Кафенето

- Искаш ли да си с него? Ако го искаш повече от всичко друго на света, дори от мене значи го обичаш. Тогава би трябвало да приемеш съдбата си, а и тя никога не е предначертана. Представи си, че вървиш и попадаш на кръстопът, като избереш единия път, а не другия, то тогава всичко се променя. В зависимост от какво значение е било решението, все пак нещата се променят. Никой не е казал, че ще имаш деца или ще са точно две. Ако го обичаш, ти ще приемеш всичко с поне малко радост. - каза Ана мило, с топла усмивка. Дописи шоколада. Без да иска се образуваха мустаци. Бела започна да се смее, а Ани каквато е отвеяна изобщо не забелязваше новата си "придобивка" и гледаше опулено към вълчицата.

Опитах да обясня на Ани с жестое но не се получаваше. Поех дълбоко въздух и заворих очи за да не прихна отново, и на фалцет заговорих:
- Имаш мустачки. - АНи се засмя и отворих очи, тя ги бе избърсала и аз продължих по темата:
-Ами не знам, не знам дли го обичам. Честно казано не съм обичала никого, никога. Просто не знам как да разбера дали го обичам. В момента имасм да съм сама, с приятели за да могадапреосмисля нещата, ноо.. не знам. Трудно е. Може би трябва да го изоставя, да опитме да бъдем само приятели, не знам. - погледнах Ани и се огледах наоколо, сещайки се за главорезите на Алек:
-Онези типове, те дойдоха в Англия, отново имаха онези джаджи, и бяха силни. Казаха че са доши да ме убият, по заовед на Алек. Единя избяга а другия го оперирах, и не мися че ще помни нещо тъй като е при Барт, и след операцията не би трябвало да помни нещо от случилото се. И сега ме е страх понеже може Алек да ем намери и... не искам да си го помислям. - потреперих и погледнах Ани която беше като почервеняла..

На Ани й прилоша. Леко се замая. Ясно си спомни всички случки. Имаше чувството, че отново гледа някакъв филм на ужасите. С треперещ глас каза:
- Значи и ти вече си една от жертвите му. Поне не си главната. - завърши съвсем тихо. Сковано и със недобре залепена усмивка отиде на тезгяха и поръча още един възможно най-много горещ шоколад. Тя силно стискаше чашата навръщане, така че ръцете й задимяха. Тя дори не осъзнаваше, че се изгаря. Мислеше за Алек и Бела. Беше се надявала силно той да не е забелязал Бела, от увлечението му по Ани, но явно не е станало. Тя се тресеше и малко шоколад се разплиска по масата бързо изтиващ. Лекия шум разчупи за малко настъпилата тишина, сякаш всички, дори и ветровете се бяха напрегнали.

Кимнах, мислех че Алек вече беше зад решетките, но явно не беше. Потреперих леко. Отпих глътка от кафето и казах:
-Стига за лошите неща.. Какво става между вас с Ед, как сте.. Разказвай. - чувствах се малко по-добре и заради това се опитах да се усмихна, колкото се може по-спокойно..

- Ами не знам. Него виждам вече толкова често, сякаш бяга от мене или не знам. Видях го преди колко време, като се "запознах" с приятеля ти. Дали не е сърдит заради нещо или се чувства унизен, не знам, но от това не ми е много приятно. В смисъл исками се понякога да прекарва повече от 5 минути с мене. - тъжно въздъхна.
- Искаш ли да намерим Алекс и веднъж завинаги да го убием или да махнем просто онези гадно болтове? Така мисля, че ще се върне на бял свят и ще ни остави, а? - каза борбено и с плам в очите. От ръцете и изкочиха няколко пламъчета. Тя бързо се осъзна и усмихвайки се виновно седна и изгаси нарастващия "пожар".

Допих малкото останало кафе в чашата си и кимнах на Ани. Прибарах косата си, която беше ужасна и станах казвайки:
-Но първо ще трябва да направим нещо. - извадих болта който все още беше в джоба ми и казах:
-Ще си го сложа, или поне ще опитам. Ако започнат гърчовете трбва да намериш 500 волта и да 'изпържиш' главата ми, така ще се успееш да го махнеш, инъче може да умра. - усмихнах се на Ани, а тя...

- Не, недей. Ако саи го сложиш ръчно ще те убия. Няма да те слагам на електрическия стол, за да те вразумявам. - каза със заплашителен тон.
- Дай го на мене. Повярвай, нищо няма да ми стане, но нека да го ползваме в критични ситуации. А сега по-добре да тръгнем и да го намерим. Ти му намери миризмата, аз ще се ориентирам по кръвта му. - каза Ана, отде и плати сметките на двете и излезе, чакайки Бела.

След като с Ани се разделихме отидох да си взема нещо за пиене. Влязох и отидох до бара, поръчах си горещ шоколад за вскъщи, и както обикновенно се облегнах с изглед към вратата, за да наблюдавам кой влиза..

-Какво по.. Барт, какво ти става? - не се чувствах добре и не ми беше до караници, след онова гледане на магазините. Барт гледаше твърде ядосано и извика:
-ОТГОВАРЯЙ! - потрепнах и отговорих:
-Върколак, не личи ли по миризмата? - ядосах се както на него така и на себе си, на него защото нямаше правото да ми крещи така а на себе си понеже не беше време за остроумията ми.. Явно гневът в него се надигна защото...

