Париж

Емет се понаплаши,но разбра,че тя се шегува
-Вече не те разбирам сериозно както изведнъж ме гледаш на кръв след миг вече си мила после пак ме гледаш на кръв и не могда да те разбера-засмя се Емет

- Ами да то никои не може да ме разбере. - казах аз с искрен глас. Един студен вятър влъсна аромата на прясна кръв в лицето ми.
- Искаш ли една закусчица? - попитах аз и се усмихнах...

-Ами не бих отказазъл-каза Емет и допълни
-Обаче ти така е ни ме каза какво беше онова писмо-любопитството на Емет го грезеше отвътре и той все повече и повече искаше да разбере какво има в този плик

- Ако беше чистокръвен щеше да го изпиташ, а като не си не те интересува. - казах аз зловещо и се услихнах лекичко...

-Ема явно излиза,че не съм чистокръвен-каза Емет и сведе леко глава като се замисли съсредоточено в нещо

- Е какво да се прави и в точно този момен тр да се радваш че не си. - казах аз и се усмиханх зловещо разкриваики острите си зъби...

-Защо трябва да се радвам-попита Емет учудено

- Повярваи ми трябва. - казах аз и погледнах хоризонта...

-ОК няма да те питам повече надявам се-каза Емет и се усмихна
-Ооо може ли да ти се похваля-каза Емет ухилен до ушите

-щом искаш. - казах сухо аз...

-Записах се в училище за вампири и там ще ме учат да се отбранявам и да се бия-каза радостно Емет

- Че ти не можеш ли? - попитах аз.Хрумна ми нещо какво по-добтре то да пробвам новата си сила. Затворих очи и си представих котка. Цвета и щеше да покаже цвета на дувата ми, а красотата и ума и достонствата ми. Превърнах се в ужасно красива черна котка. Козината беше черна лъскава и чиста, очите големи и зелени...

http://e-vestnik.bg/imgs/nauka_tech/1709-blackcat.jpg
http://lh4.ggpht.com/_htn0_7ImIW0/Ryopq49G_EI/AAAAAAAAF8k/kDBSrXvygRs/P1000381-BlackCats.jpg

-Ами попринцип мога,но не много добре за разлика от другите вампири-каза Емет и добави:
-Леле ти си била страшна могьосница обаче защо избра точно черната котка-попита Емет като гледаше любопитно черното създание

- Не съм избирала - казах аз е по-скоро котката се. Мигна веднъж-двапъти и се усмихнах. Можеби никога до сега не сте виждали усмихваша се котка а? Е то не беше точно добродушна усмивчижа беше по ското злобна
- Цвета на котката показва цвета на душата ми, а красотата - ума и достонствата ми. - каза котката и премигна с големите си красиви очи. После затворих за миг очи и отново си бях човек, е по-скоро вампир...