Града Волтера

Ана забеляза мимолетната реакция. "Щом повдига вежда, трябва да е изумена, учудена от нещо. Ако е от това, че не приличам на вампир, то значи не е запозната със клановете-вегетарианци, но не ми изглежда такава. Сигурно може да чете мисли. Това трябва да е." Ана все още се усмихваше. Попита:
- Ами, може ли да разкажеш нещо за града? Не съм идвала досега и ми е интересен. А и щом ти си тук и като те гледам... - погледа й отново падна на очите. Тя се загледа на някъде, слушайки Джейн.

- Добре и това, но... може ли да ми дадеш ясна представа за кланати? - попита тя сериозно, все още запазвайки усмивката на изражението си. Знаеше, че едва ли ще й даде нещо важно, само глупости, но риска си заслужаваше. Ана се облегна на мотора си. "Историята на Волтура е интересна, но съм сигурна, че от отдавна е обвързана с Волтури." - мислеше си тя. Беше забелязала промяната в очите на Джейн, но не реагиара.
Ана погледна наоколо. Намираха се на една от многото улици. Все още нямаше никого, който да ги безпокои. В Италия времето беше хубаво, но Ана беше облечена така, че само кожата на лицето й бе открита. Тя не се притесняваше. Пооправи ботушите си и седна на мотора, слушайки Джейн.

- Щом сте кралската династия, главните вампири, значи вие контролирате останалите, нали? И главния ми въпрос е - защо останалите се страхуват от вас? С какво толкова ги смутявате? - попита Ана. Това я интересуваше най-много, но имаше и още нещо. Тя реши накрая да попита. "Браво Джейн, досга изобщо не свали маската си, браво. Може всеки да заблудиш така, поздравявам те." - мислеше си тя, гледайки вампирката в очите. Ана беше наясно, че момичето можеше да чете мисли. Това го разбра още в началото. Тя се огледа. За всеки случай тя очакваше нещо и беше подготвена, ако я нападнеха. Все пак запази маската на спокойствие и безгрижие на лицето си. Джейн беше все така усмихната, не издаваща никаква реакция. Ана беше впечатлена от нея. "Добре са си избрали лидера.".

- Добре. -каза Ана, въздъхвайки. "И това е нещо, което обаче го знаех. На практика нищо ново под небето." - помисли си тя.
- Е, ти имаш ли някакви въпроси или достатъчно се бъркаше в съзнанието ми? - попита леко отегчена и зачака отговор.

- Ъжалявам, но не искам да кажа. Как го беше казала... ще разбереш с течение на времето. Всичко си има време, място и причина, но ако толкова искаш да знаеш... - след което замълча и си спомни как показваше на Едуард и Триша, как владее 5-те природни елемента. След което отвори очи и допълни спокойно.
- Предполагам, че има и други, но не съм ги открила още. Само това ли е? - запита сериозно, лицето й станало студено. Тя забеляза промяната на цвета на очите на Джейн. Разбра, че е жадна. Това не й направи голям интерес, но реши да се пази за всеки случай.
- Ами товйте сили какви са?

- Добре, аз ще тръгвам. Друг път ще се видим отново. - каза и запали мотора си. Тя настъпи газта и за секунди изчезна от погледа на Джейн. Ана мислеше за облачета, докато не излезе от града и не се запъти към Аляска.

След като с Джейн стигнахме в града и спряхме за малко аз се опитах да кажа нещо зад аразваля тишината.
- Джейн...аз съжелявам. - казах аз и погледнах към сестра си все още беше нервна.Имаше едно листо в коса си.
- Имаш листенце в косата си. - взех го и го пуснах извън колата.

- Добре. - казах аз и се преместих на шофьорското място.Запалих и бързо тръгнах към вкъщи с ламборджинито на сестрами.Мразех тази кола заради една причини защото беше жълта но на серами много си я харесваше.Тръгнах към вкъщи зада не закъснея за урока си по пияно учех се от скоро и ми беше интересно.

С Джийн стигнахме в града и оставихме колата пред един магазин.Отворих и вратата и тя слезе хванах ръката и двамата тръгнахме напред.
- Исках дати кажа нещо но мисля че ти го знаеш.

-Какво да знам. Че мразиш вампирите Кълън и Денали,както и върколаците и че искаш да ги избиеш като мен,но си мисля,че нямаш особена злоба. Нещо да съм пропуснала?-казах усмихната,докато изреждах всичко това.

- Исках дати кажа че те харесвам и то много. - казах аз докато бяхме спрели пред един мост.
- Това исках дати кажа.

-Знам.-казах засмяна.
-Просто искаш да ми го кажеш в лицето.-след това го целунах.
-Знаех го,щом те видях. Винаги съм го знаела.

- Отнеми малко време докато подредя живота си затова нети го казах по рано.Благодаря ти че толкова търпеливо изчака да вкарам живота си в ред. -целуанх я насвой ред и продължих целувката известно време.

-Все пак на никого от нас не му беше лесно. Но тук във Волтури живота ни е по-лесен. Няма ограниения. Това е хубавото. А и ми харесва.-казах засмяна и го целунах.

- Касиди , как си? - напоследък Кас се разхождаше доста често из Волтера. приближих се до нея , и зачаках отговора и..