Къщата на сем. Талбет

Къщата беше малка, но много уютна. Имаше си всичко необходимо за 5-членно семейство. Отвън беше с много цветя и храсти.
Къщата:


Холът:


Кухнята:


Стаите:
Бела-


Евън-


Амбър-


Родителите-


Стаята за гости-


Градината:

Стигнахме до къщата, понеже нямах ключ се наложи да чукам по вратата докато някой отвори. Най-накрая Евън отвори рязко и изръмжа:
-ЕВЪН! Стига тя е приятелка, престани да се държиш като глупак! - той се ядоса и попита:
-Защо я водиш тук. ВИнаги се забъркваш в неприятности Бела! Постоянно вампири, иска ми се да беше кръвопийца! - влязох с Ани която гледаше ту мен ту Евън:
-Евън мълчи и помогни на момичето, стига си се държал грубо! - той изпуфтя и аз му се озъбих, след което хвана от другата страна Ани и ми помогна да я занесем до стаята ми мърморейки:
-После ти ще чистиш! Охх тази гадна миризма, как можа да я доведеш тук! Мразя те, Бела!- аз само се засмях и разтворих вратата, оставих Ани да седне на леглото, а Евън изхвърча от стаята засмях се на него и отидох до гардероба, вадейки тениска и чифт дънки. Подадох й го и седнах на леглото:
-Как се чувстваш?

- Чувствам се уплашена. Радвам се, че беше с мене. - тя беше бяла и още трепереше. Пое дрехите и ги облече. Отне й време, защото ги обличаше несръчно.
- Извинявай, че трябваше да те карам да ме довеждаш до вас. Брат ти пак се сърди. - каза глухо. Започваше да се посъвзема, но още усещаше как онзи я досва, а в ушите й откваше гласа му. Опитваше се да не мисли за това.

Усмихнах се и легнах на леглото:
-Спокойно, и без това щяхме да се скараме. Съжалявам за случилото се, вината беше моя, ако не те бях накарала да отидеш нямаше да се случи това. Много съжалявам. - Ани понече да каже нещо но направих знак с ръка да спре, станах и отворих вратата, Евън и Амбър паднаха долу и се заозъртаха:
-Ани това са Евън и Амбър, приятно им е да се запознаят с теб.- сритах Евън и той подаде ръка на Ани, която каза:

- Няма проблем. И аз съм виновна. - след което видя какво прави Бела й и стана малко смешно при вида на брата и сестрата.
- Здравейте. Приятно ми е. - каза, опитвайки да се съсредоточи върху ставащото тук. Усмихна се и си подаде ръката.

-Хайде вие клюкарчци , вън.. оставете ни с Ани сами, и не подслушвайте!- След като излязоха Ани се разсмя и аз я подкрепих.
-Съжалявам, още веднъж и съжалявам че стана така. - погледнах я и тя дойде до мен кавайки ми:

- Спокойно, нищо не е станало. Добре съм. - каза леко потрепервайки. Ана хвана Бела за дланите. Беше й приятно. Някак си чувстваше топлината на кожата й и се чувстваше сигурна. Пусна я и каза:
- Наистина ти благодаря. Ако не беше ти щях... - не искаше и да се сеща. Разтърси глава и огледа стаята.
- Уау. Готина стая. Харесва ми. Имаш страхотен вкус. - и тя започна да разглежда стаята.

Подсмихнах се и казах:
- Хах мерси. Радвам се че ти харесва. - на вратата се почука и вътре влезе майка ми:
-Здрасти мамо, какво има?
-Ами нищо Белс просто реших че приятелката ти има нужда от помощ а и ти нося бележка от ти знаеш кой. - тя се усмихна и ми подаде бележката, сгънах я усещайки погледа на Ани върху себе си и я попитах:
-Ани нужда от помощ? - тя кимна отридцателно и мама излезе от стаята. ДОкато се усетя Ани беше дошла до мен и ме беше бутнала на леглото задавайки първия си въпрос:

- От кого е? Май си имаш ухажор, а? - запита тя с любопитство. - Трябва да е някой, който от доста време те тормози.

-Стига от никого не е. - тя ме погледна предизвикателно:
-Няма нищо, не е ухажор - Ани продължи да ме гледа и с мъка казах:
-Добре де..казва се Джейс и не е ухажор, той е ъм..просто приятел. - Ани зяпна и каза възмутено:

- Да бе. Тогава за какво ти праща бележки. И какво пише? - каза с дяволит пламък в очите. - Хайде, моля те кажи.

-Нищо особено. - Ани посегна към бележката, но аз я ръпнах и зачетох:
-"Скъпа Бела, как си? Какво правят другите, как е положениет с баща ти? Аз съм близо до Англия скоро ще сме там, накупил съм сувенири от Париж. Липсвате ми, найй-много ти. Тук всички се веселят само аз стоя сам, но не ми се излиза много, а и те ходят по баровете. Скоро ще пиша пак, обичам ви. Джейс." -преглътнах и погледнах Ани:
-Е доволна ли си?

- Мисля, че те харесва. Хайде и ти го харесваш. Признай си. - заговори с весел тон Ана. Стана и се заиздига във въздуха. Лежеше по гръб и гледаше Бела, която се чудеше какво да каже.
- Сигурна съм. Хайде, само няколко думички. - започна да умолява Ана.

-Не не е така, ние сме само приятели. Може и да го харесвам но той си има приятелка. - при последната дума ми стана гадно, та тя не го обичаше. Разтърсих гглава и отидох до прозореца, поглеждайки към дървото. Изведнъж усетих студенина и потръпнах, сетих се че Ани е тук, и че е нормално да е студена все пак беше вампир. Обърнах се и тя заговори

- Жалко. Сигурно щяхте да бъдете супер. - след което стана и каза:
- Аз ще се връщам. Утре ще ти върна дрехите изпрани. Ако не побързам ще се забавя много. - после и тя отиде до прозореца.
- Спокойно, зная че е гадно, но ще ти мине. Утре къде да се видим?

