Стаята на Джейкъб Блек

Стаята на Джейкъб Блек Стаята на Джейкъб Блек Img_62064_230429_l

Сллед час се бях върнал в Волтури и отидох в стаята си.Легнах на леглото си и се чудих какво ще правя зех си чаша и една бутилка с кръв.
Зех бутилката с дясната си ръка и си налях малко кръв както оставях чашата бутилката се счупи внезапно белега започна да ме изгаря.Кръвта от бутилката изпръска мен и стените както и пода.Казах си на ум мамкаму трябва да изчистя.Нанервих се счупих огледалото с лявата си ръка и цялата стана в кръв седнах на леглото и тапеех.Моята стая беше до Стефани и се чуваше сигорно как са се чупили стъкла изведнъж отново ми текна кръв от очите.

върнах се гневен в стаята и започнах да правя лицеви и пак започна да ми тече кръв от очите но сега повече.
-Мамка му.-казах аз.Целия под бе в кръв и стените бяха в кръв от вчера.
-Трябва да се махна от тук но не мога.реших да сляза и да изтърпя.

С Джейкъб влезнахме в помещението, а аз го държах за ръка. Усмихвах се до уши. Бях радостна, че се бяхме сдобрили. Пуснах го и седнах на пода. Не обичах да седя на легла или така нататък. Все още бях цялата в кръв, както и Джейкъб. Никой не казваше нищо.

Седнах до Стефани и я хванах нежно за връта и я целунах.Устните ни се допряха и чуството беше страхотно.Свалих си тениската защото цялата беше в кръв и продължих да я целувам допрях е домен и си я гушнах.

Значи без думи. Отвърнах на целувките му и все така се усмихвах щастливо. Исках да компенсирам ако го бях наранила по някакъв начин. Плъзнах плътните си устни по вратът му и го обсипах с целувки.

-Искам винаги да си до мен дори и секунда да не си домен ще ми липсваш много.-радостен го казах.
Бях се влюбил в нея тя беше момичето на живота ми.Повдигнах и главата и устните ми се допряха до нейните толкова нежно че бях болен от любов.

-Винаги, никога няма да се отделя от теб! - казах му а сърцето ми биеше по-бързо от барабан. Устните му бяха така топли и нежни, толкова влюбени! Опияних се от всичсо това. Мислех си само за него, кошмарите ги нямаше когато затворех очи. Имаше само Джейк. И това май ми стигаше, бях доволна от това което имах, имах любовта му.

-Хайде да се качим на леглото.-попитах е аз и продължих да я целувам.
-Този ден ми стана най хубавия в живота.-гледах я право в очите.
Недочаках отговора и и я качех на леглото прегърнах я и отново устните ни се впиха.

Прехапах леко долната му устна и от едната и страна потече капка кръв. Езика ми пое капката, беше по-сладка от кръвта на новородено, поне така ми се струваше. Джейк ме плъзна по гръб на леглото и понечи да ме целуне, аз обаче го спрях с показалец и той остана в недоумение. Съвсем леко го бутнах и се озовах над него, започнах да го целувам по вратът като след всяка целувка повтарях
-Обичам те!

И аз те обичам повече от всичко друго.-казах и продължих да я целувам по устните.а послле по врата.
-Толкова се нежна и я прегърнах.

Усещах на къде отиват нещата, но след толкова време.. просто не бях готова. Седнах на леглото а той дойде зад мен и продължи да ме целува по вратът и раменете. Прокарах пръсти през косата му и се усмихнах нежно
-Джейк, не сега.. - казах му възможно най-мило.

-Спокойно и аз не съм готов и целувкте ми стигат неща нищо повече.-усмихнат и го казах.
-Какво искаш да правим искашли чаша кръв.

Целунах го бо бузата, усмихната и колкото може да се каже - грееща. Не бях жадна, в крайна сметка преди да дойдем тук бях убила почти едно семейство.
-Не благодаря ти. - отговорих му и станах - Искаш ли в хола?

-Съгласен съм само да изпия чашата с кръв.-изпих кръвта на екс.
Зех Стефани на ръце и слязохме в хола.

Джейкъб се върна в стаята си и легна на леглото.Нямаше какво да прави и се чудеше къде да отиде.Пусна си телевизора и започна да гледа след около половин час беше заспал.

Стоях пред вратата няколко минути, които ми се сториха като часове. Чудех се дали моят върколак беше забравил за мен през тези месеци, дали си беше намерил ново момиче, знаеше ли името ми.. Една болка запулсира в мен и започнах да се самообвинявам, че го бях оставила въпреки че не исках, че аз самата бях тръгнала без да му кажа нищо.
Поех дълбоко дъх и натиснах дръжката на вратата, като я отворих леко и подадох главата си вътре.
-Може ли? - попитах виновно и го погледнах, въпреки че не заслужавах да го гледам в очите.

-Амм да,но обаче коя си ти.-казах аз на Стефани сякаш съм я забравил и погледнах на страни, изобщо не и обърнах внимание.Бях разсърден ,защото не ми бе казала къде отива изобщо не знаех нищо.Но я обичах много , а сега не знам мисля ,че си е намерила някой въмпир.Реших да си тръгна от сем.Волтури и да се върна в Форкс.Събрах си багажа и я попитах:
-Имашли да ми кажеш нещо.-погледнах я в очите.

