Кафенето

Свободно за РП.

На път към вкъщи решх да мина през кафенето да си взема кафе. Целият ден ми беше замаяно и зспало. Влязох вътре и отидох до бара:
-Едно кафе за вкъщи. - барманката кимна и се зае с кафето. Седнах на един от столовете и видях че влиза Дженифър. Зарадвах се, не я бях виждала от много време помахах й и тя дойде до мен..

-Ами добре съм. Ти как си? Кога дойде отново във Форкс? - усмихнах се и подадох парите за кафето на бармана, след което я погледнах.
-О и какво те води насам? Знам че задавам въпроси но се радвам че те виждам. - подсмихнах се и отпих глътка от кафето..

Значи вече беше говорила с Кира, и затова тя каза да не нападаме..ъм Ана:
-Да страхотно е! Днес се запознах с една от вашите.. мисля че се казваше Ана. Беше влязла в земите ни без разрешение но Кира е остави тъй като е от клана ви. Искаш ли да седнем на някоя друга маса или да се разходим?

Бях учудена от смигването, но кимнах и станах от стола. След две крачки Джен намери страхотна маса, закътана и никой нямаше да ни подслушва:
-Тази е страхотна. Относно Ана, Кира й обясни. -усмихнах се и попитах:
-Амм знам че звучи странно, но за какво беше намигването? - тя се разсмя и каза.

Емет беше нов в града и беше решил да пиине нещолТой след дълго лутане успя да намери едно кафенелОтвън изглеждаше доста добре и той влезна.Когато Емет отиде при бармана той размгледа внимателно цените и каза:
-Едно кафе ако може-и подаде парите на барманката
Барманката му подаде парите и той седна на една маса като запи кафето замислено

Джон и Джейк дойдоха, бяха близо до кафенето. Джон се преобрази и атакува един мъж. След 10 минути не беше останало нищо от него. Той продължи да търси още няколко хора.

Дойдох в кафенето. Там беше спокойно и донякъде ми харесваше това място. Но по едно време някой наруши тишината и спокойствието ми. Обърнах се и видях друг върколак. Бях г виждала и преди. Приближиш се до него и казах:
-Здравей,Джон!-казах с леко леден глас.
-Аз съм Кира...Кира Дарк.-довърших.

Алис е разхождаше из Форкс.Влезе в кафенето.Тя реши да си почине малко там.Вампирката седна на една маса, и все пак си поръча чай, въпреки, че нямаше да пие.Огледа кафенето, като видя няколко върколаци, няколко вампири, (включително Емет, новия и брат), и хора.Алис се обърна на другата страна, и видя една красива вампирка.

Влязох притеснено в кафенето. Видях една вампирка и плавно отидох до нея. Попитах я с обичайния си френски акцент:
- Паррдон! Совободно ли е мястото?
Тя ми се усмихна и кимна. Внимателно седнах. Сервитьорката дойде и попита:
- Желаете ли нещо г- це?
- Един спррайт ако обичате!
Сервитьорката си записа и тръгна към бара. Следмалко се върна с две напитки:
- Чай и спрайт нали така?
усмихнах се и поех газираната напитка. Обърнах се към мочичето:
- Как се казваш?
- Алис. Алис Кълън. А ти?- запита тя...

-Азриел Де Лемор...-отвърна момичето.
Алис забеляза френският и акцент.
-От кога си тук?-попита Алис, отметвайки дългата си коса зад ухото си.
Алис взе сламката, и разбърка чаят.Само дето го беше поръчала....