-Ами ако искаш Книжарницата във Форкс? За дрехите спокойно, не са ми притрябвали. - Ани кимна и каза:

- Добре, до утре. - и... изчезна. Тя със всичка сила бягаше към Аляска. Предвкусваше удоволствието от една гореща вана и меки завивки. Доспа й се, но не намали темпото и скоро се прибра.

Помахах на отдалечаващата се фигура. Взех пижамата си от гардероба, облякох я и си легнах. Не заспах веднага, понее мислех за тези няколко дни с Ани и за Джейс, изведнъж усетих че наближава прозявка. Обърнах се на една страна и хванах възглавницата. Не усетих кога но се бях унесла в мислите си и скоро заспах.

Стигнахме до къщата и както виняги нямах ключ, почуках и Евън отвори:
-Какво си й направила, гадна вампирке!?-погледнах Евън и му се разкрещях:
-Млъкни Евън, нищо не ми е направила, даже ми помага! Спри да се държиш така с нея, тя ми е повече роднина от всички вас! - той млъкна и загледа странно:
-Мерси че ме изпрати Ани, и спокойни, утре ще съм добре, ние вълците заздравяваме бързо. Евън помгни ми ако обичаш. - той изпъфтя и ме хвана през кръста. Обърнах се към Ани и я прегърнах:
-Мерси за помощта. - на врата си има две висулки едната от нея и другата от дядо ми, Свалих тази от дядо и я подадох на Ани, тя пончи да я откаже, но аз възразих и тя я взе. След което тръгна а аз и Евън се прибрахме вътре.

Алек караше като обезумял, първоначално не усетих скоростта но когато видях как минаваме покрай няколко къщи за 2 секунди вече се стреснах, но си поех въздух за да му обясня на къде да кара. Скоро той наби разко спирачки и ако не бях с колан щех да съм изхвърчала през предното стъкло. Откопчах коланах и отворих вратата:
-Благодаря за превоза. Задължена съм. - засмях се и подадох ръка за довиждане, той я пое и бързо я пусна, след което загледа напред очаквайки да си тръгна. Сложих ръката си на дръжката на вратата и я блъснах рязко, усетих укокорения поглед върху гърба си и поочуках на вратата. Отвори ми Амбър която ме засипа с въпроси, но аз я игнорирах. Качих се по стълбите и влязох в стаята си. Оидох до прозореца си и седнах там, не ми се спеше и се загледах в пошето което отвори едната си врата, след което Але отиде до вратата от която излязох, отвори я и я почист. Замислих се, тези вампири бяха адски странни. Подсмихнах се и видях как Алек вече беше влязал в колата, после се чу как двигателя леко и бавно се задейства, и поршето отпраши с бясна скорост.

Стигнахме до вкъщи и аз отворих ватата, този път сама.. да не повярва човек носех ключовете си. С Ани влязохме и се качихме до моята стая:
-Мерси. Остани тук. - усмихнах й се и седнах леко на леглото. Събух маратонките си и погледнах Ани. Прибрах косата си настрана и попитах:
-Е ще останеш ли? - погледнах я умоляващо а тя...

- Да, ще остана, че и аз имам нужда от малко почивка. Имаш ли бутилка вино и нещо за хапване? - каза щастлива тя.
- Алек е вече мъртав и няма кой да ни тормози. Това трябвада се отпразнува. - и тя затърси нещо
из стаята. Нещо за ядене.

Станах и отворих един шкаф. Отвътре започнаха да падат разни неща, най накрая намерих бутилката която майка ми и баща ми ми бяха подарили когато се трансформирах. Отворих друг шкаф и извадих две чаши. Поставих ги на масата в средата на стаята и заслизах бавно по стълбите. Скоро се върнах с най-различни неща, можеше да се каже че бях опразнила хладилника. Усмихнах се на Ани и наредих храната до бутилката. Отворих я и тапата изхвърча, усмихнах се и налях от "Шардонето" от 67 година. Подадох едната чаша на Ани и казах:
-За победата! Избери си нещо за хапване, аз ще ям по-късно. В момента не ми се хапва. - усмихнах и се и отпих от чашата, облягайки се назад към облегалката на стола. Ани....

... се бе изморила, че от виното й се замая главата и задрамя. Чак на сутринта се събуди върху някакво канапе, завита с одеало. Прозя се и стана. Първо реши да потърси баня и да се измие, но съобрази, че това е къща на върколаци и можехада се карат на Бела. Затова Ани се облече, накара от една локванавън да се образув мехур вода, премахна калта и добави няколко розови листенца. Изми се и върна водата. После седна до спящата Бела и зачака тя да се събуди.

Събудих се някъде следобяд, бях адски уморена от битката предишния ден. Разтърках очи и фокусирах Ани, която ме гледаше мило. Вгледах се в нея и установих че тя няма и драскотина. Опитах да се надигна но ребрата ме боляха, това че бях върколак не действаше адски добре с счупените ребра. Усмихнах се на Ани и казах:
-Колко е часът? Колко съм спала? Съжалявам сигурно си гладна.. съжалявам. - усмихнах се притеснено на Ани и отново опитах да се изправя, този път успях да се надигна и се изправих в седнало положение. Усетих как корема ми стърже и се пресегнах да взема нещо за ядене от масата, но изохках от болка, Ани ми подаде една ябълка и усмихната каза: