но нищо не се получи. Той падна, гледайкия по същия начин, както когато бяха във къщата и вампира пиеше кръвта му. Фона започна да се сменя с тъмен и тя отново видя мъжа. Започна да пищи и се опита да побегне, но нищо не стана. Вампира я хвана и започна да я разтърсва. Изведнъж лицето му се промени и се превърна в таво на Том. Ана се бе събудила и седеше на дивана, цялата тресяща се и гледаща хем уплашено, хем изненадано момчето. Осъзна, че явно като е викала е викала и наяве. Том...