Холът

-Мда и то много.-още малко и лигите ми щяха да потекат.
-Роклитети са много хубави и секси.Толкова секси бяха и ако беше ги сложила още по секси ще стане.
-Ние гаджета ли сме.-попитах я като леко се засмях

-Здравей казвам се Джейкъб Блек.-подадох ръка
-Закари хванал си красиво гадженце.-засмях се леко
-Мм Стефани кажи нещо.

След това един мъж се приближи към нея и я който подаде ръка. Тя също подаде,като се опита да не го удари с ток и успя но на половина. Само се чу искра но нямаше истръпване или болка,а само лек шум.
Ат се опита да запази контол,усети миризмата на човешката кръв,която сякаш прониза сетиватаи. Само миг на объркаване и тя се приближи и каза:
-Аз съм Атенодора Девил приятно ми е да се запоснаем.
Скоро електрическите предмети в близост до нея цяха да започна да се побъркват. Тя леко се усмихна,очакваше някакво дествие или движение нещо. Не бе от хората,който обичаха мълчанието. Но в този момент просто не знаеше,какво да каже. А от зад зад нея имаше чаши с кръв. Това още повече я разконцентрираваше.

За първи път бе усетила човешка кръв и може да се каже,че и хареса повече от животинската. Но само леко се закашля и докосна устните си. Не искаше да бъде груба но имаше живо родители,който обичаше и не искаше те да се превръщат във вечеря. За това никога не бе опитвала кръвта на хората.
"Вечерята е сервирана!?" Какво имаше в предвид под,вечерята е сервирана. Доно няма предвит хора на поднос,може би това,щеше още повече да я ужаси. Радваше се,че бе от хората с бескрайно силни нерви,защото ако не бе така до сега да не бе идвала тук. Любовта и към този мъж,бе прехвърлил границите и тя бе готова да се подложи на всичко но се надяваше никога повече да не и се наложи да усети човека кръв.
Контрола и бе силен но с всяка извивка на шията на Зак и течноста в чашата,която имаше толкова изгарящо красив аромат беше просто на косъм да прекърши всичко в нея. Товага,подяволите щяха да отидат 5 г. въздържание. Тя тихо се надвеси над ухото на зак и каза:
-Зак какво се има предвид вечеря...
Искаше да каже тя но когато Стефани се приближи,за малко да ахне. Имаше толкова изяшна фигура и толкова величествен вид. Че просто я остави да говори. Сяка дума бе внимателно исказана и с такъв финес. Явно всички Волтури бяха такива. Тя само кимна леко,знаеше защо тя не я докосва,защото явно бе исключително умна и не искаше да понесе електричен заряд върху тялото си. Защото този път нямаше да успее да го контролира. След като бе поканена на вечеря кимна и тъгна

Стефани Волтури написа:

Офф. Моля пишете в трапезарията на вечерята. Холът не е мястото за хранене доколкото си спомнян и си има отделна такава тема, където вече съм писала.

Офф: Да де обърках се еидтнах споко хДДД

Ат удари главата си в канапето,като се облегна на зад и въздъхна след това каза:
-Добро утро и леко утро!
Каза Ат като стана стига и кръв за тази вечер,очите и бяха достатачно,червени за днес. Усмихна се леко,като тръгна след Каз,защото идея си нямаше къде,ще я заведе. Обърна се към Стеф и каза:
-Не съм забравила утре вечер,ще се видим за първия урок.
И хвана Зак за ръката.