Трапезарията

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 5:06 am

- И на мен ми е приятно да се запознаем. Рейвън Ле Морт. - Представих се възможно най-учтиво на непознатите и хвърлих поредния студен поглед на Джейкъб. - Надявам се, че не прекъсвам нещо? Попитах аз, но Стефани поклати глава. Още в мига в който леко вдигнах десницата си една от слугите постави в нея моята чаша пълна с гореща кръв. - Кълан и Денали а? Как са Едуард и Таня? Не съм ги виждала от сватбата на Маркус и внучката ми в Маями. Чух, че Едуард се е разделил с Изабела Суон, което много ме зарадва. - Подсмихнах се аз и отпих от кръвта.

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 5:08 am

Забелязах мъчението на Ат и казах студено:
-Свободни сте,ще ви повикам когато имаме нужда!-слугите страхливо се поклониха и се изнизаха бързо...Аз погледнах новодошлата,за нея знаех единствено,че углавява клана на Гарвана,аз се умихнах отново и хванах ръката на Ат,която също ме хвана...
-Приятен апетит!-усмихнах се аз на Рейвън и добавих:
-....както каза Ат,живееше с Кълън отскоро и едва ли знае много за тях-реших да отговоря от нейно име,защото забелязах,че е притеснена

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 5:13 am

-Мисля, че няма проблем. Като че ли всички по-големи фамилии се събрахме на едно място. Или поне по един от всяка.. - казах и вдигнах чашата си
-Предлагам следващият тост да е за новодошлата ни гостенка! - така показвах уважението си към Рейвън. Уважение, което не достигаше граници. Още от започнанството ни когато тя беше тук с Алик, ми направи огромно впечатление. Амазонките определено си ги биваше..
Зак се извини на Ле Морт от името на Ат, и аз допълних
-Да, мисля че не е нова само при Кълън, ами изобщо. Млада е... - казах и Рейвън я погледна любопитно.

Офф. Лека нощ. Аз утре ще продължа!

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 5:16 am

-Госпожице Ле Морт,ще дойдете на бала на клановете,който организираме нали-усмиханх се и я погледнах,незнаех много за амазонките,но сигурно бяха доста голям клан,щом имаше такова голямо уважение между Волтури и Гарвана...
-Ще се радваме да присъствате!-добавих и отново се усмихнах,като отново отпих от своята чаша

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 5:18 am

След това разсеяно се обърна и каза:
-Простете но не се интересувам от клюки те,който иска има правото да прави,каквото иска не съм човека,който да се меси в интригите,защото който се меси редовно става виновен.
Усмихна се но каза:
-Единственото което знам е че Едуарт стана кмет на Форкс и това е,живея в този дом от 2 дена,те бяха добри да ме приемат.
След това отново отряза елегантно още едно парче и му се наслади. Радваше се че Зак че до нея,това и стигаше за да се успокой,лампите в коридора спяха да мигат.
-Преди 5 години преживях,автомобилна катастрофа и се събудих така,Калън ме приютиха и ми помогнаха.

оф:за 15 път го поправям,простете ако не е много в ред,ама!

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 5:31 am

- Не се притеснявай. Вие новите имате много специфичен аромат, който се улава от километри. - Усмихнах се аз. - Е, какво мислиш за трансформацията си? Свикваш ли с новите усещания от вампирския живот? Промяната на цветовете? Сяхаш до този момент си виждал всичко в черно-бяло. А звуците? Колко нови неща успяваш да чуеш само като наколониш глава. - Докато го казвах наклоних главата си на ляво, притворих очи и леко се усмихнах на чутото. - Бях забравила каква суматоха се възцарява в този замък при всяко мое посещение. - Момичето ме гледаше малко притеснено, да не кажа изплашено. - Надявам се, че не се страхуваш от мен? Не се притеснявай. Минаха много години, от както използвах някоя от дарбите си, за да навредя на някого в този дом. А и обикновенно ги използвам върхо някой, който си го е заслужил. - Усмихнах се леко аз. За миг си спомних някой от скорошните ми битки. Обожавах момента, в който врага разбираше какво му се случва и умираше с изненада в очите. Но сега беше различно. Бях на гости и ми беше приятно. Може би единствения, който ми се искаше да нараня в този момент бе съпруга ми, който отново ме бе оставил сама. Как можеше да избере френския си клан пред мен? Та аз не избирах между него и амазонките си. Но той .... Понякога сам си заслужава всичко, което правя, за да го нараня.
- Бал ли? Нямах представа, но с радост ще дойда. Една жена никога не пропусна възможност, за да обиколи по магазините. - Усмихнах се аз и изпих леко изстиналата кръв. Не обичах да я оставям за дълго да престоява. Леко повдигнах ръката си и една от слугитите се появи и ми напълни отново чашата. Дори ми се стори, че е същата. Дали и бяха наредили да се грижи, да се чуствам добре и да съм в положително настроение?

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 5:45 am

Явно всеки си имаше по един слуга,който се грежеше за него но неиния бе по настоятелен и я дразнеше. Когато посегна за вземе чините усети аромата му,леко го погледна страшно и тихо му каза:
-Благодаря ти но не си ми нужен!
Каза тя и го докосна с пръста си,като му прекара ток през тялото. Той се дръпна,като леко се хвана за ръката. Тя се усмихна все едно нищо не е станало. След това се усмихна на красивата жена и каза:
-Свикване...-поклат глава-просто се нагаждам според случая. Просто ми е друдно да не парализирам хората всеки път когато се здрависвам с тях. Това ми е най-сложното на този етап...
След това леко поразмисли и каза:
-А,и вегетарянската диета,която тук е ужасно трудно да спазиш!
Погледна леко към слугата,който почти трепереше и не смеше да се доближи. Усмихна се доволно,че е превъспитала този човек:
-Но иначе,вие изгледжате невероятно повече съм смаяна от колкото изплашена,извинете ме че съм толкова пряма но не обичам да лъжа,а и според мен сте жена,която бързо хваща лажите!
Каза тя като се усмихна в погледа и вина ги се носеше името на фамилията и Девил,имаше леко дяволско излъчване,което също носеше някакъв страх но с своята тайнственост.

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 6:05 am

- Усещах ги като човек, усещам ги и сега. Но на дали има вампир, който да не ги усеща. - Усмихнах се леко аз. - Смаяна значи? От мен? Значи си пленена от моя чар дори и без да използвам тази си дарба. Интересно!? И какво толкова невероятно виждаш мен като изключим, че съм вампри разбира се. Тук всички сме такива. - Момичето ме погледна неразбиращо, а аз отново и се усмихнах. - Просто в последно време името, титлата и приятелите ми вървят преди мен и много малко вампири си позволяват да ми говорят такива неща в очите. Просто ми стана любопитно, затова и питам. - Не винаги беше много приятно да те уважават заради името ти, заради убийствата, които си извършил, заради вампирите в рода ти и тези които познаваш. Страха помагаше, но не и в един спокоен разговор. Кокото и на моменти да се опианявах от него просто имах нужда и от един нормален разговор. Не че вампирите бяха способни на нормални разговори. Постоянно някой криеше нещо, кроеше нещо, преценяваше околните и конкуренцията. А новите попълнения понякога дори се вманиачаваха в това.

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 6:28 am

Тя само леко премигна не предполагаше за дарбата и каза:
-Не съм запозната нито с дарбата нито с вашата титла. Аз никога не съдя преди да видя със собствените си очи и не чуя с ушите си.
След това остави прибори те и погледна в очите и рядко го правеше,защото и влияеше на чувствата към хората "Очи прозорец към душата." А душата за нея бе не прикосновено място,което искаше да остави намира. След това каза:
-Простете не ви познавам добре но има нещо в вас което ме привлича и то е,че има нещо изключително загадъчно във вас,уверена знаете какво правите и как да го постигнете.
Каза тя като леко отметна кичур от косата и който влизаше в очите и пречеше да я вижда:
-Но съм сигурна,че винаги може да ме убите,не сте го пожелали не сте го направили,а това е достатъчно за да съм впечатлена не мисли те ли?
Усмихна се леко макар че в усмивката и се криеше малко страх от думите,който произнесе. Но след това се усмихна искрено "Тя бе мъртва!" Това винаги утекваше в главата и:
-Простете,ако искате да се държа с вас,като с височаиша особа и да ви се подмазвам,винаги мога да го направя но според мен вие не искате двуличие?!

