Стаята на Стефани Волтури

Тук прекарвах времето си, когато не бях навън.

Скоро с Джейк бахме тук. Момчето още се гърчеше от болка, и не можех да му помогна. Не знаех къде другаде да го заведа, и дали другите от семейството нямаше да го разкъсат, но трябваше да о доведа тук.
Скоро болката спря, Джейк заспа на леглото, изглеждаше така спокоен. Оставих го да се наспи и се запътих към останалите от семейството, трябваше да го обсъдя с тях.

Събудих се и като видях красивата стая се щудих каде съм.
-ОО къде сам каква е тая стая ще погледна през прозореца.Погледнах през прозореца и видях че още съм в Волтура помислих си че съм в имението им.Отидох до врата и я отворих но имаше стена но какво е това очудих се.Каква е тази илюзия.Малко ме заболя врата пипнах го и усетих две дупки.ОО не стефани ме е ухапала сега съм и въмпир а новата дарба ми е да правя илюзии.И викнах:
-Стефании.

Ударих си силен шамар и илюзията изчезна излязох от стаята и слязох по стълбите и се озовах в хола седнах на дивана и чаках.

Дойдох изморена до стаята си. Огледах се за секунда и се хвърлих на леглото си. Болката по спомените ми се загнезди в разума ми и не издържах. По бузата ми се стече една единствена, малка, кристална сълза. Беше прелестна, точно като мен самата. Изведнъж на вратата се почука. Отидох с мъка и отворих а отпред седеше Деметри. Гледах го и той ме гледаше. Сълзата още съхнеше на бузата ми и стоях безмълвна.

- Стеф , какво ти е? Защо плачеш? - попитах я аз. Влязох в стаята и затворих вратата си. Седнахме на леглото и , и аз продължих:
- Знаеш , че можеш да ми кажеш всичко..!

-Просто си спомних за преди.. - казах му и се облегнах на рамото му. - Знаеш ли, купнея отново да съм в Древен Рим, отново да почитам Изида..
-Ти за какво дойде? - попитах го след секунда. Сълзата вече не се виждаше и единственото кристално нещо в стаята бях аз.

- Просто реших да те видя как си - рекох и аз и после добавих: Трябва да ти кажа нещо. Когато още Джейн не управляваше Волтури , се бях влюбил в едно момиче , което беше човек. Управляващите на клана , ме принудиха или да я превърна във вампир , или те щяха да я убият. Реших да я трансвормирам във вампир , но след тов атя не се събуди и аз я мислих за мъртва няколко години. Но преди няколко дни , я срещнах. Разказах и за случилото се , и тя ме попита дали може да се бие за Волтури срещу Кълън и Денали. Аз разбирасе отказах. Но се чудя какво да правя -

-Ти си.. стар приятел, затова ще те посъветвам възможно най-добре. - казах аз. В очите му наистина се четеше безмерна любов като говореше за онова момиче.
-Не я оставяй да се бие, не рискувай да умре. Щом това момиче ти носи щастие, не я оставяй да се изплъзне от ръцете ти. Не прави мойта глешка. Пази я като очите си, опознай я като самия себе си. Направи това, което аз не направих и я обичай вечно.. - вечно.. таци дума ме гризеше отвътре и не можех да не си спомням за миналото. Мариус беше в ума ми, тази нощ нямаше и да ме остави.

- Да , аз няма да и дам да се бие. Но това , което е било някога неможе да стане отново. Сега харесвам , даже може да се каже , че дори обичам Джейн. - рекох и аз и се замислих. Тя ме погледна леко очудено , а аз се излегнах назад на леглото.

Легнах до него и се зягледа в тавана, безизразна и мъртва както от векове.
-Обичай, приятелю, защото това не става често. - казах му и премигнах няколко пъти напред, сякаш да прочистя погледа си, а всъщност исках да прочистя ума си.
-Ако ти разкажа, защо напоследък съм така отнесена, слаба и.. немощна, нали няма да кажеш на никого? - попитах го и се надявах да каже да, защото ми писна да пазя това което изпитвах в тайна. Исках просто да споделя. Милото ми отношение беше изчезнало от няколко дена, бях слаба а в битката с Кълън не трябваше да съм такава. Ето още една промяна - исках да се бия, а Стефани, която беше найстина Стефани, никога не би причинила болка нарочна.

- Излишен е този въпрос , който ми задаваш. - рекох и аз и я погледнах някак си странно. Можеби , не бе готова за битката с Кълън. Също така , можеби щеше да е най-добре ако си остане във Волтера..

Все още гледах към тавана с поглед, изоставен от всякакви мисли. Обърнах тялото си на другата страна, така че погледите ни да не се засичат.
-Напоследък - подех аз - когато изпадна в някой от моите ``сънища , , виждам разни неща. Неща, които не бях виждала от две хилядолетия насам. Те ме изтощават, тези ``видения , ,. Ни ма дават миг покой, не оставят съзнанието ми намира и ме карат да си спомням за Мариус. Ти не познаваш Мариус, но той също е един от древните, като мен и теб, създаден преди прекалено много време. Обичах го, но направих глешка и не съм го виждала отдавна, а как имам нужда от него сега.. - замълчях. Настана тишина, която не смеех да наруша първа.

