Двора

Така изглежда двора, когато няма сняг и лед.



Отсреща е и мястото където живее клана.

Ана трепереше от ужас. Всичко се беше развило прекалено бързо. Тя бързо изтича през прозореца и от гледката още повече се изуми и стана възможно най-бяла. Той беше разперил огромни криле и летеше малко над земята. После се издигна до нивото на прозореца и я погледна усмихнат. Тя го удари изумена и ядосана.
- Друг път не прави така. Изплаши ме. Аз щях да се оправя. - говореше високо и ядосано. Той я гледаше стреснат.

- Защо ме одари? Това е тайнствената ми сила, за пръв път ми излиза наяве. - каза той радостно.
- Имах я още преди да стана вампир. - Ед спря точно пред нея като изглеждаше така: след това слезе до нея и крилата мигновенно изчезнаха. Той каза:
- Сега съм непобедим. - като е си усмихна.

- Съжалявам. За миг забравих, че не си човек, а опитен вампир. - тя на сила се усмихна. "По дяволите, какво ми става. Аз съм вампир, не човек. Тук има само вампири." - идеше й да се удари. Погледна го виновно и попита. - Радвам се за силата ти. Изглеждаш страхотно. Наранили са, докато падаше?

- Не, добре съм, а ти, задето те избутах? - попита загрижено той.
- Извинявай, ако съм те наранил.

- Нищо ми няма. Добре съм. - след което си хвана дясната ръка. От удара я заболя, но болката отминаваше. Тя го попита.
- АКо ще разчистваме тавана, да изчакам ли в стаята си? - после се издигна малко във въздуха и зачака отговор. Той беше щастлив и не искаше да го тревожи с глупости и невниманието си.

- Не по-добре да остана с тебе скъпа моя. - каза той усмихнато.
- Нека слезем в трапезарията, тавана няма да го оправям сега.

Ана се стресна и изпищя. Извъртя очи, досещайки се,че ако някой иска да я нападне, няма да чука на вратата.
Отиде и отвори вратата. Там седеше момиче, което й беше непознато. "Тя е вампир, сигурна съм." - помисли си тя и каза усмихната:
- Здравейте, кого търсите?

- Преди това, бих искала да те попитам от кой клан си. Едва ли си от Волтури, не си личи да пиеш човешка кръв. - след което я погледан в очите. Те със сигурност не бяха червени.
- Не си и от Денали, щом питаш. Значи може би си от Кълън, а? - попита с любопитство, но и доза притеснение. "Може и да носи копнтакни лещи. Кой знае?" Ана зачака отговор.

- Оу, извини ме. Заповядай. Това е къщата на семейство Денали и аз съм част от него. - усмихната, Ана вкара посетителката в всекидневната.

П.п. Пиши направо там.

Ама че проблемно казах си аз докато дръпвах тежката желязна порта. Пред нея стоеше някакво момиче цялото покрито в черна мантия
- Мога ли да ви помогна? - попитах аз и погледнах момичето...

Надигнах очи и момичето веднага ме позна.
-Здрасти!-казах се леден глас.

На вратата се показа момиче от вражеския клан , и според мен се направи на ударена , че не ни познава. С едната си ръка , бях прегърнал джейн , а другата бе свободна.
- Ами , ние сме от клана Волтури - отвърнах и с сърказъм

- Много добре знам, та на какво дължим милото ви гостуване? До колкото ви познавам не сте дошли за чаша чай - попитах аз с режещ тон. Още имах някои предрасъдаци. Мило момичи с благ характер.

- О да забравих, че щяхме да е трепем. - казах аз без и капчица настроение. Не ми беше до толкова проблемно нещо като воина. И определено не ми се биеше с волтури... ама и тея Кълан как ги забъркваха такива...

- Не гледаи към мен на мен дори не ми се бие. - казах просто аз и отвърнах на погледа и спокоино. Не схващах много причините за воината а и честно казано не ме интересуваяше. Исках спокоен живот, но ето че положих доста усилия което е не типично за мен и се забърках в нещо проблемно. Услугата заради която съм в тоя клан вече ставаше доста тежичка и обмислях вереятноста да не се махна.
- Защо не поговорите с кълан? И без тов, това си е между вас. - предложих аз...

-Няма да говорят с нас,след като подредих любимата на Едуард Кълън.
-За твое сведение-Ана Томас Блейк!
От мантията ми си личаха само кафевите прави кичури.

- Да ще се включваме. - казах тъжно аз А да споменаха и за някаква Ана
- А що се сбихте? - попитах аз въпреки че вече се сещах. Омразата която Волтури изпитваха към така наречените вегвтарянци беше доста силна. А от страна на Джеин, е може би тя си ги мразеше защото само Бела можеше да устои на приятната и дарба. Ама трези вампири защо не си живеят спокойно?!?