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 6:51 am

- Около мен има прекалено много подмазвачи, за да имам желание за още един. - Казах аз с усмивка и погледнах към тавана на стаята. Всеки по-досетлив би разбрал намека ми за този дом. - Да, много е лесно да убия когото и да било, когато си поискам без дори да си мръдна пръста. Но не мога да го напрявя в този си вид. Сега са ми нужни други неща, включително и движение. - Отново се усмихнах. - Колкото загададачността в мен. Може би ти е странно да виждаш вампир с изумрудено зелени очи, а не златисто-кафяви или червени като бордо. Да не говорим и за синеок вампир. - Всички се вгледаха в очите ми, явно не ги бяха забелявали до този момент, което ме изненада. Обикновенно винаги виждаха първо тях. - Знаеш ли, когато живееш прекалено дълго в мъжки свят, забравил за майка си и началото на произхода си, се научаваш да подбираш желанията си спрямо способностите си да ги усъществиш със собствени сили. Една жена никога не трябва да оставя съдбата си изцяло в мъжки ръце. Съжелявам момчета, но е така. Вие сте прекалено леконравни и мислите само за кръв и секс. А ние жените имаме нужда и от други неща. Доста дребни на пръв поглед. - Забелязах, че момичетата бяха заинтригувани от думите ми. Може би бяха забравили, че идвам от Амазонски род. Или просто не мислеха, че бих говорила така спокойно за тези неща в компанията на мъже. Но явно те не знаеха, че това не ми пречи. Просто бях свикнала да не обръщам внимание на мрачните и нацупени мъжките погледи докато говоря. - Ати, значи си вегетарианка, а? Разбирам как се чустваш не на място в тази къща. И аз така се чуствам, когато ходя на гости в Маями. Семейството на внуците ми са вегетарианци. Може би ако не беше Маркус щеше да ми е много скучно, да ловувам сама там.

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 7:16 am

Тя леко се усмихна и каза:
-Понякога думите ви се обезмислят при полежение,че не познавате личноста пред вас.
Ат вдигна леко ръка,като погали ръката на Зак и каза:
-Дори и след промяната не съм искала секс,кръв ми се искаше но мислех,само за това как да не изневеря на себе си и да не предам себе си.
Въздъхна поигра си с чашата за миг и каза:
-Живота ви е бил труден и дълъг но понякога съветите са излишни,при положение,че животите на хората и личностите,както и характерите не си приличат един с друг. Дори и да бъда предадена от мъж,това си е моят житейски урок и няма да се оплача,ще го преглътна и ще продължа нататака...
Леко се засмя и каза:
-А,и аз съм на мнение,че всички сме мъртви,дългия живот,скруполите,предателствата,двуличието,групировките,желанието за мъст,все едно сме мъртви и се намираме в Ада.
След това отново я погледна и каза:
-Аз никога не съм искала да влизам в вашия свят но ако искам секс мога да го получа,само че няма да съм аз.
Макар че тя бе още девствена и никога не бе черпила от мъшки ласки. Просто след толкова дълго време,намари някой за който си струва.
-Но според мен много бъркате,годините с онова нещо което и дори след хиляди години да продължаваш да го нямаш вечно ще грешиш и то е Разума да не изневерим на себе си. Щом някой не иска да е смен,негова воля,аз правя онова което искам и което смятам за редно.
След това погледна тавана погледна нея и каза:
-Простете за речта но ме засегна думата ви лекомислена искало ми се е да бъда но това никак не ми е било присъщо!

