Холът

Запътих се към хола със обичайната си ведра усмивка. Влязох вътре и видях Джейн бясна до немай къде. Седнах до нея и попитах:
- Джейн какво ти е?
- Бясна съм! Този Джейкъб Блак ми развали целия ден!
Повдигнах едната си вежда и казах саркастично:
- Едно куче е развалило целия ден на великата Джейн Волтури?!
Тя ме погледна и се разсмя. Засмях се с нея...

Намръщих се:
- Джейн, ама колко пъти да ви повтарям че мразя да ме наричате Бела?! Опитавте се да ме дразните до края на безкрайния ми живот или какво?
Тя направи виновна физиономия:
- Ъъъ! Забравих! Съжалявам он вълнения...
Тя ме погледна извинително и аз усетих че съм станала. Седнах и въздъхнах тежко:
- Ох. Да се надяваме че няма да забравяш всеки път щом се ядосаш.
Тя се разсмя, а аз не издържах и също почнах да се смея...

Погледнах цигарите и се ужасих. Погледнах я извинително:
- За съжаление не. Мразя такива глупости!
Тя си мислеше че ако Аро я види ще я разкара. Успокоих я:
- Спокойно! За Аро си твърде ценна за да те очисти.
Тя ми се ухили:
- Нищо ли не може да скрие човек от теб?
Ухилих се и аз:
- Не!
Двете отново се разсмяхме. Мен ме радваше мисълта, че си имам чисто ново жълто порше в гаража. попитах я дяволито:
- Искаш ли да се разходим с новото ми порше?
Тя направи престорено тъжна физиономия:
- Само разходка?
Аз се ухилих и двете тръгнахме съм гаража...

Лара грациозно се вмъкна в хола на Волтурите. Сега вече беше една от тях. Почувства се странно, имайки в предвид че принадлежи към нещо. Последните години бе водила толкова скитнически живот, не помнеше какво означава да имаш дом и семейство. Въпреки че за нея в момента всичко бе непознато и ново, Лара бе изпълнена с любопитство и жажда да разнищи всяка тайна. Погледът й обходи празната просторна стая. От нея лъхаше старост и някакво странно подобие на уют. Тъмнокосата разкопча с един замах шлифера си и го заметна небрежно върху едно от креслата и отдолу се показа бялата памучна блуза с ръкави до лактите и широко V образно деколте. Токчетата й тихичко потропваха по пода, докато тя ефирно се приближи до библиотеката. Забеляза, че по полиците нямаше и прашинка. Погледът й вяло обхождаше заглавие след заглавие, но нищо не й хващаше окото...

Лара бе дочула стъпките още от коридора - издайнически токчета. Но тъмнокосата се обърна едва когато вратата изскърца. Безизразният сив поглед проследи новодошлата. По смъртно бялото й лице пробяга плаха усмивка, докато поемаше ръката на Джейн. Това момиче или четеше мисли или беше прекалено добре информирана.
- Добър вечер, Джейн. - погледът й обходи нежно хола. Двете хладни ръце се отделиха една от друга. - Имате прекрасен дом. Откога сте в семейството?
Етикета все още не й позволяваше да премине на "ти". Оглеждайки я по-внимателно се замисли как нещо толкова опасно можеше да изглежда толкова невинно. По лицето й премина вълна от тъга, представяйки си как е била ухапана. Сивооката отърси глава едва доловимо и отноео се появи боязливата потайна усмивка, една добре скроена маска.

Лара се усмихна виновно. Всъщност нямаше почти никакви знания за Волтерите. Тепърва правеше първите си стъпки като вампир. Вече бе свикнала със способностите си донякъде, както и с глада. Но всичко останало си оставаше все толкова... неясно.
- Прости ми за невежеството ми. Така е, наистина съм нова. - потвърди Лара. - Чувала съм за вас и вашето... нашето семейство. Работата е там, че откакто бях ухапана, избягвам да се задържам на едно място. Но мисля че най-сетне открих своят изгубен дом. Относно правилата съм едва бегло запозната, честно казано.
Лара леко потъна в дивана до Джейн, като положи изморено глава на облегалката. Притесняваше я невежеството й. Сигурно на другата й бе изключително досадно да се сблъсква с новоизлюпени като нея.
- 800 години... Уау. - мислите й се изплъзнаха на глас. - Имам предвид... Струва ми се адски много.
За миг тъмнокосата завидя на Джейн. Толкова много години живот се равняваше и на също толкова мъдрост. После Лара се присети за належащия въпрос. С какво искаше да се занимава. С какво наистина?
- С какво по-точно се занимава охраната? - попита почти разсеяно сивооката със реещ се в тавана поглед. Всъщност темата я интересуваше, но мислите й бяха объркани и накъсани. Никой не можеше да я съди - в главата й бъкаха толкова много въпроси.

Лара едва едва премести погледа си върху Джейн. Издаде тих звук, подсмихвайки се.
- Слушам Ви. - отвърна преспокойно Лара.
За известно време стоя така безмълвна, обмисляйки казаното. Истината бе, че никога не й бе приятна мисълта, че й се налага да се храни с човешка кръв. Беше пробвала животинската. Наистина... Но вкусът й й се бе сторил толкова отвратителен. Тръпки побиха нежната й кожа при спомена.
Изведнъж тъмнокосата се настани в седнало положение, рязко завъртайки се към Джейн. Беше положила целия си крак върху дивана,сгънат в коляното и бе подпряла ръце върху него, Разбира се, бе под такъв ъгъл, че ботушите й висяха във въздуха.
- Предпочитам охраната тогава. - в гласа й се долавяше нотка ентусиазъм.

Лара се усмихна почти детински.
- Добре, до скоро! - радостно възкликна тъмнокосата, изпращайки Джейн с поглед. В следващия момент се отпусна назад, така че почти се излегна върху дивана с въздишка. Множество въпроси относно новия й начин на живот заискачаха от всеки ъгъл на чалнатото й съзнание. Ако сега можеше да спи, щеше да го направи с удоволствие. За жалост, не се бе радвала на това удоволствие от 2 години насам. какво ли не би дала да бъде още човек... Ръката й легна върху утихналото й сърце. Какво ли не би дала да биеше отново, както преди...
- Я стига глупости... - безстрастно отвърна сивооката на собствената си сантименталност. Израви се на крака и метна шлифера си през рамо. С бавна, почти мудна походка, женската фигура напусна хола.

Том влезе в хола бавно и каза:
-Таа,какво ще пием.Вино?
След което се усмихна широко и я погледна в очите...

-Хаха,може и така а се каже. - Том хвана чашата и отпи една глътка - Хм,вкусно.Чудя се да направя ли като миналия път илии... - последва смях.
Той се облегна,след което отпи още една глътка...

-Разубеди ме...Ще остана! - каза Том,като се усмихна чаровно.Той прокара ръка около кръста й и я целуна страстно...

Томас спря за момент:
-Не мислиш ли че трябва да се преместим на някое по-убодбно място?Тук може да ни видят...
Каза Том,след което се усмихна чаровно...

- Белатрикс , явно ще става битка между клановете Волтури и Кълън?!
- да - съгласи се вампирката , която седна на едно кресло и включи телевизора.
- Мислят си , че имат някакъв шанс срещу нас - ухили се зловещо вампирът и добави:
- Та те дали янкога вообще са се били?!