Стаята на Едуард Кълън

Това е стаята на Едуар Кълън:

- Най-сетне и аз да съм с тебе. - тихо каза. Ана бавно разкопчаваше копчетата на ризата му. Като свърши, тя му я свали и я метна на пода. После леко се дръпна и го погали по лицето. Няколко минути го гледа. "Толкова е прекрасен?" - мислеше си тя и му даде дълга целувка. Изведнъж той...

- Оу... - каза леко притеснено, но реши да мисли само за случващото се в момента. Тя махна панталоните им, а Ед - бельото. Тя го целуваше по гърлото и скулата. Той я подхвана през кръста и я обърна така, че да е под него, докато тя мяташе завивката...
След доста часове те лежаха , почивайки си Ана спеше. Едуард я галеше с притворени очи. По едно време се събуди момичето и го целуна.
- Амх, за какво мислиш? - беше първото което й хрумна.

- Ам, да. - каза тя, грейнала от щастие. После малко се понадигна и го погали по твърдата като скала буза. Целуна го и взе едната завивка. Стана и като светкавица си събра дрехите и се облече. Едуард я гледаше леко стреснат.
Ана отново легна до него, затваряйки очи. Изведнъж пред очите й изникна случката с Бела и потрепери. Опита се да разкара образа на Алек, но без успех. Разтърси гневно глава и се загледа през прозореца. Вече се стъмваше.

- Ами, ако може и двете. - каза, гледайки го с извинителен поглед. Тя като светкавица застана до него, облечена с дрехите и с оправена коса. Двамата бавно заслизаха по стълбите към трапезарията.

Двамата отново се връщаха в стаята. Ед беше подхванал Ана и я постави на леглото, лягайки до нея. Тя се гушна в него и блажено запримижа. Едуард я галеше по косата с еднара ръка, а с другата я бе прегърнал, галейки я по лявата ръка. Ана скоро заспа. Може би от тишината или от преумора, а може би от тихото и хипнотично шептене на Ед, но тя спеше дълбоко. След няколко минути и приятеля й беше потънал в дълбок и спокоен сън.

- Да, горе-долу. - отвърна момичето сънено. Опита да си спомни какво е сънувало, но колкото повече се напрягаше, толкова повече забравяше. Спомни си, че сънува нещо за тъмна улица, но нищо повече. Реши да не мисли повече за това разтърси глава и целуна Ед.
- Е, сега хапвали ти се нещо?

- Навита съм. - след което се облечи. Започна да си търси единия пантоф, но не можа да го намери. Чака се навря цялата под леглото, но нямаше нищо.
- Хм, къде ли е?

Ана се събуди от болката. Вече беше по-слаба, но още я болеше. Тя лежеше в леглото до Ед. Леко се надигна за да го целуне, но така я проряза, че свят й се зави. Реши да провери щети по тялото си. Чувстваше се отпаднала и едва можеше да стисен юмруци, както и да използва друга част от тялото си. Тя погледна преврузката. По-голямата част от нея беше черна. Ана реши да пие вода и се опита да надигне водата от каната, но без почти никакъв резултат.
- Явно пораженията са по-сериозни, от колкото изглеждаха. - въздъхна и с усилия стана. Запъти се към хола, а после към банята. Трябваха й много усилия, но накрая се превърза. Върна се отново и легна. ана обмисляше да направи нещо, но не знаеше дали да го направи и какви ще са последствията. Мислеше да изпадне в хибернация. Беше несигурна и реши засега нищо да не прави. Вместо това легна и се опита да заспи, но не можа. Не й се спеше, а и от болката не можеше.

Ана чу, че вратата се отваря и се надигна. Изохка и видя, че това са Бела и някое момиче, което разбра, че е вампир.
- Здравейте. - каза едва, едва Ана.

Когато Алис каза че Ана се разтревожих. Закимах механично когато тя предложи да отидем при ня. Не виждах стълбите и щех да се ребия на няколко пъти. Когато влязохме видях Ани легнала с превръзка едвам дишаща. Изтичах до леглото й и клекнах до нея:
-Ани как си? Какво стана? Кой ти го причини? - хванах ръката й , внимавайки да не й причиня болка.

Алис пристъпи бавно, и влезе в стаята точно зад Бела.Огледа стаята.После очите и пропълзяха до Ана, след това до Едуард.Най-сетне отмени поглед и от двамата, и погледна към Бела.

Алис огледа още малко стаята.
-Аз ще...тръгвам!-мелодичният и глас не звучеше особено развеселен.
Алис отвори врата, и с гъвкаво движение се плъзна.Вече беше на стълбите, и най-сетне излезе от къщата.

Триша влезе на бегом в стаята. Търсеше Ана. Все пак Едуард я беше откраднал от "кабинета" на "докторката".
- Ана!- каза облекчено новодошлата.
- Трябва един бърз преглед девойко!- довърши тя, правейки се на възрастен. Не беше добра имитация и Триша избухна в смях.

Ана се разсмя, но я заболя и се ссви кашляйки. За съжаление тя изкашля малко кръв.
- Не съм много добре, както си забелязала. Органите ми са засегнати. Все пак целия удар мина през цялото ми тяло, а и единия елемент е светкавица. Чудя се как съм жива. - каза отмаляла Ана. Леко се надигна, внимавайки.

ІБлагодарение на личния си лекар и красивия си приятел... Може би и волята за живот!- каза Триша докато котето подскачаше. В дясната ръка на Триша се появи едно от онези бели кълбета. С лявата ръка тя направи знак за тишина. Започна да движи ръката си върху раната.
- Може да боли малко или да щипе.- информира Триш и скоро спря.
- Скоро щес е оправиш.Пусът ти е добре...

- Ах. - изохка Ана и стисна силно очи. Заболя я доста, но стискаше зъби. Щом Триша свърши, Ана разтвори превръзката. Раната съвсем малко се беше затворила. "Нищо чудно, с онази сила и злоба..." - Ана отново легна. - Да знаеш къде е Едуард и онзи... Томас? Всичко е наред нали? - беше притеснена.

ТРиша се усмихна. Неискрена беше нейната усмивка. Някак изкуствена.
- Ъм имаме малък проблем... Тази кръв която изплю е от нещо лошо. Трябва да започнеш да се движиш. Независимо колко болезнено. Тази кръв беше по-специална.Когато стоиш на едно място, едно вещество се складира и смесва с твоята кръв... Едуард и Том са в къщата на Кълън в Бургас. Но не бързай да ходиш. Сега ще се отдадем на йогата!

- Добре, ще се опитам, но мускулите ми са отслабени и ми е трудно дори да свия юмрук. - каза тъжно и леко стисна ръката си, за което й трябваха нови усилия. - А и какво правят двамата в Бургас? - попита учудена. Опита се да се надигне, но това й причини болка, но тя продължи до сееднало положение.