Трапезарията

Заглавие: Трапезарията Съб Сеп 12, 2009 10:31 pm

Трапезарията
беше огромна.Имаше дълга маса със златна керамика по нея.Около нея бяха
наредени по цялата дължина и в двата края красиви кресла.Облегалките
бяха направени от чиста коприна и ръчна бродерия.Над облицовката
продължаваха със златни щрихи.Красив позлатен полюлей се спускаше над
средата на масата.По стените имаше множество картини,между някои,като
раздели имаше златна поставка със свещи.Килимите бяха плътни.Вратата

голяма,като тази в хола.

Заглавие: Re: Трапезарията Съб Сеп 12, 2009 10:44 pm

Отворих широката врата с думите:
- И ето го и най-голямото помещение в кулата - трапезарията. - незабелязано заключих вратата след себе си. Не че иначе можеха да ми избягат, но за по-сигурно. - Историята на това място се равнява на тридесет века, а картините... - отказах се от преструвките. Дори не им оставих достатъчно време да изпищят. Не се чу нито звук, когато убих първия, просто бяха прекалено вцепенени дори за да извикат за помощ. Най-безцеремонно убих всичките четиресет души, точно по план, без и косъмче да се измъкне от изискания ми кок. Когато се справих със жертвите си, нетърпеливо изпих своя дял, който се равняваше на осем човека, щом Джейн нямаше да се храни, после отключих масивната врата и я отворих широко. Тръгнах да намеря другите, за да ги извикам...

Заглавие: Re: Трапезарията Нед Сеп 13, 2009 12:04 am

-Здравейте! Ето ме!
Погледнах към нашето "ядене".
-Много добре си се справила. Изглеждат "апетитни"!Поздравления!
След това посегнах да взема своя дял.

Заглавие: Re: Трапезарията Нед Сеп 13, 2009 4:35 am

Влязох в трапезарията. Май си бях забравила чантата тук... Но точно затварях вратата и видях че по пода има над 20 мъртви човека. Плеснах се по челото. Съвсем бях забравила, че днес Хайди се връща. Тя ми се усмихна и аз и отвърнах със същото. Набързо изпих своя дял и забързано тръгнах към библиотеката. Исках днес да започна да изучавам целия род Волтури. Колкото и да е голям... "Имаш всичкото време на света"- напомних си наум...

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Сеп 14, 2009 12:10 am

С Джийн оставихме колата ми в гаража и влязохме в трапезарията.
- Да ли ще оживее ? - попитах аз докато лягах на дивана и погледнах ръката и която вече некървеше нямаше и следа от каквото и да е.Тя легна предмен и се гуши в мен прегърнах я и попитах.
- Добре ли си ?

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Сеп 14, 2009 2:44 am

-Тя е силна. Ще успее. Не исках да я наранявам,но тя ме превизвика. Отвърнах и като истински вампир от Волтури. Защитих честта на семейстовот. Предпазих ни!
След това хванах ръката му и я притиснах към себе си.
-Благпдаря,че ми даваше кураж през цялото време!
А след това го целунах.

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 3:28 am

Аз бях хванала Джейкъб за ръката, Закари беше хванал Ат, а Бети ходеше след него като послушно кученце. Всички заедно влезнахме в трапезарията и седнахме по местата си, а гостите ни се настаниха където им беше удобно, възможно най-близо до близките си вампири. На всички като за начало беше донесена голяма винена чаша с човешка кръв. Това ми беше най-интересно. Как щяха да реагират двете вегитарианки на масата. От това зависеше дали Ат ще остане с нас.
Настаних се удобно на столя и вдигнах чашата си на горе
-Наздраве! - казах с леден глас, като кимнах на Атендора и отпих. Всички от семейството отпиха, а Джейк я изпи още докато казвах поздрава, от което ми стана малко смешно. Той винаги се хранеше като невиждал.
Атендора и Бети погледнаха съмнително към големите чаши.

