Закусвалнята

Засмях се:
-Разбираемо е вие сте като изваяни,а това с разкарването.. ъм природен талант. - ухулих се насреща й и се облегнах на стола доволна от погледа й:
-Просто го заплаших, дори да съм момиче съм 20 пъти ако не и повече по-силна от него, пък и му казах за ревнивия ти приятел - засмях се и показах кавички във въздуха..

- Уау. Ти си като бодигард. Ако някой те наеме, трябва да му поискаш много. И това за "ревнивия" ми приятел беше супер. Трябва да ме научиш, но дори и тогава пак няма да успея. Ако се омацам в кал, пак ще изглеждам хубава. Колко неприятно. - и тя направи тъжна гримаса, но за съвсем кратко. После с ножа изряза около мястото където беше отхапала сандвича и изяде изрязаното. По-голямата част подаде на Бела с думите:
- Не мога повече. Спокойно, не е заразно. - Бела...

Засмях се:
-От къде знаеш? - Ана ме погледна странно:
-Спокойно знам че не е, но не мога повече, един ми беше достатъчен. Но за да не го хвърляме ще поръчам да ни го опаковат за вкъщи. - усмихнах се на Ана и казах:
-Ако искаш може да те науча на тези трикове, това е все едно дърпаш лейкопласт. - засмях се и Ана каза...

- Добре. - Ана викна келнерката й и каза да опаковат храна. Келнерката се усмихна и след малко дойде с доставката. Двете момичета станаха.
- Сега Къде ще идем? - попита и зачака отговор.

Замислих се, нямах си и на идея:
-Емии избери ти за мен е без значение. Къде ти се ходи? - попитах и зачаках отговора на вампиро-приятелката ми, при тази мисъл се засмях леко..

Ана дойде в закусвалнята много бързо. По пътя за малко да я бяха ракрили, тъй като слънцето намери отвор между облаците и с пълна сила засия, но Ана навреме успя пак да ги сгъсти. Момичето намери маса в дъното и седна, слагайки нещата си на другия стол. Искаше да запази място за Клауд, а и да не й досаждат. Тя отиде бързо до бюфето. Поръча две пици и две бутилки вода. Плати ги моментално, не давайки шанс на Клауд да плаща. "От него поканата, от мене плащането." Мислеше си тя, носейки храната. Седна и отхапа малко, докато чакаше момчето.

- Извинявай трябваше да спра една битка в гората.Ед,Джейкб и Алек и Джейн Волтури щяха да се сбият. - седнах и видях пиите и водата.
- Трябваше аз да почерпя. - казах аз и погледнах Ана.

- Извини ме, но ти ме покани, а аз платих. А и не обичам да дължа нещо на хората. - след кратко мълчание и изчезнли няколко хапки пица и две-три глъдки вода каза:
- А, Джейн. Тя пък какво правеше тук? - запита с любопитсво и лека доза притеснение.

- Еми тя е дошла за да усмири Алек но Ед и Джейк са казали някой думи която тя никак не обича да чува.И стана доста напечено защото Алек има способноста да измуква сили и да срава по силен.Ед и Джейк също са много симни но и само можеш да си представиш какво ще стане ако Алек използва тази си сила.А Джейн има най-различни способности което я прави тредна за побеждаване.На кратко третата световна война. - казах аз леко замислено и отхапах от пицата бях изгладнял и то доста.
- Не се безпокой спрях ги.Но това четирима силни вампира и един върколак да се сбият нямаше да е никак добре.

- Представям си какво щеше да бъде. - после забеляза с какъв апетит яде пицата, която скоро свърши. - По-спокойно ще се задавиш, а и да не си изядеш пръстите. Искаш ли още нещо, изглеждаш гладен. - каза тя, и след като преглътна още няколко хапки, понечи да стане.

Влетях в стаята като отворих рязко вратите и повечето посетители в закусвалнята оърнаха рязко глави и издадоха критика. Бях облечена с такава рокля (тази)
Забелязаха Клауд на едната маса и величествена човешка похдка застанха до него и му казах тихо, за да не чуят останалите:
- Навън, искам да говорим, мърдай!- вдигнах едната си вежда и изчакаш реакцията му...

- Да,Ана ако може да ми поръчай още една-две пици както винаги имам голям апетит затова исках аз да черпя. - усмихна се и погледнахкъм Селена.
- Казва се първо добър де може ли да поговорим. - казах аз и се изправих.
- Дамите с предимство. - казах аз и изчаках тя да излезе след което я последвах.
- Ей сега се връщам една секунда.

- Няма проблем, този път аз черпя. - след което бавно и грациозно стана. ООтиде до тезгяха и поръча цяла огромна гръгла пица, на въртяща се поставка. Момичето я занесе на масата и започна да си играе, като въртеше пицата хем на една страна, хем на другата. Тя едва си довърши парчето и се загледа през врата в небето.

Докато чакаше, Ана извади една книга и започна да чете.
... Каси вървеше през полето. Житните класове леко се поклащаха от прохладния ветрец. Времето беше чудесно и момичето беше облечена с къси дрехи.
Каси беше красива, 15 годишна провинциалистка, с дълги кафеви коси. Погледа й бе буден, а самата бя беше приветливо добро и винаги усмихнато момиче. В момента тя беше с къси и окъсани дънки. Ризата беше със скъсани ръкави, а в края беше вързана на джуфка. Носеше чифт окъсани пантофки. Косата и бе поприбрана с няколко фиби, но предимно пусната и свободна.
По едно време тя се спря и се усмихна. Съзря някаква фигура и се затича към нея.
- Кити, този път не закъсня, слава богу. - каза щастливо момичето и седна до приятелката си.
- Ами късмет. Днес нямах какво да правя, затова не закъснях. - каза вдигайки ръце и усмихвайки се засрамено.
- Е, за какво ме извика? - попита Кити, галейки житните класове. Те нежно се огъваха под ръката й....

Ана реши да продължи по-късно. Прибра книгата и взе остатъка от парчето си. Тя дълго и бавно го предъвкваше, защото й беше скучно. Преглътна го и зачака.
"Сигурно е много важен разговора им." - помисли си тя и се загледа в красивата луна, показваща се от прозореца.

- Няма да те пусна.Искам да останеш при мен искам да понеса последствията от всичко искам да съм с теб каквото и дами коства това.Моля те остани. - дръпнах я към себе си и я прегърнах целунах я и отново казах.
- Кажи ми че това не ти е харесало и че нейскаш още.Кажи ми че искаш да си тръгнеш защото нейзпитваш нищо към мен и тогава щете пусна.

Хвах я отново и я погледнах сериозно.
- Чуй няма дате пусна да си отидеш,а и неми отговори на въпроса. - тя се обърна и ми одари един шамар.
- Аууу. - казах аз и я взех на ръце тя опита да се измъкне но я държах здраво.
- Стрейф пусни ме веднага. - разклатих глвата по този начин и отказвах.
- Няма докато не се вразумиш. - понесох я на ръце към къщата си.Там щеше да сстой докато не започне да мисли трезво.

П.П. - Отвлечена си