- Ами от днес. Попрринцип живея във Фрранция Парриж. Затова и имам такъв акцент.
Засмях се и отпих от спрайта. Беше ужасно, но пък не обичах да правя странно впечатление. Алис ме погледна изумено. Прошепна ми толкова тихо, че ако бях човек надали щях да го чуя:
- Ти не си ли вампир?
- Ами да! От дрревната фамилия Де Леморр даже.- отвърнах аз също шепнешком.
- Ами тогава как го пиеш това?- запита тя очудено, но все още шепнешком.
- Просто не обичам да прравя стрранно впечатление. А пък да си порръчаш напитка и да не я изпиеш си е доста стрранничко нали?- погледнах я усмихнато. Тя кимна и предложи:
- Искаш ли да те разведа из града?
- Рразбирра се!- казах със светнал поглед. Набързо изпих остатъка от спрайта и се изправих. Платих двете напитки на сервитьорката въпреки, че Алис ропотаеше. Искаше тя да плати.
- Хайде хайде. Следващия път ти ще почерпиш!- засмях се аз.
- Е така по- може!- разсмя се и тя.
Още смеейки се двете излязохме от кафенето...
П.П. Ти реши къде ще продължим, че аз съм нова и незнам много за форума...

-Какво ще кажеш да отидем в гората, а след това в къщата на кълън, така де у нас.?-предложи ухилена Алис.
Двете момичета вървяха напред, и си говореха.От време на време сбръчкваха нос заради върколаците наоколо, но разговорът се лееше бързо като песен.

Съгласна!- засмях се аз. Двете с плавна крачка вървяхме към тъмната и влажна гора... Добро прикритие в слйнчевите дни за вампирите...

След дълго лигавене над чашата и размишляване Емет реши да се поразходи другаде той стана и остави пари на бармана след което се обърна и излезе от кафенето

Влязох в кафето изморена от полета и от всичко станало в Англия. Отидох до бара и си поръчах капочино, барманката се зае с кафето, а аз подадох дължимата сума. Обърнах се и се облегнах на плота докат чакх. Заоглеждах наоколо и видях Ани, която седеше на една отдалечена маса, сам-самичка. Взех кафето си и се запътих към нея:
-Привет Ани, как си, компания? - усмихнах и се и зачаках да отговори..

- О, здравей? - отвърна изненадано Ани. Гласа й съдържаше изненада и лека тъга. После напраи място на Бела със слънчева усмивка. Нещо й се стгори странно в нея. Нейната миризма. Стори й се позната.
- С кого си Била? Някое момче, а? - попита дяволито.

Седнах и пледнах Ани която попита с кого съм била и се сетих защо бе разбрала, Барт беше вампир:
-По дяволите! Ами да, нещо такова. Ммм нямах време да се прибера и да махна миризмата, тъкмо се върнах от Англия. - въздъхнах, беше ми гадно че бях оставила Барт така, но не ме свърташе на едно място. Погледнах Ани и казах:
-Какво правиш инъче, защо си самичка? - усмихнах й се и погледнах гузно към чашата с капучиното.

- А, не първо ти отговори с кого си била. Познат ми е и е момче. А уж не казваше, че ще се влюбиш, а? - каза дяволито, опитвайки се да налучка. Отпи оче една глътка от димящата чаша с горещ шоколад и се вгледа в Бела.

Подвуомих се, но все пак поех въздух и казах:
-Барт Кълън... - погледнах жално:
-Просто.. стана адски бързо.. не бях готова.. мразя се.. - погледнах надолу и отпих бавно глътка от кафето, след което погледнах Ани.

- Чакай, значи наистина си се влюбила? - каза изненадана Ана, със широко отворена уста. Тя само се бе пошегувала, не беше очаквала да е улучила десятката. След 5 дълги минути, тя найсетне се сети да си затвори устата и да каже нещо.
- Ам, радвам се за вас, макар че според мене е грубиян. Ще повярваш ли, беше ме захапал? - каза жално тя.

Възхнах:
-Вярвам ти. - усмихнах и се и продължих:
-Не искам да съм влюбена, той..той .. има някаква врата водеше към въдещето и.. - млъкнах, за момент, поех си въздух и продължих:
-Ами нещата са такива, че там бяхме аз и той с две деца. Не искам деца, не и при това което може да се случи с тях. Не искам да го наранявам затова избягах, но май постъпих грешно и трябваше да му обясня. - погледнах Ани, молейки за съвет..