Стаята на Едуард Кълън

Триша докосна Ана по рамото и болната я удари енергийна вълна.
-Не ме питай! Май имат някакво парти, с някакви други вампири! Не изглеждаха от най-дружелюбните...- обясни Триш вземайки Холи в ръце. Малкото коте мъркаше сладко.

- Но иначе добре ли са? - попита тя. Изведнъж усети една миризма и през прозореца влезе вълк, който се превърна в бела. - Здрасти. Как си? - попита Ана, леко задъхвайки се.

-Изглеждат добре!- каза Триша и насочи погледа си към момичето. Дали се познаваха? Спорен въпрос.
- Здрасти!- ухили се тя на новодошлата.

Кимнах на Триш и отидох до Ани. Хванах я за ръката и попитах:
-Как е тя Триш? Вчера беше доста зле. - погледнах Ани и казах:
-Минават ли раните? - усмихнах се притеснено и на двете, и усетих учдения поглед върху гърба ми. СИгурно Триш не ме помнеше. Реших да й проясня малко паметта, като пусна малка шега:
-Вие вампирите май имате краткотрайна памет а? Аз съм Бела, срещнахме се веднъж на скалите в Ла Пуш. Припомни ли си? - усмихнах се и придърпах един стол, към себе си и се настаних в него.

- Болната скоро ще е на крака!- усмихна се Триша. След информацията тя се удари по челото.
- Май самоаз съм тая с краткотрайната памет! Здрасти Бела, все пак ти ме спаси в Ла Пуш!- ухили се Кълън. Скоро трябваше да тръгва... Трябваше да поспи...

- Скоро, ама друг път. Имам проблем с едно нещо. - каза тя унило. - Силите ми. Прекалено са слаби, почти не действат. - каза тя и опита да повдигне една клечка.Тя изразходва почти всичките си сили и успя да повдигне пръчката на 2-3 сантиметра. Леко се замая и легна отново.
- Ще й го върна тъпкано, когато се оправя. - каза и се изкашля, като изкашля малко кръв. Тя само лежеше, опитвайки да си възвърне енергията. Чувстваше се толкова отпаднала. Хвана я срам, че толкова лесно бе разгромена, но нова кашлица прекъсна мислите й.

-Колкото и да е непрятно на другите вампири в тази къща ще идвам да те посещавам, мое да не е всеки ден но няма да те оставя да ми кашляш кръв. Трябва да се опитваш Ани. - умихнах се и я погледнах жално жално за да се съгласи:
-Моле те, заради Ед, мен и още куб вампири. Би ли се опитала някой ден, не говоря сега сега ще ти е трудно но по-късно.. може би? - засмях се леко и Ани каза:

- Аз искам да ме посещаваш. - каза леко отпаднала Ана. - И какво искаш да направя? Какво да опитвам? - попита очудена Ана. Не можеше все още да разбере за какво става дума. Тя отново събра сили и седна. Тя вече хващаше цаката как да се движи, без да я боли. Усмихна се вяло на Бела.

-Да се движиш, да вървиш, за да не плюеш кръв. - поясних. Беше ми мъчно да я гледам така, добре че стана и седна защото започвах да мисля че изобщо не може да се движи. Зарадвах се и попитах:
-Ъмм къде мога да си сипя вода? Нещо ожаднях. - усмихнах се неловко, не трябваше да питам такива глупости, въздъхнах , не можех да върна думите назад и изчаках Ани да отговори:

- Ей там, на шкафчето иима кана с вода. - посочи вампирката. Все още не можеше да ползва силите си, затова бавно се пресегна и наля. Подаде чашата и замалко да я разлее, но Бела я улови и пи.
- ББлагодаря, че иначе всичко щеше да стане вир-вода. - каза, отдъхвайки си Ана.

-Няма проблем, нали затова са приятелите. Ако имаш нужда от нещо по което и да е време ми се обаждай, знаеш че ще дойда. - усмихнах се и подадох листче с номер. Ани го пое и кимна бавно. Станх от стола за да се разтъпча и казах:
-В стаята съм, просто се схванах. - усмихнах се възможно най-непритеснено и отидох до уредбата:
-Ихаа добра уредба, на Ед?

- Да. защо не пуснеш нещо по твой избор. - каза тя. Слушаше й се музика. Ана се придърпа към възглавницата, подпирайки я към стената и се облегна.

Том се телепортира...Без да губи време,прегърна Триш с една ръка и хвана с другата Ана,като се телепортира обратно в Къщата на Кълън - Бургас...

Останах сама в стаята. Не исках да се натрапвам а и онзи вампир отведе двете момичета нанякъде така че реших да си тръгна. Преобразих се във вълчица и излязох пред прозореца.