Града Волтера

Голямата кола на Данте се появи на главната улица, като препусна с бясна скорост. Чак след няколко минути, вампирът се сети да намали, за да не привлича толкова много внимание. Времето бе облачно и нямаше опастност да разкрият тайната на своя вид.
-Е, изглежда че пристигнахме! - каза той на Бети.
След това спря колата си на посоченото място за паркиране.

Данте се спря за момент и каза:
-Бети, какво ще кажеш да разгледаме града, а после можем да посетим и замъкът Волтера...
След това без да се оглежда премина от другата страна на улицата заедно с Бети.

-Ами добре тогава!Както кажеш! - каза Данте и двамата тръгнаха към един магазин за сладолед.
Докато Бети си избираше, той остана одвън като започна да оглежда хората. Никой от тях не му се стори познат...но пък забеляза един вампир, опитващ се да се слее с тълпата...

Данте се обърна към Бети и отвърна:
-Не, не искам! Ще изям твоя...и се засмя. - след това я прегърна.
-Сега накъде? - попитай той като леко я повдигна с ръце.

Данте продължи да я гъделичка навсякъде, като след минута спря, прегърна я през кръста и нежно я целуна по устните, без да обръща внимание на минувачите. Целувката също продължи около минута. Накрая двамата си поеха глъдка въздуха.
-Не искаш ли още един сладолед? - попита той и се засмя.
Намираха се пред парка, беше рано, затова нямаше много посетители, но малкото дошли, се наслаждаваха на сравнително топлото време, въпреки че слънчевите лъчи не проникваха през през пухкавата облачна покривка над града.

-Хах, просто ревнуват! - засмя се Данте и отвърна на целувката, като изчезна и след няколко секунди се върна с два сладоледа в ръка. - Ето това е твоят! - и подаде единият на Бети.
Хората продължаваха да ги зяпат, затова вампирът извади лъжичката направо от устата на Бети и я облиза, като изяде останалият по нея сладолед. След това взе от своя и й го подаде.

-Ами...ти си най-красивото момиче наоколо, затова ревнуват... - каза Данте и златистите му очи сякаш заблестяха още повече. - Пък и след като целувките са позволени...защо и това да не е? - и отново се засмя.
Продължи да я гледа, като също му беше много смешно, но въпреки това се опитваше да се сдържа.

-Ами...какво ли не...Ти си хубава...вампирка...хубава...имаш хубаво тяло...обличаш се добре...
След миг спря да изброява и се усмихна.
-Защо? - попита накрая той и се вгледа в очите й.

Данте леко се усмихна и каза:
-Та, само пред парка ли ще стоим?
После почна да се върти в кръг, докато чакаше отговора на Бети.

-Ааа, не! Ти искаше да дойдем тук, затова ти реши! - и отново се засмя.
-Но като се замисля е по-добре да сме между дърветата, отколкото на открито... - и посочи към облаците в небето, които бяха започнали да се отдръпват.

Данте се замисли за момет. Не знаеше какво да й отговори, затова просто се приближи до нея, повдигна брадичката й с пръст и я целуна. Надяваше се това да е достатъчен отговор.
-Та, искаш ли да седнем някъде?