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 3:31 am

Аз изпих кръвта си и се усмихнах отново...
След малко сервираха същинската вечеря...
Вечерята бе от най-различни блюда,нямаше хора на поднос,но имаше доста месо и зеленчуци,и тук там кръв,масата преливаше от храна,аз се наведох до ухото на Ат и казах:
-Харесват те...ако нямаха интерес досега или да си пред вратата или мъртва!-усмихнах се леко и казах силно на глас:
-Приятен апетит!-налях си някаква червена тчност,но този път не бе кръв а обикновенно вино,за да не дразня Ат и Бети

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 3:37 am

Само,че докато и подаваха чашата един от слугите,бе с метална табла и Ат докосна таблата,след това протече лектричен ток,който сгърчи слугата. Ат само грабна бързо останалите чаши,за да не се разлеят върху нея и погледна леко сконфузено и каза:
-Понякога се случва,предолагам че до 1 час,ще се съвземе!
Каза тя като вече бе казано наздравето. Поглъщащия и свиреп погледна на Стефани вече нажежи всичко. Държеше две чаши това бе ужасно,държеше на диетата но аромата просто я влоди. Погледна към Зак,с почти тъжен поглед "Те бяха кравожадни и щяха да я раскъсат но ако се върнеше с окървавени очи,щяха да я заподозрат,нямаше начин да се върне.":
-За теб Закари и за красивата вечер!
Само леко прехапа устни вдигна леко чашата и леко докосна устните си до чашата. Едва запази контрол да не испие всичкото след това остави чашата на масата,като облиза леко капките кръв по устните си. Оважи ги с наздравето но не пожела да пие още.

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 3:48 am

Погледнах слугата,който се строполи на земята и се засмях,като заповядах някой да го изведе оттук и да се "погрижи" за него...
-АКо не искаш,не пий кръв!-подшушнахна Ат и се усмихнах,взех си от храната и сложих в чинията си,като отпих от виното,то встествено бе качествено и много скъпо,както всичко тук....
-Харесва ли ви храната?-попитах аз за да звържа някакъв разговор,защото не харесвах нелепото мълчание....

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 3:58 am

Отпих отново от чашата си с кръв, като нито един път не посегнах към храната. Тогава оставих чашата си и погледнах към Атендора.
-Добре, стига заобикалки. Знаеш, че от нас зависи дали ще излезнеш жива от тук, и дали ще имаш връзка със Зак нали?
-Да.. - отговори тя. Тонът ми беше перфектно изгладен, студен като на ледена кралица.
-Имаш сила която се среща рядко. Ясно ти е, че ако вие двамата искате да сте заедно - погледнах към Зак и Ат едновременно - единят ще трябва да се откаже от начина си на живот и старото си семейство. Съмнявам се това да е Закари, и изглежда ти ще го направиш. Не те задължаваме да пиеш човешка кръв или да убиваш - уверих я. - можеш да останеш стига да намериш кой да те сдобива със животинска кръв!
Отпих отново от чашата си
-А колкото до Бети.. - погледнах само Зак - Би ли ме осведомил тя от каква полза ни е?.. Изобщо какво прави тук?

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 4:03 am

-Тя ще остане само за тази вечер тук,а и нищо не ти дава право да се държиш така с нея-казах аз със съвсем спокоен тон,в нейна защита защото тя все пак ми беше сестра и трябваше да я защитя,но и не исках да се карам със Стефани,аз леко отпих отново от виното и се усмихнах,като целунах още веднъж Ат...Аз можеби бях единствения,който дръзваше да противоречи на Стефани

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 4:08 am

-О, не ме разбра. Не исках да го кажа със заядлив тон. Съжалявам ако е прозвучало така. - казах и му се усмихнах, въпреки че тонът ми оставаше един и същ. - Мислех, че ще пожелае да остане още, нямам нищо против, а мисля че и другите нямат.
Тази Стефани не се бе появявала от стотици години. Студената, деловата и готова на всичко Стефани, която нямаше намерение да се пазари без облаги за самата нея. Въпреки това, притъпи издайническото чувство, като отмести поглед. 2000 години живот я бяха научили да се прикрива когато трябва, при това идеялно.

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 4:11 am

-О тогава извинявай за моето избухване-казах аз спокойно,това трябваше да бъде кавга но нямаше никакви викове или нещо от сорта,всичко бе спокойно.Аз отпих от виното и хапнах малко от храната и отново се усмихнах,надявах се на Ат да и харесваше тук,всички се държахме някак странно дори и когато сме ядосани,но се свикваше с това...

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 4:15 am

Не и хареса тона,защо бе нужно да имаш изгода от някого за да го държиш при себе си. Ат ислуша внимателно всички думи на Стефани,направи леко кръкче около кървавата чаша и след това погледна към нея:
-Всички сме обречени,всички сме изключително мъртви но още се само залъгваме,че живеем.
След това леко се усмихна и каза:
-Аз трябва да съм ви от полза,тя трябва да ви е от полза! Това ли са правилата ви тук,взаимно да се използваме...
Усмивката и се прекърши:
-Явно любовта за вас не е прекалено голям довод,за да си с някой ,без значение,какво върша и от какво семейство съм,така ли да разбирам? Само дали ви трябвам на вас?

