Града Волтера

Тук пишем рп-та свързани със замъка на Волтури.

Реших да се разходя из Волтера просто все ое небях идвал тук бях чул че тук живеят Волтури и също така ми бяха казали че т са от злите вампири неме беше страх от тях след това което ми каза сестрами че съм полувърколак млако се замислих но нищо несе променяше аз все още си бях предишния човек никога несъм използвал силите си на върколак.Вървях по една уличка когат усетих някой да се приближава обърнах се и видях...

Засмях се.. отново се обърна като ужулен от пчела:
-Спокойно Клауд аз съм, Бела. Какво правиш тук? - приближих се до него и го погледнах. Усмихнах се:
-Искаш ли малко компания, до преди малко бях на плажа но ми беше скучно и реших да се разходя насам.

- Разбира се щеми е приятно да се разходя с теб.Ами дойдох да се поразходя мало чух че тук бил града на Волтури. - усмихнах се и двамта тръгнахме напред.
- Ти знаеш ли нещо за тези Волтури ?

Зачудих се длаи бях чула нещо от вампирките с които се запознах, но не се сетих. Изведнъж ми просветна:
-Знам само че владеят целия град и че са най-големия вампирски клан.Мисля че е само това. - поглефнах напред, беше пълен мрак.
-Не те ли е страх, тук, сам..е вече не но все пак.. - усмихнах се и направих крачка напред.

- Еммм изобщо не ме е страх.Просто за мен страха е нещо което човешкият мозък си въобразява например в тъмното и ако си сам получваш приток от адреналин в главата и мозъка започва да си представя неща който не съществуват.А възможноста че някой може да изкочи от тъмното и да се опита даме убие е възможно но аз мога да се защитавам затова няма от какво да се боя. - продължавахме да вървим в тъмното и от време на време се чуваха най-различни шумове.
- Ами ти как попадна тук ?

-Беше ми скучно, и реших да се разходя из градовете. До преди малко бях трансформирана, тичах из околностите и ми щукна идеята да се разходя тук. Не очаквах да се натукна на теб. - засмях се. Вървяхме твърде бавно ,а на мен ми се праше нещо бързо:
-Ей сега идвам..-Клауд ме погледна озадачено а аз се засмях и побягнах напред стигнах до една стена и се качих върху нея, като след това отскочих назад. След 2 минути се върнах при Клауд който стоеше като закован и попита озадъчено..

- Какво беше това ? - попитах аз и продължих напред тя ме последва и аз се усмихнах.Беше ми интересно къде отиде и то за две минути.
- Неможах да разбера какво беше това затова питам. - погледна хя и зачках отговора и.

Засмях се:
-Тичаше ми се, и отидох да изразходя малко адреналин. - Клауд ме погледна учудено:
-Попринцип вечер имам доста енергия и тичам, попринцип се преобразявам , но сега нямам резервни дрехи. А както знаеш когато се трансформираме дрехите ни се късат. - засмях се и потръпнах леко, странно с тази топлина да ми е студено това не се случваше често. Якето ми беше завързано на кръста, отвързах го и го облякох:
-Амм малко ми е странно това с полувърколака, ъм трансформирал ли си се някога. Извинявай за въпросите просто ми е странно любопитно.

- Еми никога несъм винаги изпозлвах меча си и уменията който добих докато бях войн.Като заговорихме за това ти как стана върколак ? у смихна хсе и сложих ръце в джобовете си беше ми интересно.

Мразех да говоря за себе си, но все пак отговорих:
-Ами от малка ми обясниха и когато станах на 15 изведнъж вдигнах температура, и всички от семейството започнаха да ми обясняват какво става с мен, сестра ми гледаше любопитно. Температурата ми беше адски висока, на втория ден започна някаква треска, след което без да искам се превърнах във вълк. Беше истински шок, макар да знаех какво щеше да стане с мен. - усмихнах му се и се извиних:
-Съжалявам адреналин, ще те оставя за малко. - хукнах преди да ми отговори, тичах наоколо около 5 минутки и се завърнах при него. Не бях нито запъхтяна нито изморена:
-Тук! Съжалявам, но това помага да не се превърна във вълк без да искам. - усмихнах му се и завървях с неговата скорост.