Вратата на кафенето се отвори и вътре влезе Данте. Изражението му беше както винаги - безразлично. Той отиде и седна на една свободна маса, носейки някакво списание.
-Мога ли да ви помогна? - каза сервитьорката, която сякаш се бе появила от нищо.
-Амии...искам едно кафе...-отвърна вампирът и започна да чете списанието.
След малко сервитьорката се върна и остави кафето. Данте не му обърна никакво внимание.

Влязох в малкото и уютно кафене, отидох до бара и поздравих барманката а след това си поръчах едно капучино. Облегнах се с гръб към пресолана и както обикновенно огледах полу-празното заведение, и подуших тази сладникава миризма. Идваше отнякъде но не бях сигурна окъде, най-накрая носът ми ме отведе до някакво момче което четеше списание. Обърнах се към барманката и й казах да изчака с кафето и че скоро ще се върна, и се запътих към отдалечената маса с момчето вампир. Приближих се и казах:
-Хей страннико, има ли място за едн момиче чудещо се дали с нов. - усмихнах му се и зачаках да излезе от транса в който явно беше попаднал...

Данте остави списанието на масата и веднага премести погледа си към момичето пред себе си. Направя някакво странно изражение и после каза:
-Ъъъ...да има място...
След това се огледа и после отново се върна към вампирката. Разбърка кафето си, което нямаше да пие и зачака действията на момичето.

Погледнах го и се върнах на бара,взех кафето си.. върнах се при момчето си седнах на стола срещу него. Вдигнах капучиното и отпих, погледнах момчето и казах:
-Е страннико, как се казваш и от кой клан си... да знам че си вампир, тук никой не ми избягва особено ако е нов. - изплезих му се леко и отново отпих от димящата течност след което поставяйки я на масата зачаках отговора на русокосото момче-вампир.

Данте отново погледна към момичето, като се облегна на стола.
-Данте Кълън...-промълви той и след това завъртя кафето си.-Ти също си различна...нали?
Беше забелязал тази подробност ,още когато момичето беше дошло при него. Замисли се малко и допълни:
-А ти от коя си?

-Хмм.. Кълън,избрал си интересен клан. - усмихнах му се и отговорих на въпроса му:
-Бела Талбет, на вашите услуги.. длъжност върколак. - засмях се леко и попитах:
-Какво е мнението ти за вълците и за Кълънови? - усмихнах му се отново и отпих няколко глътки от кафето си.

-Ами върколаците...всички са различни. Някои са ми симпатични...а други ги мразя...А за Кълън...хубаво е да се учим да се храним само с животни... - след това Данте хвана чашата с кафето и я докосна до устните си без да отпива. Отново я остави на масата и каза:
-А ти...какво мислиш за вампирите? И от колко време си върколак?

-Вампирите.. интересна тема. Еми някои като вас и като Денали са добри, но другите ги мразя. Оставям живи само тези в които усетя нещо различно. - усмихнах му се и отместих поглед към списанието, не ми се струваше интересно затова върнах поглед към Данте:
-Вълк съм от 15 годишна, малко е трудно но след време се свика, докато осъзнаеш че други могат да ти четат мислите и че имаш способността да си променяш формата е така да се каже... шашкащо. - засмях се леко и погледнах момчето:
-Ти на колко години си, вамирски и човешки? - усмихнах му се за пореден път и се облегнах бавно на стола си...

-Аз съм на 18 години...69 вампирски. В началото ми беше трудно да свикна с промяната...но после всичко се нареди. Нямам почти никакви спомени от предния си живот...само спомени със много силни чувства...омраза, радост, любов... - след тези думи Данте също леко се усмихна на Бела.
Отмести списанието и отново погледна момичето.
-Е, разкажи нещо за себе си!

Замислих се за момент и огледах заведението, останових че сме само ние и един стрец, усмихнах се леко, по-скоро на себе си и отговорих:
-Историята ми не е много интересна, от малка знам че принципно трябва да се превърна в нещо, но не знаех в какво. Когато станах на 15 нашите ми обясниха и няколко дни след рождения ми ден се преобразих. След няколко месеца баща ми, накара мен и брат ми да излезем на лов, но брат ми не пожела и аз отидох с него видяхме вамир в нашите територии и трябваше да го убия но видях нещо в него което ме накара да го пусна и тогава раниха баща ми, той не ми говори освен ако не е за нещо важно. Беше на смъртно легло и аз трябваше да напусна училище и да помагам на мама и останалите в къщата, и така е и до днес. - завърших историята си с лека почти неуловима усмивка, но явно Днате я бе видял и ми се усмихна в отговор:
-Е, Данте разкажи нещо и за теб.

Данте се замисли за момент. След малко каза:
-Докато бях човек, живеех в Канзас. Един ден баща ми замина за Тексас и повече не се върна, беше убит от върколак. Аз също бях убит от върколак, същият който уби баща ми. Един вампир ме спаси. Прекарах известно време в Аляска, а после дойдох тук, във Форкс...
След това направи кратка пауза и видя как и старецът си тръгва. Вече бяха сами в кафенето. Погледна Бела и се замисли отново.
-Бела, познаваш ли и други вампири?

- Ами да доста, някои от които са зли, но това не ми пречи. - усмихнах се на Данте и размахах ръка пред лицето му за дами обърне малко внимание, засмях се на себе си и попитах:
-Искаш ли да се разходим нанякъде?

-Ами добре, става! - каза Данте и леко се усмихна.
Стана и плати сметката. След това се върна при Бела и попита:
-Сега накъде?