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 4:24 am

-Да.. Тук определено става въпрос за полза. - погледнах я изпитателно. - Сигурно си млада, още не си се научила. Ако нямаш полза от нещо, по добре го захвърли. Запази го само, ако го обичаш и ако можеш. Така трябва да започнеш да мислиш. Момиче, дори да нямаше силата с която разполагаш, нямаше да имам нищо против да останеш. Харесваш ми, имаш хъс и си любопитна. Но не съзнаваш, че дори без силата ти, имаме полза от теб. Един Волтури те обича, той ще остане само ако и ти останеш. Това е полза нали? - погледнах към Зак. Беше си избрал добро момиче, въпреки че беше вегитарианка ми харесваше. Още не беше разгърнала истинският си потенциял. Ако пиеше човешка кръв щеше да бъде много по-силна, но ако не искаше не можех да я накарам, нито някой друг на света. Започнах да си играя с течността в чашата ми, и дая гледам внимателно.
-Е, ще останеш ли? - попитах я без да отправям поглед към нея. Беше ми интересна.

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 4:29 am

-Достатъчно Стефани,мисля,че разбрахме какво искаш да кажеш,няма нужда повече да я объркваш,трябва да зне,че щом аз съм тук и тя ще е тук-казах аз с малко по-силен тон и отпих отново от чашата си,която вече бе наполовина празна,наистина понякога всичко се свеждаше до полза,но не и този път,не и сега...След малко се усмихнах отново.

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 4:33 am

-Не.. - казах като вдигнах леко ръка, като за стоп на разговора със Зак.
-Искам момичето да разбере, че от всичко си има полза, ако няма, не си заслужава. А и.. прав си, ти си тук, и тя е тук. Предлагам да сложиме край на спора, защото скоро ще стане по ужесточено... - усмихнах се на всички. - Така, Бети, предлагам ти да си намериш стая за пренощуване. Има доста гостни, които може би ще са ти по вкуса.
-Разбира се - отвърна тя и плъзна една полу-фалшива усмивка по лицето си.

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 4:36 am

Тя леко се усмихна и каза:
-Аз искам да съм със Закари не искам да го отнемам от вашето семейство,ще остана но само с него но искам да занаете,че първо е Закари после съм Аз,а после са всички останали,ако си намерят място.
След това каза:
-Искам да ме разберете,аз ще живея с него но няма да вдигна ръка нито срещу Кълън,нито срещу хората от там нататака идват вашите правила,който ще следвам и то пак заради него и да не му навредя.
След това леко бутна чашата напред:
-Може да не съм като вас но дори и вие сте обичали,а в любовта място за взаимна изгода няма,защото тогава не е любов. Любовта си е любов,допълване!
Каза тя и погледна към Зак,като леко му се усмихна,хвана го за ръката.

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 4:40 am

Аз въздъхнах и погледнах Стефани,като отново отпих от чашата си и погледнах всички.Погледнах и Ат,която гледаше учудено нашите спорове,които бяха доста срещано явление тук,рядко ставаха ужесточени,защото бяхме достатъчно разумни...
-Няма нужда да се преструваш...познавам те...не ти е приятно Бети да е тук няма проблем,но искам единствено да не я закачаш-погледнах Стеф и леко се усмихнах ,като хванах ръката на Ат и я погледнах,като отново я целунах...

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 4:44 am

След тези нейни думи погледнах към Джейк, а очите ми изпълнени с обич го изпиха. Разбирах какво искаше да каже тя.
-Знам, какво имаш пред вид. Преживяла съм вече същото, каквото сега преживява Зак. Ти ще бъдеш добре дошла, като една от семейството винаги. - усмихнах се издайнически. - И винаги когато имаш нужда семейството ще е до теб. Колкото до всичките ни неразбирателства с Кълън. Скоро ще има вечеря, на която ще бъдат поканени всички фамилии. Денали, Кълън, Амазонките, и останалите по малки кланове. Тогава ще говориш с тях. Никой не би те накарал на сила да вдигаш ръка срещу тях. Но както знаеш, ние сме колекционери. Всяка нова сила е добре дошла.
След като и обясних тези неща отпих за последен път от чашата си.
-Няма нужда да се преструваш...познавам
те...не ти е приятно Бети да е тук няма проблем,но искам единствено да
не я закачаш! - каза изведнъж Зак, след като бях казала на Бети да се настанява където поиска. Стрелнах го с яден поглед
-Ако не ми беше приятна, както казваш, до сега да не е жива, и ти много добре го знаеш! - казах му, без да повишавам тон, но личеше раздразнение.