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 7:54 am

- Мисля, че не ме разбра Атендора. - Погледнах я в очите. - Първо не си спомням да съм използвала точно тази дума. Второ тези неща ги казвах за момчетата и мъжете по принцип. Просто изказах мнението си, че мъжете са прекалено леконравни и мислите само за кръв и секс, а не ти. Трето не съм имала предвид да не се обвързвате с мъже изобщо, а да не разчитате изцяло на тях. Има разлика, защото са две различни неща. И четвърто не съм имала да ви давам, каквито и да било съвети още по-малко на теб лично. Точно обратното, коментирах твоите думи за мен. - Замълчах за минута и отпих няколко глътки от чашата си. Бях доста изненадана от случилото се. Никога не ми се бе случвало някой да ме разбере погрешно. Нямах представа как трябва да реагирам и може би бях по-нападателна от необходимото. Надявам се да не изтълкуват поведението погрешно. Особено сега, когато Алек и Джейн не бяха в замъка и присъстващите нямаха представа каква съм в съшност. Реших да се опитам да сменя темата. Просто нямах желание, а и намерение да споря с някого за нещо толкова безсмислено. - Кой от вас ще ми разкаже за този бал? Ще има ли дрескод? Кой друг ще присъства? Може би в края на вечерята Джейкъб Блак ще пророни няколко думи, а не само да пие жадно кръв? - Имах лошия навик да задавам няколко въпроса към различни персони по едно и също време и да чакам всеки да ми каже по нещо.

P.S. Sorry че се забавих, но четях една статия в друг сайт.

Муцко, мисля да си лягам вече. Ако ти се пише напиши своя пост и аз ще ти отговоря утре. Ако ли не, то направо ще продължим с останалите.

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 8:15 am

Тя поклати глава и каза:
-Оу,не не аз се извинявам може би съм прозвучала прекалено грубо но понякога се засягам и от малкото но и аз като вас не съм имала за цел да ви нападам и аз като вас тълковах това което разбрах,може би найстина не сме се разбрали.
След това започна да си играе с огърлицата. Не знаеше нищо за този бал но определено не и се искаше да присъства,най-вероятно,щеше да се превърне накрая в ожесточено бойно поле. Винаги оставаше пасивна,когато ставаше въпрос за живота и. Дори и да бъде на бала,щеше да остане изключително пасивна.
-Аз мисля,че това не е никак добра идея!-повдигна рамене- Ако има възможност не бих присъствала не искам да обиждам никой но ми е трудно да приема,че ще съберем най-свирепите животни на света и ще очакваме да има нещо като бал!
Премигна леко недоумявайки това:
-Имам предчувствието,че от комедия бързо, ще прерасне в ужасна комедия или дори в трилър този бал!

Оф:Добре лека,аз отивам да гледам аниме и лягам след малко. Гледам пак някаква вампирска тематика! Лека и сладки!

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 2:19 pm

-Здравей Рейвън.-леко се засмях и отпих от чашата с кръв.
-Ще мрънкате ли още заболя ме главата от вас.
-Икономе може ли да ни донесеш по една бутилка Кръв.-още малко щях да потрая бих излязал за да изям някой човек.

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 2:21 pm

Слушах с интерес разговорът на двете вампирки. Макар Ат да не разбра Рейвън от първият път, аз съумях да извъртя думите и по свой начин, и да ги разбера изключително точно без да питам нищо. След като амазонката реши да смени темата, стана дума за балът който смятах да организирам. Рейвън започн да разпитва за него. Всъщност нямах намерение да каня никой друг освен Кълън, но нейните думи ми навяха нова мисъл. Вампирският вид имаше огромна нужда да се събере, и да опознае останалите от вида си. Тогава реших, че ще поканя абсолютно всички познати ми кланове.
-Смятам - започнах да и обяснявам аз - че ще е добре да събера всички на едно място. Не зависимо то дали са вегитарианци, или не. Аз лично нямам нищо против пиенето на животинска кръв. - погледнах към Атендора, след като тя изрази мнението си, че всичко това би се превърнло в кървава комедия. Погледа ми бързо премина и през Рейвън, но се върнах на Ат. - Явно още не познаваш добре този свят скъпа. - казах и мило и отчетливо. - Вампирите, които ще дойдат не са просто вампири, а стари, опитни вампири. Никога не биха нападнали някого просто така. Всеки добре знае, че това би породило война. Никой няма да рискува толкова много. Освен това, тук има прекалено много стражи, хора със способности за които някой само би си мечтал. Дори да избухне нещо, бързо ще бъде потушено.
Не мисля, че има от какво да се боиш, или още по малко някой в който да се съмняваш. - изговорих толкова много думи към това момиче.. Подтикваше ме да говоря повече от необходимото. Надявах се да ме е разбрала добре.
Преди дори да започна да говоря Джейк явно беше излезнал от мълчанието си, и най-на края продума. Поздрави Рейвън, и поръча на сервитьорът още кръв. Усмихнах се на апетита му. Поне това имаше.