- Няма нищо разбирам те аз незнаех нищо за семейството си до момента в който не разбрах че Кира ми е сестра от начало неможех да повярвам.А сега когато ми казаха че съм полувърколак незнам какво да мисля.Дай ми съвет. - погледнах я с надеждата дами помогне.

Оу не ме биваше в съветите. Прехапах устни и без да искам потече кръв. Реших да се опитам:
-Амии, до сега не бях чувала за полувърколаци, но явно има. Както и да е.. имам предвид първо се опитай да разбереш всичко за полувърколаците, тоест трансформират ли се, имат ли дарби или други. А когато се трансформираш ако искаш ще ти помогна със овладяването и всички други неща. Всеки вълк има своите тънкости, а и ако си сигурен към чувствата си към онази вампирка ще ти трябва помощ с това да не откъснеш главата й. - засмях се и го погледнах беше умислен и можех да се закълна че едвам чуваше думите ми:
-За какво мислиш? Извинявай , любопитно ми е. - усмихнах се и забих поглед в земята..

- Ами мисля за нея за Селена немисля че тя е ме харесва пък камоли да е влюбена в мен. - продължавах да вървя напред с Бела до мен и все още бях замислен.
- Ами ако неупея да спечеля сърцето ? Как бих могъл да спечеля сърцето и ? - попитах аз и погледнах Бела видях че от устната и тече кръв извадих една кърпичка и изтрих кръвта.
- Внимавай да не се нараниш.

Замислих се, "Защо не вярваше че е способен да го направи?":
-Ъмм, мерси. Спокойно често се случва. - усмихнах се и реших да го попитам направо:
-А относно..ъммм..Селена, нали - той кимна и аз продължих:
-Ще успееш да го направиш. Мисля че тя ще осъзнае че изпитва някакви чувства към теб, рано или късно. Трабва ти само малко търпение. - звучах като баща ми когато ми обясняваше за върколашките способности, но беше истина. Засмях се и го потупах по рамото.

- Надявам се че ще успея никога преди несъм изпитвал същите чувства към момиче тоест жена тоест... - одарих се по главата с надеждата че мислите ми ще се подредят сами от удара.
- Немога да си подредя мислите в главата.

Засмях се, "Значи това била любовта":
-Явно това прави любовта обърква те.Мм да нямаш превдвид вампир? - подсмихнах се. Вървяхме бавно и аз ускорих леко крачка, Клауд ме настигна и отговори:

- Еммм да исках да кажа вампир.Незнам какво да направя аз създадох клан зада се бия с вампирите,а сег асъм влюбен в една от тях е тя е от Кълън те са добри но все пак. - незнаех какво да правя.Вървяхме напред и напред улицата несвършваше което ми се струваше страно.

-Може би това е съдба. Това че ти си създал клана не означава че не трябва да се влюбваш. А това че си се влюбил във вампирка е разбираемо. Те са красиви, грациозни и още много неща. - продължавахме да вървим, сядаше ми се и скоро видях не далече една пейка. Спомних си я от снощи и се сетих че скоро улизата ще свърши. Без предупреждение се строполих на пейката и Клауд ме погледна странно..

- Искаш ли да идем на закуске е почти вечеря е но нищо карай.Е искш ли ? Аз черпя. - усмихнах се и подадох ръка зада стане.
- Хайде там ще седнеш или искаш дате нося ? - разсмях се и я взех на ръце.
- Дръж се. - затичах напред.

П.П. - Пиши направо в Форкс в закусвалнята акко няма направи една

Ана реши да разгледа Волтера. Трябваше да разбере малко за тези вампири. Черния й мотор http://www.totalmotorcycle.com/photos/2003models/2003-Suzuki-GSX1300RHayabusab.jpg профучаваше по улиците не много бързо. Града й беше интересен. Изведнъж усети сладникавата миризма на вампир.
- Може да е някой от тях. - тя спря и слезе от мотора. Забеляза, че това беше момиче, което каза:

Ана я побиха тръпки. Тя се усъмни в момичето, но каза:
- Здравейте, просто разглеждах града. - каза тя, усмихвайки се. "Ако разбере за силите ми и на Волтури им трябвам мъртва съм." - мислеше си тя, но запази спокойствие. Тя започна да я разглежда. Впечатление й направиха тъмночервените й очи.
- Аз съм Ана, приятно ми е. А вие сте...? - попита, подавайки си ръката.