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 4:46 am

Отваряйки вратата Феликс се отдръпна и в дълбок поклон ми направи жест, за да вляза в помещението. Направих няколко крачки и абаносовите ми коси ефирно се поклатиха като в любовен танц. Огледах се и изумрудено зелените ми очи блестнаха на светлината.
- Здравей Джейкъб. - Поздравих го с леко студен глас. Но последния път, когато се видяхме той беше ядосан и ме подмина най безцеремонно. - Стефани. - Кимна и на нея. В трапезарията имаше още трима вампири. Мъж и две жени, но тях не ги познавах.
- Милейди, ако се появи Алек или сестра му да ви предам ли? - Попита ме Феликс зад гърба ми. Не обичах да се обръщам, но този път го направих.
- Искам да ми кажеш в мига, в който Алек се появи в замъка. - Обясних аз и завъртях главата си, а косите ми отново се разпиляха във въздуха.

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 4:50 am

-Усмивката ти е фалшива...прекалено много ме уважаваш за да я убиеш,разбирам го ,познаваме се добре все пак-казах аз в отговор на нейните думи,но със дразнещо спокоен тон,не исках да я дразня,просто не объщах внимание на нейния тон,защото тя се палеше бързо и всичи го знаеха...
-На този бал...всички мишчици ще дойдат в хралупата...ще бъде забавно-засмях се аз,не всеки разбираше моите метафори и сравнения,но Стефани ме разбра много добре...
-Я виж ти...казвам се Закари Волтури...приятно ми е госпожице-поздравих аз и се усмихнах дискетно

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 4:54 am

-Чудесно, още гости! - казах искрено зарадвана, че Рейвън е тук. Познавахме се от не много дълго, но ми беше направила силно добро впечатление. Освен това оглавяваше Клана на Гарвана, което я правеше още по-добре дошла сред нас.
-Заповядай, настанявай се! - усмихнах и се, като станах от стола си подканвайки я да седне. - За жалост, Алек и Джейн не са тук. Не мисля и че скоро ще се върнат, но се радвам, че си тук.
Ле Морт седна на единя оглавяващ масата стол, както и подобаваше.
-Това са Бети Денали и Закари, а до него седи Атендора Кълън. - продстави тя останалата част от компанията, ако можеше да се нарече така.
Имах си важен гост, не ми се занимаваше със това да се заяждам със Закари, за това само го погледнах ядно и не отговорих повече.

Заглавие: Re: Трапезарията Пон Апр 19, 2010 5:02 am

-Простете,че се намесвам но фамилията ми е Девил,пазя си сантименталното човешко име,нищо че живея при Кълън.
След това се усмихна леко на новата внушителна и достолепна персона,всички бяха толкова внушителни. Ат още се бе ядосала и кръвта и ще кипеше. Не усетно чашата на Зак се оказа до нея и без да погледне искаха да и сипя. Но тя сложи ръка над чашата си когато една капка падна върху ръката и. Тя без да поглежда се избърса,като преглътна почти жадно. След това погледна към слугата,който бе човек,явно тук всички знаеха нос е подчиняваха,за да не бъдат убити. Тя погледна към него и видя как по изпъкналите му вени течеше толкова ухана и сладка кръв,която бе по приятна от тази в чашата.
Жупел прогори гърлото и тя преглътна и отмести поглед. След това хвана ръката на Зак. Това бе мъчително за нея,не искаше да казва нищо повече,защото още жупел,щеше да посипе гърлото и само измести леко чашата на Зак.
Не ядеше не можеше да яде от много години човешка храна. Пиеше само кафе и вино,защото и харесваше аромата.
Слугата понечи да се доближи но бе докоснат от показалеца,като дребна изкра прелетя и докосна кожата му. Това бе намек,който не се видя от другите но бе да не се приближава до нея.
След това с елегантните си пръсти хвана ножа и вилицата и си отряза едно парче, от сочното месо. Това вече бе по нейн вкус. Усмихна се леко тя,тук и се искаше да каже наздраве.

» Трапезарията