Къщата на сем. Талбет

- Няма проблем и не съм гладна. Впрочем брат ти дойде, барабар цялото ти семейство. Отнеха ми триста мъки да им обясня, че само те наглеждам, а не съм дошла да те нараня. Е, накрая все пак успях. - отвърна с въздишка, изтягайки се на канапето като някое котенце, усмихвайки се на Бела.
- Почивай си. Не трябава да се натоварваш.

Усмихнах се на Ани в отговори и казах:
-Не съм и учудена.. все пак има вапир в къщата. - усмихнах се и се излегнах бавно на леглото. Засмислих се за съня си.. бях сънувала Барт и как тичахме, но ми се беше сторило че той ме гони и че ми етвърде сърдит поради бягането. Въздъхнах и видях че Ани ме гледа, реших да се направя на смела и опитах да стана, имаше успех но след кратък миг се озовах на пода. Ани дойде към мен и аз й се усмихнах плахо и виновно, а тя каза:

- Глупаче. Казах ти, че трябва да си почиваш, а не да се насилваш. Сега да лягаш. - след което я постави внимателно на леглото, сядайки отново на канапето.
- Нещо те тревожи. Кажи какво е.... Моля те. - помоли се Ани и направи ангелско личице. Искаше Бела да не се тревожи точно сега. Трябваше да се възстановява. Бела...

Облегнах се над, но не ми беше много удобно. Въздъхнах и се замислих, как да й кажа че се т ревожа за това дали Барт ми се сърди, последваоще една въдишка и каза:
-Първо искам да стана понеже не ми е удобно, да се излежавам, не обичам мързеливите дни дори и когато е за мое добро. Второ тревожа се от това да Барт ми се сърди поради заминаването ми така. И трето би ли пуснала онзи диск ето там, помага ми да понясям лежането. - усмихна се миловидно и Ани стана отвори плейъра и постави диска натискайки Play. От плейъра засвири една от любимите ми песни Long, long way from home. Заклатих глава в такт с музиката и заприпявах тихо. Ани ме погледна учудено и..

- Човек, ти ееш страхотно. Двете можем да направим дует. - след което и Ани запя. От начало беше притеснена, но после някак си се сля с музиката. Получи се красиво и приятно, което се хареса на вампирката.
- Е, двете можем да станем звезди. - и момичето описа дъга с ръката си.

Усмихнах се и казах:
-Може, но не съм добра пред публика.. мразя навалиците. - усмихнах се отново и продължих, скоро песента свърши и започна следващата Highway to hell обожавах тази песен. Започнах да пея по-силно но се усетих че не съм сама, погледнах Ани и започнах да се смея.. не знайно защо..

- А не си ставала. Спокойно. - каза Ана и стана. Взе един гребен и започна да пее все едно е микрофон. Беше наистина впеатляващо. Вампирката се спусна във ритъма на песента и затанцува. Гласовете на двете момичета се лееха нежно и приятно. Песента свърши и започна следващата. Скоро диска спря и Бела погледна Ана, казвайки:

-E госпожице доктор мисля че болната има нужда от разходка.... Хайде да излезем някъде. - погледнах я умолеваще не ми се стоеше затворена в къщата... Гледах с погледа на който никой от семеството ми не устояваше, наричаха го "погледа на изгоненото малко кученце" засмях се наум и продължих да гледам болногледачката си. Накрая Ани въздъхна и каза:

- С тебе на глава не може да се излезее. Добре, казвай къде отиваме, но ще си до мене и няма да бързаме. - каза строго, след което се разсмя. Облече се и отиде да помогне на Бела.

Замислих се.. къде ли ми се ходеше. Обякох якето, с помощ от Ани естествено и казах:
-Накъдето къжете ваша болногледаческа милост. - двете започнахме да се смеем и най-накрая Ани поемайки си дъх каза: