Двора

В момента в който Том пристигна удома,подуши Волтури...Когато приближи каза:
-Хаха,кой виждаме тук!Волтури?Каква е причината да идвате тук по това време?
Попита заядливо Том,който беше ужасно ядосан.Пак ги виждаше.Като се беше замислил,май откриваше нова дарба...или може би не...Сякаш знаеше че ще се случи нещо такова...

-Защото тя ме ядоса,а аз и го върнах жестоко.
Мантията ми продължаваше да закрива лицето ми.

-Томас,мери си приказките!-казах озлобено.
Бях си надигнала ръката,за да го блъсна силно.

- Ами да те хората...
- Не извинете поправка вампирите се ядосват от нищото. - казах аз иронично. Е в това отношение и Ана има вина, не е ли чувала за думата спокоиствие
- Интересно ми се дали не сте си търсили повод за воина. маи голямото имение не ви е достатъчно. трябва да се пролива кръв нали?!? - казах аз и си усмихнах лекичко. Колкото и да не ми се искаше да си призная симпатизирах повече на Волтури. Е аккво да се прави.
- е няма смисал да се бием преди това. - казах аз и погледнах унищожително ТОМ!!!

-Хм...няма я.Не мисля че можем да ви помогнем,така че...Е,просто може да си ходите! - каза злобно Том,след което се усмихна също така злобно,както и гласът му...

Томас отново почувства нещо...Явно в него се пораждаше нова дарба...Сякаш разбра че с него ще се случи нещо лошо,но не точно какво...Точно преди Джейн да приложи дарбата си върху него,той се телепортира зад нея и отново каза:
-Нямате повече работа тук.Нито лидерката.нито заместничката не е тук!Сега ако обичате,напуснете!!!

-Внимзсзй!-казах озлобено.
Бях готова да го згуша и пронижа.

Хванах Том и го изтиках настрани.
- нека не сме груби. - просъсках аз и погледа ми се обърна към Волтури.Преди да се усетя на лицето ми се появи същата злобничка и доволна усмивка от която преди се бях отказала. беше му времето някои да му го набие в главата. млъкно мозаче ти трябва да си добра. оммм доброта. Ами не се получи лицето ми си остана ухилено...

- Ами Едуард сигурно е при Ана и и държи ръката, а за Селена не знам. - казах простичко аз.
- Том защо не отидеш вътре да ами незнам да донесеш чаи за гостите. - предложих преценяваики ситуацията и милият поглед на вампирката. Маи беше по-добре това момченце да се разкара...

-Ами те сигурно няма да седят много тук!Не мисля да си хабя усилията да нося чай...Сигурно ще се запътят към Кълан.Нали така?!А и не мисля да допускам Волтури да преминава прага на къщата ни! - Каза още по-злобно Том,който вече беше готов и за битка.Изведнъж Том погледна нагоре.Видя нещо от сорта на птица...Зачуди се какво ли може да е...

- Ако някои ме пита аз съм за мира. - казах силно аз и изгледах всички
- Държите се като деца които мислят само за себе си! - казах аз и махнах с ръка маниполираики всичко около мен. Огъня изчезна но не беше лесно. Тя беше силничка

Ех какви хубави очи - казах си иронично. Нещо ми подсказваше че битката щеше да е по-скоро от колкото си мислех...

Том беше ужасно объркан.От появата на Едуард,от огъня и това което правеше Джейн с него.Въпреки болката,той се опита да я контролира.Опита се да го прескочи,но не успя.Усети нещо...нещо лошо можеше да се случи с домът им:
-Кой,къщата!
Извика силно Том...Когато Едуард и Кой избави Том от огъня,той измънка леко:"Благодаря",след което реши да им направи изненада,но зависи какво щеше да се случи...

- Кои това кои онова... - мрънках си аз и погледнах стената. Е нямаше да е кои знае колко трудно казах аз и преди да я оправя Джеин го направи. Маниполирането на всичко около мен е доста полезно...

- Мили обноски. - казах глухо аз и погледнах бясната вампирка...