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 3:22 pm

Мълчах доста време,дори не ги слушах,беше ми безинтересно и го изразявах чрез погледа,дейсвията и мимиките на лицето си.Те едва ли го забелязваха,а и аз не исках да го забелязват.Стоях и от време на време пиех от чашата си,като оглеждах хората.Чудно ми беше защо беше нужно,това подмазване,нима Рейван е нещо повече от нас,нима това,че е главатар на клан я прави нещо по различно,не мисля така,но и не мислих да го споделям защото можеше да я засегна или да разваля отношенията на Волтури с Амазонките....
Аз погледнах всички и леко се усмихнах,като извиках един слуга,който ми наля кръв и изчака да види дали искам още нещо,аз го освободих,за да не пречи на разговора....

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 3:38 pm

-Икономе ела за малко да те питам нещо.-извиках и иконома дойде.
-Довиждане!-наведох го и го захапах за врата.Имаше много кръв.
-Някой искали полу-мъртво?-засмях се
-Ще намеря друг иконом.

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 3:47 pm

Джейк явно искаше прясна кръв, но това не можеше да става в замъка. Щеше да си намери друга жертва, някъде на вън. ПРеди още да е докоснал сервитьорът който имаше намерение да убие, се озовах до него с бързината на един древен, и го хванах за ръката.
-Джейк, на вън има достатъчно кръв. Не избивай слугите моля те. - казах мило, като пуснах ръката му, а той рязко се дръпна, явно беше ядосан.
-Изчезни! - казах на иконома, който в момента умираше от страх и се изниза по-бързо от изтребител.

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 3:53 pm

-Икономите не се ядат...-казах спокойно със много студен поглед и отпих от чашата си,като на устата ми лъсна същата онази нагла усмивка,която вбесяваше повечето хора,този път обаче остана по-продължително и погледнах Джейк,а след това и Стефани.Сигорно си помислиха,че наглостта и надменността ми нямат граници,за да се държа така,аз винаги бях вечната опозиция и това още повече нажежаваше обстановката понякога...

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 4:10 pm

-Тези икономи защо не ги направите въмпири.-усмихнах се и погледнах Зак
-Хмм вие май не сте от забавните, дай да отидем на въмпирска дискотека.-попитах ги.В семейство Волтури беше наистина скучно добрече е Стефани да ме забавлява.
-Искате ли?

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 4:19 pm

Имах железни нерви, това беше всеизвестно, но Джейк определено умееше да ме вбеси. Рейвън беше тук, имахме и гости от други два клана, а той говореше за вампирска дискотека. Вярно, беше нов, млад вампир, но не мислех че е толкова несъобразителен.
Погледнах към Зак и се съгласих с него моментално
-Икономите наистина не са за храна! А не ги правим вампири, по простата причина, че няма кой да се грижи за тях. Един новороден е заплаха, а ако всички станат новородени, кой ще се грижи за тях? Ти ли? - изпусна си нервите малко, макар и без да искам. Седнах на стола си и бързо възвърнах предишният си спокоен и непоклатим вид, като дори не се обърнах към Джейк.
-Ако тук ти е толкова скучно, върви. - В този момент благодарих, че Джейк не може да превръща хора във вампири, защото беше хибрид. Безсмъртен, но не можеше да сее смърт. Това беше добре, защото ако зависеше от него, щеше да убие и превърне всичко и всички.

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 5:16 pm

- Джейк, явно нищо не си разбрал от престоя си в този замък. - Казах усмихнато аз, а русите ми коси се развяха леко. Точно така, бях се преобразила в другия си образ и чаках удобен момент за действие. Гледах го с кристално сините си очи и образа ми наподобяваше на малко дете готово да си поиграе. - Нима никой не ти е казал, че в този дом слугите се трансформират в точно определено време за всеки от тях? Нима не си чул, че те трябва да заслужат да станат едни от нас? Нима си забравил, че това семейство забранява дневните излизания от замъка? А помисли ли, че ако и те сега са вампири ти няма да има с какво да се храниш на тази маса? Просто защото навалицата от пиявици ще е голяма, а слугите няма да са подменени на време. - Изгледах го студено. Все още когато го погледнех лицето ми напомняше за неговите поразии. Той бе типичния ликвидатор. Не мислеше толкова, колкото чустваше и искаше. Но това можеше да му навреди някой ден. - Явно отсъствието на Джейн се отразява и на поведението на всички в този замък!? - Останалите ме погледнаха изненадани. Явно бяха усъзнали трансформацията ми и никой не беше сгурен какво може да очаква от мен сега. - Между другото Джейк, мисля че действията и поканата ти по-скоро стреснаха и притесниха двете дами, отколкото да ги зарадва. - Той ми се узъби злобно, а аз се направих, че не го виждам. - Стеф, колко време мина от неговата хибридизация? Явно младостта му във вампирския свят все още му пречи повече, от колкото да му помага!?

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 7:51 pm

Харесаха ми думите на Ат.Беше идеална за брат ми.Станах от масата неможех да понасям грубото отношение на Стефани и нямаше да се върна повече тук
-Зак аз тръгвам или тръгваш с мен или повече никога няма да ме видиш.-казах аз и добавих.-Е решавай.
Погледнах към Ат нядявах се думите ми да не са и повлиали и че съм гадна.Но всъщнопст съм гадна с тези които са гадни с мен.

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 11:28 pm

Ат просто премигна на някой им бе толкова лесно да прекършат врата на някой без да им мигне окото. Обърна се към Бет и каза,като я хвана за ръката и каза:
-Спокойно остани заради мен и брат ти ние двете,ще си приказваме,целта ти бе да останеш с брат си.
Каза и го толкова тихо искаше да я защити по някакъв начин. Погали я по ръката и каза:
-Моля те остани!
След това се обърна и каза:
-Извинете ни!
Хвана ръката и каза:
-Знаеше,какво ще ти се случи щом дойде тук,както и аз,за това лоши или добри,ще си понесем последствиета,защото заради теб и мен може Закари, а пострада. Потърпи още малко!
Държеше я за ръката като се опитваше да я успокой. Тя самата бе отвратена от държанието на Дейк,цялата бе изтръпнала още от това и отново лампите в коридора започнаха да светят,като се чу пукване,след това друга. Внезапно осъзна,че в храната имаше нещо друго,може би човешка кръв или капките кръв,който бе отпила,засилиха дарбата и скоро можеше да излезе извън контрол. Загледа се в чашата и очите и бяха добили,леко червеникав отенък. Тя леко се доближи до Зак и каза:
-Зак моля те нека излезем за малко,защото някой ще пострада...
Каза го толкова тихо нос е усмихна все едно нищо не е станало. Пусна ръката на Бет,защото щеше да я удари с много силен ток. Пказа искрите от ръката си и очите и който бяха почти,червени и каза:
-Моля те!
Още една крушка в коридора гръмна,като се чу лек писък на слугиня в коридора,явно се бе изплашила. След като видя,че Зак е прекалено разсеян каза:
-Простете но имам от малко свеж въздух,ще се върна след малко.
Стана и тръгна към мястото където щеше да е безопасно.

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 11:33 pm

Добре, че беше Ат иначе незнаех какво можеше да направя.Явно Ат имаше силата да пуска ток.Помоли брат ми да излязат.Разбирасе отидох с тях.Неможех да се успокоя бях бясна заради Стефани.Отидох при тях и гушнах Ат, въпреки че знаех какво можеше да ми се случи.

» Трапезарията