- Съжалявам - прошепнах тихо. - Може да го срещнеш случайно , както аз срещнах Касиди - вметнах аз , и я прегърнах. Незнаех какво точно да кажа..
- Може , да го потърсимм - стрелнах аз , а тя отвърна:
- Къде да го търсим? Из целия свят ли?! - след това , се сепнах и наистина усетих , че звучеше неловко..

Ръцете му бяха по-студени и от лед, прегръдката му - по топла от тази на който и да е приятел. И тъй като от малко момиче бях прекалено сантиментална
-Благодаря ти, че си до мен! - казах аз, а той отвърна
-Винаги.. - затворих очи. Веднага прид мен се изписа онази ужасяваща картина, която запоследно сънувах преди векове, преди да стана вампир. Това не ми даваше покой, не ми даваше дори да мигна без да изпадна в паника.

- Не си представяй такива неща. Мисли си само за хубави работи , и ще видиш , че ще се чувстваш по-добре. И можеби , не трябва да се биеш срещу Кълън , а да си останеш тук в Волтера , защото може би имаш нужда от почивка - рекох и аз и я притиснах до себе си..

Аз също се притиснах в мечешката му прегръдка, беше така успокояваща. Не смеех да затворя очи..
-Не се получава - казах - щом премигна и образа на Изида се появява, виждам я как пие кръв и как убива кръвопийците като нас. Страх ме е от нея. Някой ще я изкара на слънце..

П.С. За сведение;
Изида, още позната в Египет като Акаша е древноримска и древноегипетска богиня. Според древните легенди тя е Майката на света и е създала вселената. Жена е на Озирис, бога на подземното царство. Според други религий обаче, Изида, или Акаша е майка на кръвопийците и не е нищо повече от демон, който управлява вампирите. Според легендите духа на Акаша е затворен в нещо като статуя, и ако тази статуя бива осветена от слънце цялата вампирска нация ще изгори.

- Няма защо да се притесняваш. Това , може би са само легенди. - рекох и аз , за да я успокоя. За пръв път ми беше , да я видя толкова разстроена. Незнаех какво да кажа , и може би за пръв път се чувствах малко неловко.
- Виж Стеф , няма от какво да се страхуваш. Това няма да се случи..

-Надявам се.. - казах и затворих очи. Затворих очи и никакви кошмари не се появиха, нямаше Акаша, нямаше слънце. Прегръдката на вампира до мен, студената твърда като камък прегръдка, така непонятна за един човек, сега успя да ме опази от Богинята. Тя беше далеч, и не ми пращаше знаци, не ми прати кървави видения. Толкова много време не помръднах, просто лежах със затворени очи, стори ми се, че е минал само миг
-Ти си ангел! - казах му аз, съвсем искрено, в момента смятах, че той е ангел и гони демона от мен. Изглежда разсъдака ми не беше съвсем наред, защото говорех пълни небивалици.

- Едвали съм ангел - прошепнах аз и продължих - Ние двамата сме много различни. Ти не обичаш да убиваш и да нараняваш хората , а на мен това ми доставя удоволствие и се храня предимно с прясна , човешка кръв. -

-Деметри, идея си нямаш колко новородени съм създала, само от жал. Не искам да убивам, затова сътворявам убийци. Винаги го правя. Знаеш ли, преди няколко седмици, ако не беше Джейк, щях да оставя едно малко.. 9-10 годишно момиченце да стане вампир, да стане звяр. Не си мисли, че сме кой знае колко различни, просто сме си изградили различен авторитет. - казах му всичко това едва ли не на един дъх. Идеята ми беше да му докажа колко еднакви сме всъщност.
Той така и не отпускаше прегръдката си, това ме успокояваше, щеше ми се да не го прави никога.

Стефани се стремеше да ми докаже , че не сме чак толкова различни.
- И все пак , предлагам да не се биеш срещу Кълън! Какво ще кажеш? - целунах я по челото , и зачаках отговора и.

-Благодаря ти за загрижеността - казах му мило, нежно.. - но аз дори няма да се бия. Просто ще сея болка сред тях. На едни физически, на други психически. И пръста няма да си мръдна в битката. - все така оставах със затворени очи и се усмихнах. Беше ми така спокойно, тревогите и кошмарите от миналото бяха изчезнали. Само споменът за Мариус още висеше пред мен, но избледняваше. Още няколко думи и щеше да изчезне. Тази прегръдка ми се струваше кратка, имах чувството, че ако върши тя, ще свърши и спокойствието. Никой друг не би могъл да ми даде такова спокойствие. Нито Джейк с неговата грубост, или Алек с неговата отнесеност.. "Безкрайно приятно, спокойно.." мислех си и само се молех да не се налага да свършва.

- Виждам , че сега след като си затвориш очите , не ти се привижда Изида .. - рекох аз и продължих - Щом ти е приятно , ако искаш мога да остана тук за през нощта , а на сутринта може би ще се чувстваш по-добре - предложих аз и се усмихнах..

-Наистина? - попитах очудена - Благодаря ти.. - прошепнах на ухото му и отново се обвих в студената му прегръдка. Чувствах се като перце, свободна от миналото, готова за вастоящето.
-Като наркотик си.. - казах му аз, докато лежах със затворени очи.

» Стаята на Джийн Волтури
» Стаята на Хайди Волтури
» Стаята на Белатрикс Волтури
» Стаята на Джийн Волтури
» Зак Волтури