Сведох поглед на долу и усетих как болката в гърдите ми силно се увеличава и ме завладява. Месеците без него ме убиваха бавно, а сега след като се върнах, той се направи че не ме познава.
Влезнах във стаята и затворих вратата след себе си като се облегнах на нея и задържах дъха си. Не знаех какво да кажа, не знаех как да се извиня, а една буца беше заседнала в гърлото ми и не искаше да се помести за да изкажа колко съжалявам за грешката си.
-Виж.. - казах едва едва, като подтисках сълзите, които така и нямаше да потекът.
-Съжалявам.. - тогава той като че ли ме игнорира. Не знаех дали още ме обича, но заболя само от съмнението.

-За какво съжеляваш.-погледнах я злобно.
-Вече не изпитвам никакви чуства към теб.-казах съвсем честно и погледнах на страни вече не изпитвах нищо.
-Намери си някой въмпир, но с мен свърши всичко.Взех багажа и я погледнах отново и казах:
-Поне ще ми кажеш ли защо замина без да ми кажеш сигорно при въмпир.Чаках отговора и изпитвах някаква болка.
-Кажи ми честно.

Погледнах го в очите, казваше истината. Сърцето ми се сви, в момента исках само да не бях безсмъртна, и да можех да умра, поне да потъна вдън земя. Свих устни и стиснах очи.
-Не съм заминала при вампир.. - казах с треперещ глас и преглътнах. - Саманта беше в Калифорния, имаше опастност хората да я разкрият, и трябваше да отида при нея.. Заведох я в Аляска, но трябваше да се върна за да взема вълкът.. - дадох му кратко и вярно обяснение, след това се отдръпнах от вратата, и все още със затворени очи казах
-Върви.. - въпреки, че ме болеше трябваше да го пусна да си отиде.
Замислих се само как можях да се влюбя. Как можах да си позволя да изпитвам чувства. Знам, че винаги боли, знам че никога няма да е за винаги, но продължавам да се влюбвам в неподходящите.
Джейк.. Аз също го бях наранила, като си бях заминала. Не го погледнах вече, не заслужавах. Чаках да излезе, за да остана сама и да махна маската, която ме правеше силна.

-Много не ти вървам,но вече не ми пука.-бях много изнервен изобщо не трябваше да я срещам или пък да ме прави въмпир.Наистина я обичах, но когато замина още първия ден ме болеше толкова силно и реших ако се върне да се махна завинаги от живота и.
-Намери си друг, късмет и това е сичко забрави ме и изобщо вече неща да те поглеждам.-казах аз и бавно вървях към изхода.

Джейкъб тръгна към вратата, носейки багажа си и отвори вратата. Дори не погледна към мен, когато излезе и я тресна след себе си. Изтръпнах. Сякаш крайниците ми вече не бяха мои, а нечии чужди. Не можех да се задържа права. Свлякох се бавно по стената и пъхнах глава между коленете си, опитвайки се да изкарам на яве сълзите, които ме гризяха от вътре. Сълзи обаче не рукнаха, защото бях вампир. За пръв път през живота си намразих вампирското в себе си, което не ми позволяваше да умра. Онова вампирско, което изпиваше сълзите ми, и не им даваха да потекът на долу.
-Винаги.. провалям.. всичко... - казах си, като че ли спокойно, но в мен всичко бошуваше.
Джейкъб Блек вече не ме обичаше, трябваше да забравя за него, но как..? Останах както бях, сгушила се между коленете си и не можех да мръдна, дори да си вдигна главата. Бях изморена, всичко в мен крещеше "Настигни го, накарай го да си спомни как те е обичал!", но нямаше смисъл, сега нямаше нищо..

Седяла съм цял ден, или нощ така, без да мръдна. Нямах представа за времето и мястото където се намирам, чувствах се като в друга вселена. След часове наред най-накрая вдигнах глава. Не можех да остана повече в тази стая, болеше ме да седя в тази стая, навяваше ми прекалено много красиви спомени.
Станах едва едва, като се подпирах на стената. Всъщност нищо ми нямаше, но болката в мен напираше, и караше и физическото ми състояние да отслабва.
Отворих вратата и тръгнах на долу по стълбите. Когато стигнах в хола направих знак на Дийн да върви след мен и той тръгна бързо.
Излезнах от имението, трябваше да си почина някъде, където нямаше толкова спомени.

Върнах се отново в Волтера.Бях използвал илюзия за да я заболи да разбере какво съм чуствал.Влязох вътре в стаята,но я нямаше.Исках да я прегърна или да я целуна,но нея отново я нямаше.ПОмислих че отново си е тръгнала.Легнах на леглото да я изчакам сигорно щеше да се върне в стаята ми.
-Къде си Стефани?-извиках аз с очакване тя да се появи.

» Джейкъб Блек
» Джейкъб Блек
» Къщата на Джейкъб
» Джейкъб или Едуард?
» Къщата (хм...трудно да се нарече къща) на Клаудия Блек