Париж

Малко инфо за града

Париж (на френски: Paris - Парѝ) е столицата и най-големият град на Франция. Градът се намира в меандъра на река Сена, която го разделя на 2 части — Rive droite (десен бряг) на север и по-малкия Rive gauche (ляв бряг) на юг.

Реката е известна с кейовете, в голямата си част озеленени и запазени за разходка, с букинистите — продавачи на книги на открито, и с историческите мостове, свързващи северната и южната част. Париж също е прочут с големите си булеварди, засадени с кестени, като Шанз-Елизе например, както и с много архитектурни забележителности.

Градът има около 2 млн. жители (преброяване през 2005 г.: 2 153 600). Много по-голямата парижка агломерация с диаметър близо 120 км има около 12 млн. жители (преброяване през 2007 г.: 12 067 000)

Свободно за РП-та.

Двамата с Азариел скоро се бяха телепортирали в Париж.Намираха се в парка пред Айфелувата кула до Реката.Том се огледа и каза:
-И сега?

Посочих му надясно и тръгнахме. След около 15 минутки вървене стигнахме огромното ми имение. Том стоеше пред вратата със зинала уста. Извиках го няколко пъти, но той май онемя. Изкрещя:
- Томас Деналиии!
Той се стресна и аз се усмихнах. Побутнах вратата на градината...

Когато се оттърсих,влязох в двора.Беше голям,и много красив.Докато вървеше след Азариел,постоянно оглеждаше двора,и замалко да се блъсне в нея.Когато стигнаха до хводната врата,,,

Стигнахме входната врата и в мига в който я отворих Верона се хвърли върху мен мъркайки. Събори ме и аз се засмях. Том гледаше изненадано огромното коте. Избутах я от себе си, а тя продължи да мърка. Поканих момчето да влезе. Тръгнах пред него по коридора и стигнахме всекидневната. Както обикновено съпругът ми си стоеше там и четеше нещо. Видя ни и веднага стана и ме целуна. После забеляза Том и ме попита с неприкрито недоверие:
- Кой е този?
Ухилих се и се обърнах към Денали:
- Ти му обясни!
Седнах на дивана а гепарда ми веднага скочи до мен и сложи глава в скута ми. Мъжът ми гледаше очакващо Томас...

Момчето погледна съпруга на Азариел и каза:
-Здравейте!Приятно ми е да се запознаем,казвам се Томас...Томас Денали.Може би сте информирани за клана Кълън във Америка,Форкс и за клана Волтури в Италия,Волтера.Ами всъщност,между Кълън,така наречените вегетарианци,и Волтури ще се състои война.Азариел се съгласи да вземе страната,на Къланови.Предполагам,че и вие ще направие същото.Е,какво казвате?
Попита приятно,момчето гледайки леко нагоре,към съоруга на Азариел...

Студена мъглива сутрин. Един размазан силует на красиво девоиче се виждаше в утринната мъгла Часа беше 6, и на улиците нямаше жив човек. Острите токчета на девоиката огласяваха мокрите и мрачни парижки улици. Беше в красива семпла черна рокля и интересна шапка с голяма периферия. Това бях аз...

Емет обичаше дългите пътешествия и затова беше решил да прескочи до Франция и то не къде а до Париж столицата на Франция.Емет скоро се беше записал в академията за вампири където се надяваше да стане по силен и добър вампир за да не бъде толкова страхлив и да може да се бие с който а да е без значение дали е по силен или по страшен от него.Емет както се разхождаше по тъмните улички той видя силует на някакво момиче всякаш беше позната от някъде,но и той незнаеше откъде.Той изведнъж се спря на едно място и зачака да види какво ще стане

Момчето с което трябваше да се срещна се показа зад един ъгъл и ми прошушна информацията от която се нуждаех. Подадох му един плик и се усмихнах. На излизане от ъгъла се сблъсках с...

Емет неочаквано се сбълска с някакво момиче като тя дръшаше нещо което падна на земята Емет се наведе набързо и и го подаде
-Много съжелявам-каза Емет докато подаваше плика
-Много съжелявам за стореното-каза той с леко наплашен глас

- О здраси. - казах аз и се усмихнах . Пред мен стоеше един вампир които познавах...е в интерес на истината едвам не убиха ама сега подробности.
- Какво правиш тук? - попитах аз и го погледнах. Очите ми под мигите горяха проницателно...

-Здравей съжелявам,че се блъснах в теб.Аз ддойдох малко тук,защото имам страст към пътуването пък и градчето не е лошо.Теб какво те води насам?-попита Емет

- Не ти влиза в работата. - отговорих рязко преди да се сетя че може просто да излъжа.
- Да градчето не е лошо. - казах аз с присмешка. беше хиляди пъти по-добро от Форкс и всяка една частица от Америка. Мазех америка. Ама много я мразвх...

-Ти с всички ли се държиш така както с мен-попита Емет учудено

- Как се държа. Искам само да те информирам, че съм доста по-мила от другите Волтури. - казах остко аз и отново очите ми почнаха да го изгарят...

-Може би е така все пак има вражда между клановете.И все пак защо си тук-продължаваше да нахалства вампирчето

- Не те интересува и престани да ме питаш. - сопнах се аз с груб глас.
- Ами ти какво првиш насред мокрите мрачни улици на Париж в 6часа сутроинат? - поитах аз за да отклоня темата от мен...

-Ема разхождах се-каза Емет и допълни:
-Ами тоя плик какъв беше-попита момчето

- Думите не ти влиза в работата не ти ли се грсвираха веча на мозъка? - попитах аз раздразнено. А да той беше чистокръвен може би трябваше да съм по-мила. Ох ама ебаси и чистокръвният
- маика ти и баща ти чистокръвни вампири ли са били? - попитах ааз и напревих усилие да се услихна леко. Абе стана някаква съблазнителна усмивка за съжемение. Опитах пак подреждаики чертите си в по-нормален и добродушен вид. Можех ад съм много мила и сладичка когато поисках...

-Ами честно да ти кажа незнам дали съм чистокръвен,защото нямам спомен за моето минало-каза емет като сведе глава надолу
-Единственото,което помня от миналото е една доста голяма мечка,която щеше да ме убие-възкликна той

- Е предполагам не си и без това не миришеш като чистокръвен. - казах аз леко нещастно. Е какво да се прави ще го преживея.Жалко искаше ми се да пробвам вкуса му ако беше чистокръвен. Исках повече сила, и моришеше вкусно...

-Еми може и да не съм чистокръвен дори незнам кой са ми родители и дали родителите ми са били хора или вампири и може би наистина не съм чистокръвен-каза Емет като не поглеждаше вампирката заради това,че я беше излъгал,че е чистокръвен

- Е чистокръвните са много малко и са особенно силни. Гордеят се с потеклото си, и се смятат за вампири сред вампирите. - казах аз с леден тон от коити косъмчатат на ръката му настръхнаха...

-За миг си помислих,че ще ме убиеш-каза Емет като си мислеше,че тя все пак не иска да го убие
-Е важното за мен е,че съм вампир а дали съм чистокръвен или не все някой ден ще разбера-възкликна Емет като си надигна глава и се усмихна

- А кои е казал че си си въобразил? - попитах аз с почервенели очи и посла се разсмях на изръжението му.
- абе я се успокои не съм толкова зла. - казах аз и се услихнах но леко злабещо което ще речеше *ама ти не си въобразяваи че съм миличка само защото изглеждам невинно*